site.btaЩе се превърнат ли българските музеи в място за образование и социализация

Ще се превърнат ли българските музеи в място за образование и социализация
Ще се превърнат ли българските музеи в място за образование и социализация
Историческия музей в Петрич. Снимка: БТА

През изминалата седмица пресцентърът на Министерството на образованието съобщи, че за посещения на ученици в музеи, галерии, театрални представления или концерти ще бъдат отпуснати 516 086 лв. Националната програма предвижда не само заплащане на входните билети, но и покриване на разходите по пътуване до съответните места. 

Опитът за интегриране на културните институции в системата на средното образование започва от 2019 г. На институционално ниво са направени серия положителни стъпки. Можем ли обаче да кажем, че създадената възможност за интегрирано обучение действително е променила нагласите към училищната активност „ходене на музей“? 

Образователната стойност, която носи едно подобно посещение в очите на учениците, все още е под въпрос. С организацията обичайно са натоварени учителите, които поради структурата на учебните програми имат проблем с хорариума. Педагозите най-често организират посещения в родните къщи на писатели. Така се отбелязват патронни празници и се осъществява връзка с предмета „Човекът и обществото“. 

Музеите с познавателна функция, но без научна насоченост, често се оценяват като твърде скъпи. Този „американски тип“ музеи приличат повече на изследователски центрове, отколкото на класически хранилища за артефакти. До голяма степен именно те биха могли да покрият дефицита на училищата откъм липса на лаборатории и невъзможност да се правят експерименти. Цените на билетите обаче ги правят твърде скъпи за някои бюджети. Училищата се насочват към държавни или общински музеи.

Все още за голяма част от учениците и техните родители времето, прекарано в разглеждане на експонати и слушане на обяснения на уредник, е равносилно на екскурзия и свободно време. Музеят твърде често не се възприема като пространство за обучение и социализация с авторитет и възможности, равни на класическия училищен престой. Нагласата към организираните посещения не се различава съществено от тази преди десетилетия. Публиката не е активна и не е длъжна да се ангажира. Ползата от прекараните часове е функция не на планиран и търсен учебен ефект и методите за постигането му, а на индивидуалната нагласа. 

От другата страна е това, което може да предложи самият музей. 

Привличането на посетители в културните пространства, представяйки ги и като място за социализация на престижно ниво, е цел и предизвикателство за всички културни институции. Вече не е достатъчно да се установи връзка между културните пространства и образователните институции. Големите музеи в Европа все повече се опитват да вникнат в психологията на съвременната публика. Виртуалните разходки и кратките рекламни филми в различни социални платформи са само част от проактивната комуникация на Лувъра, галерията „Уфици“ и др. Във Великобритания музейните тръстове развиват почти индустриална „рекламна“ дейност, превръщайки кураторите в телевизионни лица на документални филми за масовата публика.

Традиционният музей не може да си позволи да не търси близост със съвременната концепция за обучение и свободно време. 

Финансирането на посещения само по себе си няма как да бъде достатъчно за пораждане на интерес, интегрирано обучение и изграждане на междупредметни връзки в образованието. За това са необходими систематични усилия от страна на всички участници. Високата образователна стойност на крайния резултат обаче би била безспорна. Безспорна ще бъде и значимостта на науката в съзнанието на публиката.

/ХТ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:03 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация