site.btaПевицата, продуцент и автор Нога Ерез пред БТА: Несигурността е и трудната, и красивата страна на това да бъдеш артист

Нога Ерез пристигна в София за дебютния си концерт в България. Преди да излезе на сцената на първия The Anti-Festival, тя споделя в интервю за БТА, че винаги е искала да дойде у нас.

„Където има хора, които искат да слушат музиката ми, там отивам и аз“, казва израелската певица, продуцент и автор на песни. И добавя с надежда, че следващия път ще може да свири „в мястото отсреща“, така че още повече хора да открият музиката ѝ.

Нейният път започва с Off the Radar през 2017 г., продължава с Kids през 2021 г. и стига до The Vandalist от 2024 г., в който експериментът, хуморът, гневът, уязвимостта и стремежът към свобода се срещат в характерния ѝ хибрид между електронна музика, хип-хоп, алтернативен поп и други жанрови влияния. Самата Ерез описва The Vandalist като пространство, в което си е позволила повече свобода и несъвършенство.

НЕСИГУРНОСТТА КАТО СВОБОДА

Несигурността се оказва думата, която тя избира, на въпрос кое е едновременно най-красивото и най-трудното в живота на един артист: „Несигурността. Не знаеш какво ще се случи утре, няма рутина, не знаеш колко пари ще изкараш следващата година. Всичко се променя и това е трудната страна на нещата, но също така е и красивата им страна, защото ме държи нащрек, поддържа вдъхновението ми и никога не е скучно“.

Това отношение към несигурността сякаш обяснява и начина, по който се развива музиката ѝ. На въпроса как се е променил стилът ѝ през годините, отговаря кратко: „Просто стана по-свободен, по-смел в прекрачването на границите и по-малко склонен да се извинява“.

В интервюта около The Vandalist говори именно за това освобождаване от необходимостта всичко да бъде съвършено. Заедно с дългогодишния си творчески партньор и продуцент, Ори Русо, тя си позволява повече експерименти, повече грешки и по-малко предварителни правила. Затова и вдъхновението ѝ не идва от един-единствен източник: „Животът, филмите, песните на други изпълнители, всичко, което ми се случва в този период, но най-вече музиката – музиката на други хора“.

Неведнъж е разказвала за влиянието на други изкуства върху работата си. При The Vandalist сред вдъхновенията ѝ са филми и филмова музика, а в други разговори е посочвала имена като The Beatles, Леонард Коен и Франк Синатра.

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ СТАНА ХИТ

Има една песен, която заема специално място в живота ѝ – Penny Lame. Не защото е най-големият ѝ успех. Тъкмо обратното. 

„Имам една песен, наречена Penny Lame, която продължавам да изпълнявам на концертите си. Въпреки че не е най-успешната ми песен, си мислех, че тя ще бъде големият ми пробив и че хората ще се влюбят в мен заради нея. Но, в крайна сметка, не се получи така“, казва Ерез. И точно това според нея превръща песента в нещо повече от песен.

„Мисля, че за мен тя символизира факта, че всичко това до голяма степен е процес на проби и грешки. Просто давам най-доброто от себе си. Все още обичам тази песен и я изпълнявам на всеки концерт“, допълва тя. Няколко часа по-късно, на сцената в „Маймунарника“, разказва почти същата история, но вече пред публиката: „Следващата песен написахме не много отдавна и точно преди да я издадем бях много, много сигурна, че това е песента, че тя ще ме направи богата и известна. А после, когато я издадохме, беше тишина. Щурци. Нищо. Никой не хареса песента, на никой не му пукаше за нея. Може би вие сте я харесали. Може би вие сте били единствените. Но така стоят нещата. Ние все пак я свирим. Защото аз обичам тази песен“.

Това е същата философия, която тя формулира и в разговора за БТА – артистът не може да знае предварително кое ще бъде прието, кое ще се превърне в хит и кое ще остане в периферията. Може единствено да продължи да създава.

ФРАНК ОУШЪН И ДЕТСКИТЕ ПЕСНИЧКИ

На въпрос с кого би искала да направи песен, отговорът е само едно име: „Франк Оушън“.

Извън големите музикални мечти обаче има и съвсем друга, интимна част от живота ѝ. Следващото питане е за песничките, които пее на детето си.

„Опитвам се да му пея песни, които харесвам, но после открих, че обикновените детски песнички са тези, които наистина вършат работа – The Wheels on the Bus и всички подобни глупости. Така че в момента сме на този етап“, разказва тя през смях.

Говори за музикалната индустрия, за вдъхновението и за собствените си творчески граници, но със същото спокойствие признава, че в определен момент от деня сложните песни отстъпват място на The Wheels on the Bus.

ЗАЩО БЪЛГАРИЯ?

„За първи път съм тук и знам, че това е красиво място, че има невероятни хора, които обичат музиката ми. А където има хора, които искат да слушат музиката ми, там отивам и аз“, казва Нога Ерез.

Допълва, че винаги е искала да дойде у нас и че е била „много, много развълнувана“, че този път е успяла. „Надявам се догодина да се върнем и да свирим в място отсреща, така че още повече хора да могат да открият музиката ни. Наистина съм много развълнувана за този концерт“, продължава тя. 

На въпроса познава ли българи, отговаря лаконично: „Не, не познавам никакви българи“. Отрицание е и думата, която според нея най-добре я описва като човек: „Не. Не“. А как би довършила изречението „Аз съм човек, който обича…“, отговорът идва без колебание: „Хората. Аз съм човек, който обича хората“.

ОБИЧАМ ВИ ТОЛКОВА МНОГО

На концерта в „Маймунарника“ дистанцията между сцената и публиката постепенно изчезва. Когато идва моментът да се сбогува, Ерез казва: „Сега ще изсвирим последната песен, после ще слезем от сцената, а вие ще ни извикате обратно. Така ще направим, нали? Искам още веднъж да ви благодаря толкова много за добротата и щедростта ви, за прекрасното гостоприемство, за това, че сте такива, каквито сте. Толкова много време не съм се чувствала така… Благодаря ви страшно много“.

Допълва, че е впечатлена от начина, по който е приета. После се опитва да говори на български: „Тук се опитват да ме научат на някои думи. Знаете, че ви обичам, дори да не мога да кажа и една дума на вашия език, нали? Обичам ви. Обичам ви толкова много“.

Публиката ѝ помага с думите. Тя се смее, опитва да ги запомни и признава, че вече е забравила почти всичко, което са я научили: „Нещо много, много готино беше казано. Единственото, което помня, е здрасти, защото… Съжалявам, мозъкът ми е прецакан“.

ПЕСЕН, НАУЧЕНА В СЪЩИЯ ДЕН 

След това идва изненада: „Говорейки за прецакания мозък, както казах, решихме да добавим няколко песни към сетлиста днес. Така че тази сутрин тези момчета научиха как да свирят следващата песен. За първи път“.

Тя представя музикантите си и с усмивка. Признава, че всички се надяват изпълнението да не се превърне в „огромен провал и огромна грешка“. 

„Но ако е грешка, това е моя отговорност“, заявява Нога Ерез. След това обявява световната премиера на Hitchcock, която ще бъде част от предстоящ албум.

В друга пауза между песните Ерез посочва, че вече е прекарала време в нашата столица: „Страхотно място е. Няма нужда да ви го казвам. По-добре да не го правя“. След това забелязва човек в задната част на публиката с малка табела, написана с маркер. Шегува се с надписа и с това, че някой обръща табелата, за да не „обиди“ някого.

Това води до поредната импровизация – този път за мърча, тениските и хората в публиката, които вече носят дрехи с нейни надписи. Посочва мъж с розова тениска, която според нея е своеобразно заявление за мъжественост, и се шегува с хората, които носят плочи и тениски с думата thug (бандит).

ОЩЕ ЕДНА ПРЕМИЕРА

София получи и още една премиера – на The World Is Our Neighbor. Заглавието звучи като естествено продължение на една от основните линии в нейното творчество – идеята, че музиката може да създава връзки там, където географията, езикът и различията иначе биха поставили граници.

Според феновете има нещо символично в начина, по който Нога Ерез избира да разкаже историята си пред българската публика. Тя не се опитва да изглежда непогрешима. Напротив, разказва за песента, която е очаквала да я направи богата и известна, но никой не е забелязал. Разказва за музикантите, които са научили нова песен в самия ден на концерта. Забравя българските думи, които са я учили. Смее се на себе си. Признава, че не знае какво ще се случи утре. И точно там е връзката между думите ѝ пред БТА и поведението ѝ на сцената.

Несигурността, за която говори като за най-трудната и най-красивата страна на артистичния живот, не е просто философско понятие. Тя е метод на работа – да продължаваш, въпреки всичко. Тя говори за приемането на собствените „груби ръбове“, за отказа да се вписва и за необходимостта да превръща несигурността и хаоса в творчество. На сцената в София тази идея се превръща в преживяване. 

„Безпрекословната обич“ между Нога Ерез и публиката в Борисовата градина не изглежда като еднопосочно обожание. По-скоро има взаимно разпознаване – тя дава на хората нещо много лично, свободно и безкомпромисно, а те ѝ връщат усещането, че то е било чуто и разбрано. Затова финалното ѝ обещание „Надявам се догодина да се върнем“, звучи като естествено продължение.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева