Владимир Зарев за романа "Объркани в свободата" пред БТА

site.btaСвободата е форма на различие според писателя Владимир Зарев

Свободата е форма на различие според писателя Владимир Зарев
Свободата е форма на различие според писателя Владимир Зарев
Снимка: Марина Петрова

Свободата е форма на различие, колкото по-различен е един човек, толкова е по-свободен, казва писателят Владимир Зарев.

В най-новия роман на Владимир Зарев „Объркани в свободата“ се преплитат две сюжетни линии. В интервю за БТА писателят разказа, че в едната линия на повествованието действието се развива в съвременността, когато КОВИД пандемията е сполетяла човечеството и е разместила психиката на хората.

Другата сюжетна линия е действие през 1437 година. Там главен герой е монах, който се отказва от свободата си и се превръща в исихаст. Той престава да говори, защото разговорите между хората според него са напразен шум. Когато човек се откаже да говори с другите хора, той наистина може да говори единствено и само с бог. Възможно ли е съвършенството, възможна ли е истинската ни свобода, когато се откажем от свободата си. Това са въпросите, които Владимир Зарев поставя в романа, издаден преди дни от издателство „Хермес“.

Едно от първите представяния на книгата се състоя във Велико Търново в рамките на Националната научна конференция с международно участие "Библиотеки – четене – комуникации" на тема интерпретиране на историческата тема в литературата през XXI век и е посветена на 100-годишнината от учредяването на Великотърновската библиотека за Народна.

Темата за свободата беше много важна в тези две години на КОВИД пандемия, защото те наложиха задължителното равенство да спазваме определени правила – да ходим в болницата, но да не ходим на театър и кино, да носим маски. Това доведе до задължителното равенство, а то е форма на бездарие, форма на посредственост. Тази посредственост съсипа много семейства и хора. Те не успяха да издържат две години на това усилие, посочи писателят.

Според него тези две години не са направили хората по-добри, но са ги направили по-разумни. Съвременният човек смяташе за най-висша ценност парите като форма на власт и свобода. Изведнъж хората започнаха да проумяват, че има по-висша ценност и това е самият човешки живот. Човешкият живот, който е безценен и изключително красив и нужен, каза писателят.

„В книгата продължавам една важна за мен тема, която съществува във всяка моя книга – проблемът за властта и за свободата“, каза Владимир Зарев.

Той посочи, че това е била най-трудната книга, която е писал, защото тя е изисквала познания за християнството, а християнската философия е изумително дълбинна, трудна за проумяване, развиваща се в продължение на векове. Всеки един християнски мислител прибавя по нещо към нея. Едно от най-прекрасните духовни учения е исихазмът, който е описан и в книгата. Това е едно духовно учение, което се развива в края на XIII и началото на XIV век. То е изключително свързано с Търново и с околните манастири. Патриарх Евтимий е бил исихаст и Теодосий Търновски е бил изключителен учител. Беше ми лесно да напиша всеки един от тези сюжети, но да ги обвържа, беше много трудно, каза писателят.

Следва цялото интервю с Владимир Зарев, което се осъществи в книжарница „Хермес“ във Велико Търново със съдействието на издателя Стойо Вартоломеев.

Какво означава човек да е объркан в свободата – заглавието на новата Ви книга провокира, но и смущава?

Свободата винаги е нещо много сложно. Тя е като лабиринт. Свободата е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова е по-свободен. Задавал съм си въпроса, възможно ли е, когато ние се откажем от свободата си, да бъдем истински свободни. Това се случи в периода на пандемията, това се случва и с моите герои. Книгата „Объркани в свободата“ има две сюжетни линии. В едната действието се развива в съвременността и проблема, с КОВИД, който ни сполетя и размести психиката на хората. Другата сюжетна линия е действие, което се развива през 1437 година. Там главен герой е един монах, който също така се отказва от свободата си и се превръща в исихаст, който престава да говори, защото разговорите между хората според него са напразен шум. Когато човек се откаже да говори с другите хора, той наистина може да говори единствено и само с бог. Възможно ли е съвършенството, възможна ли е истинската ни свобода, когато се откажем от свободата си.

Това означава ли, че отказът от свободата е някакъв осъзнат акт?

Спомнете си годините на КОВИД пандемията. Тогава всички ние трябваше да правим едно и също. Отказът от свободата бих нарекъл задължителното равенство. Задължителното равенство да спазваме определени правила – да ходим в болницата, но да не ходим на театър и кино, да носим маски. Задължителното равенство е форма на бездарие, форма на посредственост. Тази посредственост съсипа много семейства и хора. Те не успяха да издържат за две години на това усилие.

Помогна ли опитът от тази пандемия на хората да стана по-мъдри, по-прозорливи и по-внимателни към посланията, които и мейнстрийм медиите и управляващите отправят?

За жалост тези две години не ни направиха по-добри, но може би ни направиха малко по-разумни. В този смисъл Вие сте права, че тази непрекъсната заплаха, това насилие върху нас, упражнено много мощно, до голяма степен ни направи по-разумни. Хората започнаха да ценят нещо, за което преди това не са се сещали-здравето. Съвременният човек смята за най-висша ценност парите като форма на власт и свобода. Изведнъж хората започнаха да проумяват, че има по-висша ценност и това е самият човешки живот. Човешкият живот, който е безценен и изключително красив и нужен.

Може би не е случайно, че двете сюжетни линии в новия Ви роман са обвързани с миналото, под формата на духовен ореол и съвремието, като рационален елемент.

Вие доста разгадахте от смисъла на тази книга. Така е. Това е много трудна книга, може би най-трудната книга, която съм писал. Тя изискваше огромни познания. Познания за християнството. Аз съм християнин и вярвах, че много знам. Оказа се, че не е вярно. Християнската философия е изумително дълбинна. Много трудна за проумяване, развиваща се в продължение на векове. Всеки един християнски мислител прибавя по нещо към нея. Едно от най-прекрасните духовни учения е исихазмът, който е описан и в книгата. Това е едно духовно учение, което се развива в края на XIII и началото на XIV век. То е изключително свързано с Търново и с околните манастири. Патриарх Евтимий е бил исихаст и Теодосий Търновски е бил изключителен учител. Беше ми лесно да напиша всеки един от тези сюжети, но да ги обвържа, беше много трудно. В книгата продължавам една важна за мен тема – проблемът за властта и за свободата. Именно това са нещата, които обединяват двете сюжетни линии.

 

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:37 на 29.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация