На 31 декември външният министър на Индия Субрахманям Джайшанкар поднесе изненада, като публично се ръкува с представител на Пакистан на фона на ледените отношения между двете ядрени сили.
Джайшанкар и Аяз Садик - председател на Националното събрание на Пакистан - бяха сред групата регионални лидери, които в последния ден на 2025 г. пристигнаха в Дака, за да присъстват на траурната церемония за починалата ден по-рано бивша министър-председателка на Бангладеш Халеда Зия, отбеляза „Ал Джазира“.
Докато Садик стоеше в чакалнята на парламента на Бангладеш, Джайшанкар се приближи до него и му подаде ръка в присъствието на дипломати от няколко южноазиатски държави.
„Той дойде при мен и ме поздрави, аз се изправих, той се представи и ми подаде ръка с усмивка. Докато се канех да се представя, той каза: „Ваше превъзходителство, знам кой сте и няма нужда да се представяте“, разказа Садик - ветеран в пакистанската политика и член на управляващата Пакистанска мюсюлманска лига (Наваз).
Снимки от ръкостискането бяха разпространени от офиса на Садик и публикувани и в профила в социалната мрежа „Екс“ на Мухамад Юнус - временния премиер на Бангладеш, което допълнително привлече вниманието към жеста.
Случаят рязко контрастира със събитията от септември, когато капитанът на индийския национален отбор по крикет Сурякумар Ядав и съотборниците му отказаха да се ръкуват с пакистанските си опоненти по време на мач от турнира за Купата на Азия, припомня „Ал Джазира“. Тогава демонстративният отказ беше възприет като отражение на дълбокото политическо напрежение между двете страни.
Според Мустафа Хайдер Саид - анализатор по външна политика в Исламабад - жестът в Дака може да се тълкува като положителен сигнал.
„Базовата нормалност в отношенията - в която на официалните лица се оказва уважение и се стиска ръка - е абсолютният минимум, който, за съжаление, липсваше след воeните действия между Индия и Пакистан“, каза Саид.
След години на постепенно влошаване, отношенията между ядрените съседи достигнаха най-ниското си равнище след размяната на въздушни удари в продължение на четири дни през май. Те започнаха след нападение в Пахалгам в контролираната от Индия част на Кашмир, при което въоръжени нападатели убиха 26 туристи. Делхи обвини Пакистан за атаките - обвинения, които Исламабад отрече.
Оттогава напрежението остава високо, а опасенията от нова ескалация не стихват. Именно на този фон символични жестове като ръкостискането в Дака придобиват по-голяма тежест, смятат част от анализаторите.
Бившият пакистански посланик в САЩ Сардар Масуд Хан определи жеста като „приятен дипломатически сигнал“.
„Не може да си представим, че индийският външен министър би поздравил спонтанно председателя на парламента на Пакистан без изричното одобрение на индийския министър-председател и висшето ръководство на управляващата партия „Бхаратия Джаната“, заяви той пред „Ал Джазира“. По думите му каквото и да е провокирало ръкостискането, то е „добро за региона“, макар че „по пътя има много „ако“ и „но“.
Като допълнителен положителен знак анализаторите посочват и факта, че Индия и Пакистан спазиха установената преди повече от три десетилетия практика и на 1 януари 2026 г. размениха списъци с ядрените си обекти. Това стана в рамките на двустранното споразумение, което забранява на двете страни да атакуват ядрените си съоръжения една на друга, отбеляза индийският вестник „Хинду“, като цитира агенция ПТИ.
Споразумението за ядрените инсталации е подписано на 31 декември 1988 г. и влиза в сила на 27 януари 1991 г. Пактът задължава двете държави да си разменят информация за ядрените инсталации и съоръжения, попадащи в обхвата му, на първия ден от всяка календарна година.
В същото време в Индия оценките за случващото се са по-скептични.
Индийският журналист Резаул Хасан Ласкар от „Хиндустан Таймс“ омаловажи значението на ръкостискането между Джайшанкар и Садик.
„Двамата просто се оказаха в една и съща стая и направиха това, което високопоставени лица на две държави биха направили в подобна ситуация - стиснаха си ръцете и размениха любезности“, каза той пред „Ал Джазира“.
По думите му е показателно, че всички снимки от срещата са публикувани в официални профили в социалните мрежи на Бангладеш и Пакистан, но не и на Индия. Това според Ласкар подсказва, че Делхи не желае жестът да бъде тълкуван като политически сигнал.
Журналистът припомни, че Индия и Пакистан не са водили устойчив официален диалог от атаките в Мумбай през 2008 г., при които бойци, свързвани с Пакистан, убиха 166 души. Според него вероятно най-сериозната последица за двустранните отношения от конфликта през май е решението на Индия да замрази действието на Договора за водите на р. Инд.
Споразумението, постигнато с посредничеството на Световната банка през 1960 г., има за цел да гарантира „справедливо използване“ на шестте реки, които захранват системата на Инд.
„За всеки, който следи напрежението между Индия и Пакистан през последните години, спирането на договора не би трябвало да е изненада“, каза Ласкар. „Това има потенциала да се превърне в ново постоянно препятствие между двете страни, особено при положение че почти няма официални контакти“, добави той.
Миналата седмица пакистанският вицепремиер и външен министър Ишак Дар обвини Индия, че „превръща водата в оръжие“, като манипулира водния поток към страната му. Той заяви, че пакистанският комисар по водния договор е установил „необичайни, внезапни колебания“ в дебита на река Ченаб между 7 и 15 декември - подобно на случилото се през април и май, съобщи „Дойче Веле“.
Сардар Масуд Хан заяви, че ако Индия преразгледа позицията си и се върне към договора, това би било „голям сигнал за изграждане на доверие и предвестник на някакво сближаване“.
В по-широк регионален контекст анализатори отбелязват, че геополитическата позиция на Пакистан през последната година се е засилила и че за първи път от десетилетия страната отново се възприема като значим международен играч.
В Южна Азия, след свалянето от власт на бившата министър-председателка на Бангладеш и съюзник на Индия - Шейх Хасина - Пакистан възобнови връзките си с Дака, включително чрез няколко високопоставени визити.
В този контекст външният министър Ишак Дар проведе телефонен разговор с бангладешкия си колега Тухид Хосейн. Според изявление на пакистанското външно министерство двамата са направили преглед на отношенията между Пакистан и Бангладеш и са потвърдили ангажимента си за засилване на сътрудничеството в различни сектори, съобщи индийската телевизия „Нюз18“.
Пакистан задълбочи и отношенията си със САЩ, Китай и държави от Близкия изток. Американският президент Доналд Тръмп неведнъж публично похвали пакистанското ръководство и наскоро нарече началника на армията Асим Мунир свой „любим фелдмаршал“.
Очаква се Пакистан да бъде част от международна стабилизационна сила под ръководството на САЩ за сигурността в Газа, а през септември страната подписа и отбранително споразумение със Саудитска Арабия.
Индия, от своя страна, е под дипломатически натиск от Вашингтон. Тръмп многократно се позовава на конфликта през май и изглежда подкрепя пакистанските твърдения за свалени индийски бойни самолети, отбелязва „Ал Джазира“. Американският президент също така наложи мита от близо 50 процента върху индийски стоки, докато Пакистан получи по-ниска ставка от 19 процента.
На този фон анализаторите се питат дали 2026 г. може да донесе поне ограничено разведряване между Делхи и Исламабад. Според Мустафа Хайдер Саид е в „националния интерес“ и на двете държави да поддържат поне минимално взаимодействие.
„Те могат да имат много базов дневен ред - да определят правила, червени линии и защитни механизми. След като това бъде направено, може да има базово ниво на диалог, договорено по взаимно съгласие“, каза той.
Ласкар отбеляза, че конфликтът през май е показал докъде са готови да стигнат и двете страни, и че възстановяването на неофициалните канали между индийския съветник по националната сигурност и пакистанските разузнавателни служби е от ключово значение.
Саид се съгласи, като подчерта, че „предварително определен и взаимно договорен механизъм“ за справяне с инциденти на насилие - вместо незабавни обвинения - би бил значителна стъпка напред.
„Мисля, че Индия също е разбрала, че не може да си позволи да не признава съществуването на Пакистан или да се преструва, че той не съществува“, каза той. „Пакистан се утвърди като много важен регионален играч и Индия вече е принудена да поддържа поне минимално ниво на взаимодействие“, добави той.
/ЛМ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
