site.btaКазанлъшката Художествена галерия представя творчеството на Иван Милев във Виена

Казанлъшката Художествена галерия представя творчеството на Иван Милев във Виена
Казанлъшката Художествена галерия представя творчеството на Иван Милев във Виена
Картината "Молитва" е избрана от екипа на Художествена галерия - Казанлък за лице на изложбата "В странство. 125 години от рождението на Иван Милев", която ще бъде представена утре във Виена, снимка: Художествена галерия - Казанлък

Творби на именития художник Иван Милев от фонда на Художествената галерия в родния му Казанлък ще бъдат представени в австрийската столица Виена. Това съобщи в интервю за БТА изкуствоведът и директор на галерията д-р Пламен Петров. Експозицията, озаглавена „В странство. 125 години от рождението на Иван Милев“, ще бъде открита утре в 18:30 в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“. 

Това е последното от поредицата събития, които екипът на Художествената галерия в Казанлък подготви по случай годишнината от рождението на твореца, посочи д-р Петров. В изложбата „В странство“ са включени част от по-ранните произведения на автора, които се съхраняват във фонда на Художествената галерия в родния му град. Ще бъде показана и една от най-ярките му творби – портретът с името „Ахинора“. Д-р Пламен Петров определи картината като едно от най-ярките произведения в историята на българското изкуство. „Около „Ахинора“ има и доста спекулации и въпроси, които вярвам, че ще предизвикат интереса не само на българската общност във Виена, а и на жителите и гости на града“, коментира той. И добави, че дори в бъдеще изложбата да бъде показана другаде, това ще бъде последното излизане на „Ахинора“ от страната на този етап. 

„Изложбата е важна за града ни, защото, колкото и абсурдно да звучи, самостоятелна изложба на Иван Милев никога до този момент не е изнасяна от страната извън тазгодишните инициативи на казанлъшката галерия“, коментира той. И напомни, че изложбата „В странство“ беше показана в Рим през март т.г. 

Рим е град, който Милев е посещавал и за това има свидетелства както в неговата кореспонденция, така и в творчеството му. Д-р Пламен Петров отбеляза, че художникът е посетил и Виена, където е бил на лечение през 1925 година. „Нямаме представа дали е посещавал музеи, но по това време във Виена е имало немалко галерии и се предполага, че въпреки лошото си здравословно състояние, Милев е имал възможност да се запознае с творчеството на тамошните художници“, посочи още той. По думите на д-р Петров по това време в Австрия важни имена са Густав Климт и младият Егон Шиле. „Нещо, което българските изследователи на изкуството подчертават за творчеството на Иван Милев, е, че в него можем да видим влияние от Виенския сецесион. Аз самият не се ангажирам с подобна оценка, защото сецесионът е последният тотален стил в историята на изкуството и влияние от него има дори в България, особено през 20-те години – виждаме го в архитектурата, както и в творчеството на някои художници“, посочи той. И допълни, че според него не може да се каже дали Иван Милев се е повлиял от Виенския сецесион директно или опосредствено чрез репродукциите, показани в българския периодичен печат.

Д-р Пламен Петров изрази мнение, че именитият български художник е повлиян по-скоро конкретно от творчеството на Егон Шиле. „Колкото повече наблюдавам Иван Милев през фонда на галерията, която съхранява най-голям дял от изкуството му, толкова повече виждам директни препратки към творчеството на Шиле. Това се вижда най-малкото в Иван Милевата картина „Молитва“, в която една молеща се жена е с много характерен за творбите на Шиле жест на разтваряне на пръстите на ръката. Преглеждал съм голяма част от българския периодичен печат от това време и не съм срещнал репродукции на Егон Шиле на произведения с този характерен жест. В този ред на мисли, нищо не противоречи на хипотезата, че Милев е видял австрийския художник в оригинал по време на престоя си във Виена“, обясни той и допълни, че именно по тази причина картината „Молитва“ е избрана за рекламните материали за предстоящата изложба. 

Д-р Петров изрази надежда експозицията да предизвика интереса на виенчани, не само защото лицето й е нещо познато за тях. Той коментира още, че по покана на директора на Българския културен институт във Виена проф. Румяна Конева, експозицията ще открие известният австрийски куратор и изкуствовед д-р Бернхард Бьолер, който е едно от вещите лица за Виенския сецесион. „Това е много важен жест към българското изкуство като цяло, най-малкото защото то остава някак си неразпознаваемо и неситуирано в общите европейски процеси“, отбеляза д-р Пламен Петров. Той напомни, че българските художници от онова време са пътували, учили са извън страната и са имали връзка с общоевропейските процеси. „За съжаление, държавата ни все още не е положила достатъчно усилия да популяризира това, да покаже на света, че нас ни има на културната карта на Европа в периода преди 1944 година и че българските художници в много отношения заемат много любопитно място в този голям разказ за историята на изкуството на континента“, коментира д-р Петров.  

Той изтъкна, че за малкия екип на Художествената галерия в Казанлък представянето на изложбата в Рим и Виена е повод за гордост, защото едва сега Европа за пръв път има възможност да се срещне с творчеството на Милев в неговите оригинали. „Надявам се казанлъчани да са щастливи от факта, че показваме на света кой е Иван Милев, защото ние го познаваме, но е факт, че на запад не знаят за него, а това са много важни крачки за бъдещото популяризиране на автора“, посочи още той. И напомни, че през изминалата година за известния казанлъшки художник са издадени и три книги. „Със сигурност успяхме да обясним доста неща като факти и да доведем до знанието на публиката доста интересни моменти от житейския път на твореца“, допълни директорът на галерията. 

Д-р Пламен Петров каза още, че творбите на Иван Милев се транспортират съгласно всички стандарти, а тъй като всички показани в изложбата творби са рисувани на хартия, те са снабдени с музейни стъкла, които да ги защитават от външни влияния. „Процесът по износ на движими културни ценности от страната е доста сложен. Това нямаше да стане факт без финансовата подкрепа от страна на Община Казанлък, която отдели целеви средства за реализирането на събитията от тази годишнина, както и без помощта на Министерството на културата, които също финансираха част от организираните от галерията дейности“, коментира още д-р Петров.

/РЗ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:40 на 08.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация