site.btaДругото обезлесяване на Южна Америка

Другото обезлесяване на Южна Америка
Другото обезлесяване на Южна Америка
Снимка: lacgeo.com

Тя е по-малката, по-малко позната и с не толкова изразен символизъм сестра на огромната си съседка Амазония. От 25 години обаче географската област Гран Чако, понякога наричана най-величествената тропическа гора в света, която е и вторият най-голям биом в Латинска Америка, бива неумолимо "обезкървявана". Фауната и флората отстъпват пред отглеждането на соя и слънчоглед или пред скотовъдството. 

Външният вид понякога е измамен. Горският масив Гран Чако представлява 1 милион квадратни километра, разположени в Аржентина (62 на сто), Парагвай (25 на сто) и Боливия (11 на сто).  Гъсти пространства характерна суха тропическа растителност, които създават илюзията за непокътната екосистема, пише френското специализирано издание "ЖЕО".

Но излизайки от тези зелени пространства, човек се натъква на дълги ивици обезлесена земя, свидетелстващи за бавната ерозия, която тихо продължава. В някои участъци, докъдето погледът стига, лежат повалени кебрачо (събирателно име на южноамерикански дъбове с твърда дървесина - бел. ред.) и изкоренени рожкови дървета, които ще бъдат транспортирани, за да се използва силно търсената им твърда дървесина за производството на дървени въглища, мебели или железопътни траверси. 

В североизточната част на Аржентина, на хиляди километри от Буенос Айрес, е "земеделската" граница. Именно там ориентираният към износа агромодел, който е от все по-ключово значение за жадните за чуждестранна валута страни, се сблъсква с местната екосистема, отделните й видове, етническите й групи. Стъпка по стъпка този модел печели. 

Технологична инфраструктура

"В провинция Чако практически цялата повърхност бе покрита с гори от различен вид", припомня агрономният инженер Инес Агире, цитирана от АФП. "До 90-те години на миналия век само един сектор от района на югоизток имаше предимно земеделски площи. След появата на технологията за генетично модифицирана соя и директна сеитба с минимално обработване на почвата, започна колонизирането на Чако", разказва тя. Това означава превръщането на тези площи в ниви или пасища, характеристики на аржентинската "пампа". Освен това соята, която е 30 на сто от износа на страната и генномодифицираната царевица, запазени марки на Аржентина, имат спецификата да издържат на суша, което е "манна небесна" с оглед на полусухата почва на Чако Секо.

Оттогава темпът на обезлесяване в провинцията е около 40 000 хектара годишно с пикове от 60 000, според Агире.

Снимките от високо предлагат впечатляващата и тъжна гледка на огромни празни правоъгълници, редуващи се с гъста растителност. 

"Това не трябва да се случва, имайки предвид, че всички форми на обезлесяване в провинцията са прекратени" след издаването на мораториум, обяснява Ноеми Крус от подразделението за горите на "Грийнпийс" (Greenpeace), докато сочи изсечените дървета и събира шепа прашна пръст. Без защитата, която предлагат дърветата, "водата ще се плъзга по повърхността, но няма да прониква повече в почвата през дъждовния сезон", уточнява тя.

Чако обхваща "Ел импенетрабле" (в превод от испански Непропускливият) - национален парк от 128 000 хектара, "червена зона", която е строго защитена в съответствие с аржентинското законодателство за горите, тоест неприкосновена. За разлика от това в "жълтите" зони е позволено да се развива туризъм и "мека" селскостопанска дейност, докато "зелените" зони може да са обект на промени.

Това разделение, което се прилага в момента, обаче е подложено на "постоянен силен натиск от компаниите и производителите, които искат да се разшири обхватът на обработваемите селскостопански площи на фона на силното търсене в международен план на суровини, основно соя и месо". Това обяснява експертът от Националния съвет за научни и технически проучвания (Conicet) Матиас Мастранджело. Санкциите и глобите, които се налагат в случай на незаконно обезлесяване, не обезсърчават компаниите, тъй като те ги възприемат като едни от многото производствени разходи, твърди той. 

Обезлесяването се отразява и на различните животински видове в парка: мравояди, пекари, тапири, коралови змии. Дори ягуарът, най-голямото животно от рода котки на континента, е обект на амбициозна програма за повторно заселване. "Гора, която се превръща в соево поле, не може да подслони ягуара и никоя от плячките му. Процесът на унищожение е завършен", обяснява биологът Херардо Серон, координатор на екипа, занимаващ се с програма за повторно заселване. 

"В Чако Секо вероятно сме свидетели на огромна загуба на фауна или по-точно казано изчезват големите бозайници", отчита и биоложката Микаела Камино от Националния съвет за научни и технически проучвания. "Когато изчезне един животински вид, с него изчезва и това, което го прави уникален, но и хранителната сигурност на местните семейства и всички функции, които този вид изпълнява в екосистемата. И в крайна сметка -  способността на самата екосистема да се възстановява и да бъде устойчива, а това е особено опасно в контекста на климатичните промени", добавя тя. 

Преди животинските видове обаче изчезват хората - най-вече местни общности, които живеят на групи в сърцето на Чако Секо. "Това, което обикновено се случва при обезлесяването е, че правата на тези семейства са потъпквани. С измама компаниите придобиват териториите им те са принудени да си тръгнат", обяснява Микаела Камино. 

Според Агире, която е работила и в управлението на горското стопанство, има начини за регенериране на Чако – например по агро-лесовъден път , който съчетава презасаждане на рожкови и отглеждане на едър рогат добитък.

Най-спешното обаче е да се спре обезлесяването. 

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:58 на 30.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация