site.btaАко чакаш нещо да те вдъхнови, никога няма да бъдеш вдъхновен, вдъхновението идва с работа, казва художникът Милко Божков

AV 11:29:01 30-11-2021
HT1126AV.006
Култура - изкуство - Милко Божков - интервю

Ако чакаш нещо да те вдъхнови, никога няма да бъдеш вдъхновен, вдъхновението идва с работа, казва художникът Милко Божков

София, 30 ноември /Яница Христова, БТА/
Ако чакаш нещо да те вдъхнови, никога няма да бъдеш вдъхновен, вдъхновението идва с работа. Това каза в интервю за БТА художникът Милко Божков. През тази седмица той открива две изложби.

"Салонът на природата" представя негови картини заедно със стиховете на Борис Христов, и може да бъде посетен от 30 ноември до 6 февруари в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). От 2 до 17 декември в галерия "Арте" ще продължи "Разходка с Бимбо".

Пред БТА Милко Божков разказа кое обединява двете изложби и по какво се различават, как са работили съвместно с Борис Христов, какво носи животът на село и каква скрита сила има удоволствието от рисуването.

- Приключвате годината с две изложби - "Разходка с Бимбо" и "Салонът на природата". Кое е общото и кое - различното между двете изложби?

Милко Божков: Двете са много различни. Тази, която се открива в СГХГ, е един съвместен проект по идея на Борис Христов. По негови четиристишия е. Както той сам казва, това не е поезия, това са думи. Става въпрос за едни камъни, които той е намирал през годините. На тези камъни, които са в неговата къща в Лещен, той е направил фотографии. По тези четиристишия и по тези фотографии, направихме тези картини.

А другата изложба, която е в галерия "Арте", е традиционна, през две години там правя изложба. Но тъй като исках да бъдат заедно и по някакъв начин да има връзка между двете изложби, там са едни каменни дувари от моето село в Търновско, където живея. И да има връзка между камъните от Западните Родопи, и каменните дувари от моето село, като в една от картините, която е на плаката, в небето лети един камък, който го е намерил Борис Христов и който участва и в изложбата в Софийската градска художествена галерия.

А Бимбо е моето куче. Миналата зима и пролетта, когато се разхождахме, аз гледах нещата около мен и всъщност той ме водеше и ми откриваше обектите, сюжетите.

- Как съчетахте работния процес заедно с поета Борис Христов за "Салонът на природата"? Успяхте ли да откриете допирната точка между поезията и изобразителното изкуство?

М. Божков: То оттам тръгна, всъщност. Ако нямаше допирна точна, нямаше да остане нищо. Ние се познаваме отдавна с Борис Христов, даже имаме един проект от началото на този век, 2001 година, пак по негови четиристишия. Той се казваше "Думи и графити".

Но тази негова идея дойте преди три години. Той ми даде 40 четиристишия, върху които да мисля. С презумпцията дали мога да направя нещо по тези камъни, за които става въпрос. Аз, разбира се, дори не изчаках края на въпроса и му казах "Да". След около половин година прочетох стиховете и ги оставих настрани, да ги забравя и да останат вътре в подсъзнанието ми, да не бъде такава механична работа върху неговите камъни и неговите стихове. Започнах буквално сериозната работа върху самите рисунки, акварели, тушове и след това и живописта някъде около края на 2019 година и началото на 2020 година.

Аз съм в централна Северна България, а той е в Лещен, над Гоце Делчев, но има съвременни комуникации. Ние се чувахме поне два-три пъти на седмица и коментирахме какво правя. Започна вече и самия процес да се развива при мен като живопис. Аз му пращах работи, гледахме ги, говорихме си може би по един-два часа на разговор. След това аз направих едни малки ескизи, занесох му и няколко от тях, за види за какво става въпрос. Едно е да го видиш на екран, на монитора на компютъра, друго е да го видиш на живо. И тогава започнахме този големия формат, който сега показваме в софийската галерия.

Няма начин да стане нещо, ако няма пълно единомислие. Ако има пълно единомислие изобщо, всъщност тя работата е умряла. Но точно по тази идея, по този проект, ние бяхме в пълен консенсус. И мисля, че това е най-коректният вариант. Защото аз трябваше да се съобразявам... Като казвам "съобразявам", това го слагаме не с отрицателен знак, даже напротив. То беше едно предизвикателство да навляза в думите на поета и да се опитам, без да избягам от тях, да намеря някакъв мой прочит на тези думи.

- Образът на камъка е централен в "Салонът на природата". Какво отрихте за себе си в шепота на камъка? И какво послание отправя той към публиката?

М. Божков: Посланието го отправят думите, които са написани до всяка работа. По-добро послание аз и да се убия, не мога да го изрека с думи. Моето послание е да направя едни картини, които да бъдат адекватни на думите на Борис Христов. Това беше моята цел и намерение. Доколкото знам, а аз знам от самия Борис Христов, съм се справил с тази задача, колкото и да звучи нескромно.

- Във връзка с "Разходка с Бимбо" споменахте, че в момента живеете извън града. Самият досег с природата ли Ви вдъхновява и Ви провокира да творите?

М. Божков: Това е вече от 21 години. Ако чакаш нещо да те вдъхнови, никога няма да бъдеш вдъхновен. Вдъхновението идва с работа. Ако не работиш, ако не си вършиш твоята работа и чакаш да дойде вдъхновението, няма как да стане.

Но в живеенето ми на село достигнах за себе си до изводи. Много прости неща са най-важните. Аз не съм турист, не съм алпинист. Обаче тази "елементарна" връзка - "елементарна" в кавички - с природата - да гледаш как разцъфват цветята, как пада дъждът, как падат есенните листа, как падат първите снежинки, за мен това са неща, които някой път са ме вдъхновявали. Не обичам тази дума - вдъхновение. Но са ме предизвиквали да рисувам такива картини. Но живеенето в тази посока, според мен, ми дава по-голямо богатство изобщо да бъда по-амбивалентен, да имам по-широка представа за света. Защото каква по-широка представа за света, когато, като погледнеш лятото, и виждаш цялото небе със звездите? Няма по-широка представа за света от това.

- Как изглежда при Вас обикновено творческият процес?

М. Божков: Аз имам един стереотип от много години. Той започва всяка сутрин - около девет, девет и нещо аз съм в ателието. Лятно време, когато денят е по-дълъг, изкарвам до към пет часа, а зимно време е по-кратък, защото аз обичам да работя на естествена светлина. Това ми е ежедневието. В дните, в които се усещам, че правя механични неща, спирам да рисувам. Но има толкова технически неща - да опъваш платна, да правиш рамки, ако трябва да прекопая градината, да полея доматите през лятото. И така денят минава, смея да кажа, пълноценно.

- А имате ли любима техника, с която създавате картините си?

М. Божков: Не. Нямам любима техника, защото обикновено най-много работя в масло, но не мога да кажа, че акварелът ми е по-нелюбима техника, защото всяка различна тема и материалът, с който работиш, те карат по друг начина да влезеш в това, което искаш да направиш. Един и същи сюжет по един начин ще го направиш в графика, по-друг начин ще го направиш например в акварел или акрил, по трети начин ще го направиш в маслени бои. Просто не трябва едното по механичен начин да замества другото.

- По време на пандемията като че ли много хора осъзнаха силата на изкуството и пожелаха сами да творят. Става дума за хора, които нямат художествено образование, но се опитват да рисуват. Какво бихте им казали? Бихте ли им дали някакъв съвет?

М. Божков: Аз познавам няколко такива човека, мои приятели. И съм ги насърчавал, не заради това, че някои от тях са на достойна възраст. Обаче това да се хванеш, да направиш нещо, то е толкова красиво. Ако всички хора, не само през пандемията, ами и преди нея, се занимаваха през свободното си време дори да не е с рисуване, а да гледат картини, да слушат музика, да четат книги, светът щеше да бъде много по-прекрасно място.

Тези хора просто нека да рисуват. Това е удоволствие. Щом това им доставя удоволствие, то може и да не стане картината, но по-добре да направиш една лоша картина, отколкото да направиш нещо лошо на един човек.

- - -

Художникът Милко Божков е роден на 3 март 1953 г. в с. Ресен, Великотърновско. Завършил е Художествената гимназия в София и Националната художествена академия "Николай Павлович" в класа на Добри Добрев. Като студент влиза в кръга на проф. Светлин Русев.
 

Милко Божков е реализирал над 80 самостоятелни изложби в страната и по света. Негови картини са излагани в Австрия, Полша, Люксембург, Германия, Швеция, Франция и други. Участвал е в международни биеналета във Варна, Любляна, Краков, Кошице, Женева, Риека, Зренянин, Коши триенале - Япония, където е печелил първи награди и специални призове.

През 2016 година е отличен с орден "Св. св. Кирил и Методий". /ДД

/ХТ/