site.btaИзложбата, събрала за първи път представителното въоръжение на тракийските аристократи, може да бъде видяна до края на месеца в НАИМ-БАН

Изложбата, събрала за първи път представителното въоръжение на тракийските аристократи, може да бъде видяна до края на месеца в НАИМ-БАН
Изложбата, събрала за първи път представителното въоръжение на тракийските аристократи, може да бъде видяна до края на месеца в НАИМ-БАН
Снимки: БТА, Ирина Симеонова

Зала “Трезор” на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) от април е превърната в оръжейница. Причината е изложбата “Доспехите на тракийските воини”, събрала за първи път представителното въоръжение на местните аристократи. Тя може да бъде видяна до края на месеца в НАИМ-БАН.

Артефактите, които са в българските музеи, са изключително многобройни, те позволяват не само изследване, но и експониране в едни усъвършенствани условия, разказа пред БТА директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов. Той отбеляза, че идеята е била експозицията да покаже предмети, които са реставрирани и през последните години. В нея се събраха около 150 артефакта, по думите на Попов. Според него изложбата е рядкост и в световен мащаб. В нея има експонати, които се излагат пред широката публика за първи път. 

Експозицията е част от един по-голям проект на учените, чиято цел е да се изследва тракийското въоръжение, което се пази в българските музеи. Чрез нея това богатство се популяризира пред по-широката публика, разказа и археологът от СУ “Св. Климент Охридски” проф. Тотко Стоянов, който ръководи изследването. 

Изложбата представя артефакти, разкриващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение - шлемове, щитове, нагръдници, наколенници, брони, мечове. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Експонатите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрират технологичното и ювелирно майсторство, отразяват вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Те, по думите на проф. Стоянов, представляват доспехите на тракийските воини, т.е. цялата съвкупност от защитно въоръжение. Но и представят историята на едни бурни за Балканите времена. 

Войните - основата на историята

В исторически план резултатите от проекта имат пряко отношение към проблемите на политическата история на Тракия от втората половина на I хил. пр. Хр. и развитието на основните държавни формации на одрисите, на юг, и на гетите на север от Хемус, според проф. Стоянов.

След смъртта на Александър Велики започват едни неспирни войни - първо на т. нар. диадохи, след това и на техните наследници - епигоните. Това е борба за територии, за надмощие. Всеки се стреми да бъде приет за наследник на Александър. И това всичко се случва на Балканите, в Анатолия, чак до Източното Средиземноморие - територията на днешните Сирия и Египет, разказа ученият. Изобщо едни безкрайни войни, в които контингенти от различни армии и етноси, участват със своето въоръжение и със своята тактика. Така в гробни комплекси или изобщо в археологически пласт можем да открием елементи от въоръжението, създавани на различни места в целия Средиземноморски свят, отбеляза професорът, който определи това време като интернационализация, водеща до смесване на отделните белези на въоръжението.

За технологията на изработване на оръжията в древността 

Проучването на находките, намерени в българските земи, дава интересни изводи. Повечето от артефактите са изследвани със специализирана апаратура, и голяма част от тях със сигурност са изработени от бронз, чиято формула позволява след отливането изковаване, посочи проф. Тотко Стоянов. Той отбеляза, че бронзът е крехък по принцип, и трябва да е със специален състав, за да може да се кове, което са постигнали местните майстори. Стоянов поясни, че и при шлемовете, и при наколенниците, и при броните е създадена сложна форма, която освен отливането, за да се получат детайли, трябва да бъде изкована.

Проучването на артефактите включва анализи на метала и технологични проучвания, както и рентгенографско заснемане на огромна част от артефактите. Това позволява да се проследят пораженията от военните действия по тях, поправките и преправките на отделните предмети във времето, когато са използвани, разказа ученият.

Информацията за всички тези дейности на експертите ще бъде включена в едно книжно издание, което ще събере в себе си каталог на изложбата, представяне на резултатите от проучването и работата по артефактите, разказаха доц. Христо Попов и проф. Тотко Стоянов. Заради обемния му вид - повече от 600 страници, и големия екип от учени, които работя по него, то трябва да се появи след края на изложбата, в началото на идната година. Изданието е по-скоро книга, която съчетава каталог и едно сериозно научно изследване, поясни проф. Стоянов и допълни, че в него ще има информация и за експертите и за любителите на историята.

Какво могат да видят посетителите в зала “Трезор”

Накратко - представителното въоръжение на тракийските аристократи. Това са представителите на тежковъоръжената конница - царе, военачалници, разказа проф. Стоянов. Най-многобройни са шлемовете и броните. По думите на учения в Тракия се възприемат основните типове оръжия на гръцкото въоръжение. С най-голямо статистическо множество са халкидските шлемове, които са с открито лице и с по-добри възможности при ползването им воините да чуват и да се движат, обясни ученият. В експозицията са се опитали да покажат развитието на основните схеми на халкидските шлемове от V в. пр. Хр. нататък. Стоянов отбеляза, че използваните в тракийските земи шлемове от този тип са сходни с оригиналните халкидски типове, но придобиват и черти, които са характерни само за нашия регион. Тази група шлемове е една от изходните точки за развитието на формата на парадните типове, коментира още ученият.

Някои от шлемовете, които днес се виждат в изложбата, са открити в много фрагментирано състояние и са възстановявани дълго във времето, разказа ученият. Историята на някои от артефактите е изключително интересна. Така един от парадните шлемове от халкидски тип е намерен на дъното на р. Дунав при Силистра - територия, която по онова време е обитавана от гетските племена. Извън бронзовите шлемове биват откривани и единични бройки от благородни метали - сребро и злато, разказа още проф. Стоянов.

Други интересни артефакти, към които насочва ученият, са наколенниците, появяващи се в Тракия през V - IV в. пр. Хр. Много често развитието на парадните форми и на шлемове, и на наколенници, се обвързва с ритуалите, свързани с отвъдното - с божествените сили, които покровителстват аристокрацията и в смъртта, и в живота . Приема се, че наколенниците са символично предпазно средство, свързано с церемонии.

В литературата има спор дали са били носени наистина, или са били поставяни в гроба, за да отразят високия статус на владетеля, разказа още проф. Стоянов. В някои случаи смятаме, че биха могли да бъдат носени и в реална бойна ситуация, добавя той. Същото според учения се отнася и за нагръдниците, за които също се е приемало, че са по-скоро с церемониален характер. Много често този вид нагръдници са изключително представителни, но отдолу има дебела желязна пластина, която осигурява истинска защита на врата и на горната част на гърдите на воина. Така че тук имаме със сигурност нещо, което е носено на бойното поле от съответните тракийски аристократи, отбеляза професорът. Той даде пример с Александър, който в битката при Гавгамела е носил такъв нагръдник яка, но не с покритие от позлатена сребърна пластина, бил е железен, но обсипан с диаманти, според изворите. Границата между реалното и символното, парадно въоръжение в Античния свят, особено на Балканите - в Гърция, в Тракия, в Македония и в някои съседни култури, е много тънка. И всъщност при аристокрацията тези неща се сливат, отбеляза проф. Стоянов. 

Друг интересен акцент в изложбата са шлемовете от тракийски тип. Те са открити само в Тракия, като има концентрации в Западните и Източните Родопи. Откриват се много често в комплект с мечове от типа ромфеи, които също са характерни само за Южна Тракия. Появят се в края на IV и III в. пр. Хр., през елинистическата епоха. Родопските племена, знаем от Херодот и от други автори, са били изключително свободолюбиви, някои пишат за тях, че са диви, разказа професорът. Той допълни, че със специфичното си въоръжение, особено с този тип меч, са били сериозни воини, които са били ценени и са участвали в отделни тракийски контингенти със своето защитно и нападателно въоръжение в армиите на много от елинистическите владетели.

Експозицията разказва историята на тракийското въоръжение основно от V и IV в. пр. Хр., но има артефакти и от III в. пр. Хр. Това, според проф. Стоянов, е една епоха в защитното и нападателно въоръжение. По късно, в края на III в. и началото на II в. пр. Хр., се случва тотална промяна в защитното и частично в нападателното въоръжение - появяват се друг тип шлемове, друг тип щитове, за чиято изработка основно се използва желязото. Променя се начинът на воюване, което води и до промени в съответното въоръжение, разказа ученият.

Пътят на откритията от терена до музейната зала - хората, без които една изложба не може

Реставраторът на НАИМ-БАН д-р Петя Пенкова беше едно от основните действащи лица при създаването на тази изложба и на реставрирането на част от представените в нея експонати, разказа доц. Христо Попов и допълни, че има предмети, за които са положени допълнителни грижи. С усилията на много висококвалифицирани експерти до изложбените зали достигат предмети, които при откриването са абсолютно неразпознаваеми. Самата реставрация и значението ѝ при археологическите проучвания с годините се променя. Често тази дейност започва не в музея, а още на терена.

Когато има качествени и опитни реставратори на мястото на разкопките с археологическия екип, всъщност се спасяват неща, които сигурно и преди ги е имало сред откритията, но са отивали в небитието, защото са от органика или желязо, което корозира, отбеляза проф. Тотко Стоянов. Той допълни, че в старите публикации често се споменават и железни предмети, които обаче са определяни като такива без особена стойност. Ученият дава пример и с кожената основа на нагръдниците или при ризниците, които са покрити с бронзови или железни пластини. Благодарение на работата на реставраторите тези предмети днес се възстановяват точно защото консервацията им започва още на мястото на откриването.  

В български музеи има поне още три ризници, подобни на изложената в експозицията “Доспехите на тракийските воини”, които чакат и време, и средства. За да можем да имаме подобни представителни експозиции, процесът е свързан с развитието на реставрацията и консервацията от една страна, и от друга страна - с много средства, разказа доц. Христо Попов. Той отбеляза, че най-сериозното предизвикателство пред специалистите в момента е реставрирането на нагръдника от гробницата Голямата Косматка, която се предполага, че е на Севт III. Сложността при възстановяването му е свързана с наличието на драперия и златотъкан плат със сребърни апликации с позлата и желязна основа. Надеждата на учените е реставрирането на артефакта да се случи в лабораторията на НАИМ-БАН в следващите две - три години. Доц. Попов посочи, че възстановяването на подобен артефакт е бавен и труден процес. 

Изложбата „Доспехите на тракийските воини” е осъществена с подкрепата на Министерството на културата. В нея има находки от 21 български и два румънски музея - Националния исторически музей, Националния военноисторически музей, регионалните исторически музеи в Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище и Шумен, Регионалния археологически музей в Пловдив, историческите музеи в Асеновград, Гоце Делчев, Исперих и Нова Загора, Музей “Искра” в Казанлък, Националния исторически музей на Румъния и Музея за история и археология в Тулча.

/РБ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:10 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация