site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 април в историята

10 април 2024 г., сряда, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Терентий и дружина.

На този ден в България:

1866 - Основано е българско читалище в Цариград. Сред учредителите му са най-будните и напредничави българи, които живеят в Цариград Мина Пашов, Георги Груев, Тодор Бурмов, Станчо Брадински, Никола Бракалов, Пeтко Р. Славейков, Иван Найденов. Пръв председател е Мина Пашов. Читалището има своя печатница, в която се отпечатват книги на български език. Издава сп. "Читалище" (1870-1875). Част от дейността на читалището са изнасянето на сказки и организирането на театрални представления. Важен момент от дейността на читалището е участието му в църковно-националната борба. Българското читалище в Цариград съществува и няколко години след освобождението на България от османско иго (1878).

1913 - Основан е футболен клуб "Славия" - София, след сливането на футболните отбори "Ботев" (създаден през 1909 г.) и "Развитие" (създаден през 1910 г.).

1918 - В Медицинския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" са изнесени първите две лекции - по зоология и по физика, с които на практика официално е открит факултетът. Той е създаден със специален закон, приет от 17-ото Обикновено народно събрание на 10 ноември 1917 г.  Първият декан на факултета е проф. Иван Кипров, специалист по уши, нос и гърло. Медицинският факултет се отделя от Софийския университет "Св. Климент Охридски"  през 1950 г., когато с Указ 246/28 януари 1950 г. на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия, в която влизат Стоматологичният и Фармацевтичният факултет.  През 1954 г. академията  се преобразува във Висш медицински институт, който на основание Указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972 г. е включен в състава на новосъздадената Медицинска академия заедно с медицинските институти в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Медицинската академия е закрита със Закона за закриване на Медицинската академия, приет от 36-ото Народно събрание на 8 юли 1992 г., а висшите медицински институти в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора се обособяват в самостоятелни висши учебни заведения. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. Висшият медицински институт в София се преобразува в Медицински университет със седалище в София.

1922 - Излиза бр. 1 на в. "Слово". Основател и главен редактор е дипломатът, публицист и общественик Александър Греков. Печатен орган на Народния сговор, всекидневникът пропагандира идеята за социален мир между труда и капитала и за постигане на социална хармония чрез подобрение на материалното състояние на работничеството. В редакцията освен основателя на изданието Александър Греков, са и проф. Никола Милев, проф. Петко Стайнов и Георги Кулишев. Последният брой излиза на 8 септември 1944 г.

1990 - Учреден е Съюзът на филолозите-българисти по време на втория конгрес на Дружеството на филолозите-българисти.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Аз-Буки" - национален седмичник за образование и наука, издание на Националното издателство за образование и наука "Аз-Буки". Правоприемник е на първото официално издание на Министерство на просвещението "Училищен преглед" (1896). Официален спомоществовател на вестника е Министерството на образованието и науката.

1992 - Създадена е Българска международна бизнес асоциация. На 16 май 2006 г. заедно със Съюза на работодателите в България се сливат в нова представителна организация на едрия и среден бизнес под името Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

2001 - От тази дата с Регламент 539, приет на 15 март 2001 г. от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз, се въвежда безвизов режим за българските граждани в страните, подписали Шенгенското споразумение. Българските граждани могат да пребивават в страните от Шенген без визи максимално до 90 дни на всеки шест месеца, считано от деня на първото влизане в която и да е страна от Шенгенското пространство.

2013 - България е домакин за първи път на двудневната годишна среща на Международното дружество за защита на авторските права (CISAC). Представители на над 70 държави обсъждат добри практики за разпределяне на постъпленията от авторски права в световен мащаб. "Музикаутор" е българският представител във форума.

2016 - В София се провежда учредителна конференция на партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ). Присъстват над 1000 делегати от цялата страна. За председател на партията е избран Лютви Местан, бивш председател на Движението за права и свободи (ДПС) от 19 януари 2013 г. до 24 декември 2015 г., когато е изключен от партията с решение на Централния съвет на ДПС.

2017 - Във Варна се открива петата сесия на Изпълнителния борд на Международната асоциация на морските университети (IAMU). Домакин на форума е Висшето военноморско училище (ВВМУ). Една от основните теми на срещата, в която участва и председателят на асоциацията проф. Нийл Боус от Австралийския морски колеж,  е възможностите за унифициране на учебните програми.

2018 - На 85-годишна възраст умира композиторът Тончо Русев. Той е един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, свири в Биг бенда на Българското национално радио, а през 1962 г. основава оркестър "Балкантон", в който свири до 1972 г. Бил е директор на дирекция "Българска естрада". Автор е на над 1000 песни - детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филмова музика.

2020 - Управителният съвет на Българската народна банка утвърждава облекчения за изплащане на кредити, предложени от Асоциацията на банките в България заради извънредното положение в страната, въведено на 13 март 2020 г. заради разпространението на коронавируса "Ковид-19". Съгласно документа банките могат да променят графика за изплащане на главницата и лихвите по задълженията на клиентите си, без да се променят ключови параметри по кредитния договор.

2021 - Общо 356 кандидати за младши съдии в Софийския градски съд от 531 допуснати до участие в конкурса се явяват на писмен изпит. Конкурсът е за заемане на седем длъжности "младши съдия" в Софийския градски съд.

На този ден по света:

1710 - В Англия влиза в сила първият в света Закон за авторското право (Закон на кралица Ан). Законът е приет през 1709 г. с името "Акт за насърчаване на ученето, чрез даване право на авторите и на закупилите правата за копиране на печатни книги за определения период от време". В него за първи път в историята се въвежда законово определение на копирането - това е правото да се използва печатна машина за тиражиране на отделно произведение. Според закона правото принадлежи на автора, който може да го продаде на издателство за срок от 14 години, като срещу допълнително заплащане може да продължи договора за още 14 години. След изтичане и на втория срок, произведението става обществено достояние и е достъпно за всички. За да има права върху произведението си, авторът трябва да го регистрира в определен регистър.

1841 - В Ню Йорк, САЩ, излиза от печат бр. 1 на в. "Ню Йорк трибюн". През 1924 г. вестникът се обединява с в. "Ню Йорк хералд" в ежедневника "Ню Йорк хералд трибюн", който излиза до 1966 г.

1896 - В Гърция се провежда първият маратон на първите Олимпийски игри (6-15 април 1896). Маратонът печели Спиридон Луис (Гърция).

1922 - В Генуа, Италия, е открита международната конференция по икономически и финансови въпроси. Продължава до 19 май 1922 г. В конференцията участват представители на 29 страни, сред които и България, с цел обсъждане на икономическото възстановяване на Централна и Източна Европа след Първата световна война (1914-1918) и начините на подобряване на отношенията между Съветска Русия и европейските капиталистически държави. Съветската делегация е ръководена от народния комисар на външните работи Георгий Василевич Чичерин. Преговорите на конференцията завършват с неуспех, след като Франция и Белгия настояват за цялостно изплащане на заемите им към Русия преди войната и цялостна реституция на имуществото на чуждестранни собственици, конфискувано в Съветска Русия. 

1944 - Одеса е освободена от хитлеристка окупация (16 октомври 1941-9 април 1944) по време на Втората световна война (1939-1945). По време на окупацията, която продължава почти две години и половина (907 дни) загиват 80 000 жители на града и почти толкова са интернирани в Германия на принудителен труд.

1952 - Създадено е Обединеното командване на НАТО в Атлантическия океан (ACLANT) с щабквартира в Норфолк, щата Вирджиния, САЩ. Зоната на командването обхваща територията на Атлантическия океан от Северния полюс до екватора и от крайбрежието на Северна Америка до бреговете на Европа и Африка (без пролива Ламанш и британските острови).

1963 - В Атлантическия океан потъва американската атомна подводница "Трешър". Загиват 129 души - членове на екипажа.

1972 - В Москва, СССР, Лондон,  Великобритания, и Вашингтон, САЩ, е открита за подписване Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. Конвенцията е в сила от 26 март 1975 г. България ратифицира конвенцията с Указ 1524 на Държавния съвет от 30 юни 1972 г.

1979 - От космодрума "Байконур" (дн. в Казахстан) е изстрелян корабът "Союз-33" с командир съветският космонавт Николай Рукавишников и с първия български космонавт на борда  - подполк. Георги Иванов. На 12 април 1979 г. при изключително сложна и трудна обстановка корабът се завръща на Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута и с кораба  извършват 31 пълни обиколки около Земята.


1981 - В Ню Йорк, САЩ, за подписване е открита Конвенцията за забрана или ограничаване на използването на някои конвенционални оръжия, които нанасят прекомерни увреждания или имат неизбирателно въздействие. Конвенцията е приета в Женева, Швейцария, на конференция на ООН (15 септември-10 октомври 1980). Влиза в сила на 2 декември 1983 г. България ратифицира Конвенцията и първите три Протокола към нея през 1982 г.

1998 - В замъка „Стормонт“ в Белфаст е подписано мирно споразумение за Северна Ирландия, станало известно като Белфастко споразумение или Споразумение от Разпети Петък. Споразумението предвижда Ирландия да се откаже от претенциите си за присъединяване на британската провинция Северна Ирландия, създаване на местни органи на самоуправление в провинцията, католическите и протестантските въоръжени групи да предават оръжието, да не се предприемат законодателни промени в провинцията без съгласието на протестантската общност, към която принадлежи по-голямата част от жителите на провинцията; признаване на ирландската идентичност на католическата общност, гарантиране на равнопоставеността на двете общности. На 22 май 1998 г. са произведени референдуми в Ирландия и Северна Ирландия по въпроса за споразумението. В Ирландия 94,4 процента гласуват "за", а в Северна Ирландия споразумението е одобрено със 71,1 процента.

2001 - Парламентът на Нидерландия приема Закон за евтаназията, който влиза в сила на 1 април 2002 г. Съгласно закона легализирането на евтаназията ще се извършва при известни условия. Лекарите трябва да са сигурни, че болният е подложен на "непоносими страдания", че няма надежда да оживее и че действително желае да сложи край на живота си. Всички случаи ще бъдат контролирани от регионални комисии, съставени от лекар, юрист и специалист по етика. Непълнолетните между 12 и 16 години също могат да прибягват до евтаназия, но със съгласието на родителите си. За непълнолетните над 16 години такова съгласие няма да е необходимо. Нидерландия е първата страна в света, в която евтаназията официално е разрешена.

2002 - Влиза в сила на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма. Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1999 г. България ратифицира конвенцията на 23 февруари 2002 г.

2002 - В Монголия по инициатива на президента Нацагийн Багабандие е учреден орденът "Чингис хан", най-високата държавна награда на страната. За разлика от съществуващата традиция ордените да се носят на лявата страна на гърдите, този представлява лента на шията. Към него има също и малък знак, който да може да се слага винаги на дрехата.

2010 - Президентският самолет "Ту-154", изпълняващ полет от Варшава, Полша, за Смоленск, Русия, се разбива при кацане на летището край Смоленск. Загиват 96 души, сред които президентът на Полша Лех Качински и неговата съпруга Мария, както и високопоставени полски официални представители, сред които Владислав Сташак, началник на канцеларията на президента, ген. Франтишек Гонгор, началник на Генералния щаб на Полската войска, Йежи Шмайджински, министър на националната отбрана от 2001 г. до 2005 г., Славомир Скшипек, управител на Полската национална банка, Анджей Кремер, заместник-министър на външните работи, Кшищоф Путра, заместник-маршал на Сената (горната камара на парламента), Ришард Качоровски, президент на Полша в изгнание, Анджей Пшевожник, секретар на Националния съвет за защита на историческите паметници, депутати и историци. Те са пътували за участие в церемонията по повод 70-ата годишнина от разстрела на 13 април 1940 г. в Катинската гора, край Смоленск, Русия, по заповед на Йосиф Сталин, на около 21 000 полски офицери, пленени от съветски военни части след нахлуването на СССР в Полша през 1939 г.

2016 - Регистрирано е земетресение недалеч от границата на Афганистан с Таджикистан с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 155 км северно от афганистанския град Талукан и на 37 км югозападно от границата на Афганистан с Таджикистан. Трусът е на дълбочина 203 км. Най-близкият град до епицентъра е Читрал, главен град на едноименния окръг в Северозападен Пакистан. Земетресението е усетено в Кабул в Афганистан, който се намира на 282 км от епицентъра, в Пакистан, в столицата на Индия Делхи и в Кашвир. В Пакистан загиват 4 души и най-малко 27 са ранени.

2017 - В Будапеща, Унгария, президентът на страната Янош Адер подписва закон, който поставя нови изисквания за чуждестранните университети в Унгария. Новият закон, представен на 28 март 2017 г. от правителството в парламента, е приет по ускорена процедура на 4 април 2017 г. с 123 гласа "за" 38 "против". Законът предвижда по-специално да бъдат лишавани от лиценз чуждите университети и институти, които не разполагат с кампус в "родните" им страни.

2019 - В Хавана, Куба, Националното събрание на народната власт (парламентът)  утвърждава новата конституция на страната, одобрена с референдум на 24 февруари 2019 г. с 73,3 процента от гласувалите. Датата, избрана за утвърждаването е символичен акт. На 10 април 1869 г. в град Гуаймаро е обявена първата конституция на страната. На заседанието на парламента наред с председателя на Държавния съвет (президента) на Куба Мигел Диас-Канел присъства и бившият президент Раул Кастро, първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия. Новата конституция признава пазара, частната собственост и чуждите инвестиции като необходимост за възстановяване на растежа на страната, която е в тежко икономическо положение. Текстът потвърждава ръководната роля на Кубинската комунистическа партия.

2020 - Изригва вулканът Анак Кракатау в Индонезия. Вулканът изхвърля стълб от пепел, висок 500 метра. Обявена е втора степен на тревога по четиристепенната скала. Не се съобщава за пострадали. Анак Кракатау, което значи Детето на Кратакау, е нов вулкан, появил се на мястото на вулкана Кракатау, изчезнал след гигантско изригване през 1883 г., довело до период на глобално охлаждане.

2021 - Вицепрезидентът на Обединените арабски емирства и емир на Дубай шейх Мохамед бин Рашид съобщава, че двама нови астронавти ще се включат в космическата програма на страната, включително първата в света арабска жена астронавт - Нура ал Матруши. Вторият астронавт е Мохамед ал Мула. Двамата са избрани измежду 4000 кандидати да преминат подготовка в НАСА за мисии за изследване на Космоса.

2022 - Тропическата буря „Меги" достига източното крайбрежие на Филипините, където я наричат „Агатон“, връхлита островите Самар, Билиран и Лейте, съпътствана с проливи дъждове и ветрове със скорост от 20,8 до 29,1 метра в секунда. Загиват най-малко 42 души.

Родени на този ден българи:

Георги Баласчев, историк и археолог (1869-1936).
Един от издателите на сп. "Лоза" (1892-1894). Бил е учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия и Трета софийска народна прогимназия, завеждащ Етнографската сбирка на археологическия музей (1 август 1902-31 декември 1903). Главен редактор на българо-македонско научно списание "Минало" (1909-1920). Уредник на Народния археологически музей (5 ноември 1919-12 август 1920; 13 октомври 1920-14 май 1921). Един от учредителите на Македонския научен институт (21 декември 1923). Има повече от 80 научни изследвания в областта на средновековната българска история.

проф. Жельо Ганчев, животновъд (1877-1936).
Един от основателите и първи преподавател в Агрономическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1921), с което се поставя началото на висшето аграрно образование в България. Почетен председател на Съюза на говедовъдните дружества (1928-1936). Под негово ръководство е създадена породата "Червено садовско говедо".

проф. Богдан Филов, български археолог и политик (1883-1945).
Директор на Народния археологически музей (дн. Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките) (1910-1920). Създател и пръв директор  на Българския археологически институт (1921-1929). Декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1924-1925) и ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1931-1932). Председател на Българска академия на науките (БАН) (1937-1944).  Министър на народното просвещение (14 ноември 1938-16 февруари 1940). Министър-председател и министър на народното просвещение (16 февруари 1940-11 април 1942). Министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (11 април 1942-14 септември 1943). Като министър-председател на 1 март 1941 г. подписва протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт, по силата на който България влиза във Втората световна война (1939-1945). Член на Регентството (8 септември 1943-8 септември1944). Осъден на смърт от  Народния съд на 1 февруари 1945 и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г. 

Георги Кроснев, български революционер, участник в националноосвободителното движение (1896-1937).
Участник в националноосвободителното движение в Добруджа (1878-1940). Един от учредителите на Добриджанската революционна организация (1925).

Кирил Харалампиев, хореограф (1926-1986).
Заместник-директор на Държавното хореографско училище в София (1967-1980). Главен балетмайстор на Ансамбъла при Строителни войски (1974-1976), главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" - Благоевград (1976-1985). Създател е на над 60 сценични танцови произведения, сред които "Комитско либе", "Бунтовен дух", "Пробуждане", "Спомен", "Празнични танци", "Гурбетчии" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Лютви Ахмедов, състезател по борба свободен стил (1930-1997).
Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, Япония. Световен шампион през 1959 г. в Техеран, Иран. От европейски първенства печели и четири сребърни медала (1962, 1963, 1965, 1968). Европейски шампион през 1965 г. в Манчестър, Великобритания. От европейски първенства печели и един сребърен медал (1966). Спортист на България за 1959 г.

Георги Димитров (Гошето), български състезател по ски алпийски дисциплини и треньор (1930).
Той е първият българин, направил пробив в ски алпийски дисциплини. Участвал е в три зимни олимпийски игри. В периода 1949-1962 г. печели 23 шампионски титли на България във всички алпийски дисциплини. Завършва на 6-о място в комбинацията и на 13-о място в слалома и на 18-о място в спускането на Олимпийските игри през 1956 г. в Кортина д'Ампецо, Италия. По случай 80-годишнината на спорта ски в България на 21 юни 1999 г. петима състезатели са определени за скиори на ХХ век - Иван Лебанов, Георги Димитров, Петър Попангелов, Владимир Брейчев и Валентин Божичков.

акад. Матей Матеев, физик и политик (1940-2010).
Работил е в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1971-1980). Декан на Физическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-1986), заместник-ректор на университета (1985-1988). Министър на народната просвета (20 септември- 8 ноември 1991). Ръководител на Катедрата по теоретична физика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1992-1993; 1995-2003). Председател на Съюза на физиците в България (1 декември 2001-25 юли 2010). Главен редактор на "Българско физическо списание" (от 1993). Председател на Комисията за сътрудничество на България с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна към Агенцията за ядрено регулиране (1997-2003), член на Комисията за сътрудничество на България с Европейски център за ядрени изследвания (ЦЕРН), член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на България (1999-2000). Автор е на три изобретения и на проект за израстване на кристали в условията на микрогравитация, изпълнен при полета на втория български космонавт Александър Александров. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (9 март 2009). Умира на 25 юли 2010 г. при автомобилна катастрофа.

акад. Михаил Виденов, езиковед (1940-2021).
Основоположник на социолингвистичното направление у нас и е пионер в проучването на градската реч. Поставя началото и на българската лингвокриминалистика. От 1970 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в продължение на 45 години. Гост-преподавател в редица български и чуждестранни университети, сред коитоКарловия университет в Прага, Чехия, и в Московския държавен университет "М.В. Ломоносов" и др. Автор е на оригинална методика за проучването на градските говори. Автор е на повече от 350 научни публикации, отпечатани в България и в чужбина, включително на 24 книги. Автор е и на над 100 научно-популярни публикации. Книгите му са в областта на българското и славянското езикознание, сред които "Годечкият говор" (1978), "Социолингвистика", "Норма и реч" (1986), "Българска социолингвистика" (1990), "Съвременната българска градска езикова ситуация" (1990), "Софийският език" (1993), "Практическа социолингвистика" (1994), "Езиковата култура на българина" (1995), "Езикът и общественото мнение" (1997, наградена от Съюза на учените), "Социолингвистическият маркер" (1998), "Увод в социолингвистиката" (2000), "Българската езикова политика" (2003) и др. Популяризатор на научните знания по български език - водил е рубрики във вестници, по телевизията и радиото. Председател е на Международното социолингвистическо дружество (София). Носител на Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента за високи резултати в научноизследователската дейност и по повод неговата 75-а годишнина (27 май 2015).

Мустафа Чаушев, певец (1943).
В над 50-годишната си кариера има издадени над 20 албума. Записал е 9 дългосвирещи плочи и над 15 сингъла. Трите му албума - "Злато мое" (1986), "Обич моя" (1988) и "Мъко моя" (1990) се превръщат съответно в златна, платинена и диамантена плочи. Почетен гражданин на Шумен (25 април 2003). Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2018). Носител на наградата "Златна лира" на Съюза на музикалните дейци в България (2010). Носител на наградата "Златен век" звезда на Министерството на културата (20 май 2013).

Николай Волев, сценарист и режисьор (1946).
Сценарист е на документални филми в Българската национална телевизия (1972-1976). Сценарист и режисьор е на игрални и документални филми в Бояна Филм (1978-1991). Сред документалните му филми са "Вестникарската война" (1994), "За смъртното наказание" (1999), "Кремиковци - снимка за спомен" (1999) и др., а сред игралните - "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1983), "Да обичаш на инат" (1986), 1989 "Маргарит и Маргарита" (1989), "Козият рог" (1994), "Огледалото на дявола" - сериал (2001) и др. Носител на "Сребърен дракон" от фестивала в Краков, Полша, и "Златен Ритон" за най-добър български документален филм в Пловдив (1985) за документалния си филм "Грънци", на Специалната награда на журито и наградата "Дон Кихот" в Карлови Вари, Чехия, за филма "Да обичаш на инат" (1985), който е обявен за най-добър български филм за 1985 година. Носител на наградата Нордерн-Вестфален от фестивала в Оберхаузен, Германия, за "Дом номер 8" (1987).

Нина Пашова, художник сценограф (1955).
Осъществила е сценографията на повече от 150 спектакъла в театрите на Пазарджик, Пловдив и София. Сценограф в Театър "Българска армия".

Петър Мутафчиев, инженер и политик (1961).
Депутат в 38-ото (7 май 1997-19 април 2001), 39-ото ( 5 юли 2001-17 юни 2005) и в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005). Министър на транспорта (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014).

Стоян Михалев, певец и композитор (1972).
Бил е музикален репортер в програма "Хоризонт" на Българското национално радио (1993-1996), радиоводещ в радио "7 дни" (1994-1996). През 1991 г. сформира група "Киора", а след разпадането й през 1997 г. заедно с Виктор Стоянов създават група, известна като Стоян и Виктор. Участвал е в създаването на музикалния телевизионен канал "ММ" (1997), където е водещ до 2001 г., когато открива собствено студио за звукозапис и видеоклипове – студио “Киора”.  Има издадени няколко албума. От 2012 г. е заместник-председател на Управителния съвет на "Музикаутор". През 2004 г. е един от учредителите на  "Демократи за силна България" (ДСБ)  и създател на химна на партията - "Моят ден". Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Людмила Филипова, писателка (1977).
Била е журналист и телевизионен водещ. Участвала е в няколко филма, сред които "Куче в чекмедже" (1982), "Денят не си личи по заранта" (1984), "Търси се съпруг за мама" (1985). Авторка е на романите "Анатомия на илюзиите" (2006), "Червено злато" (2007), "Стъклени съдби" (2008), "Мастиленият лабиринт" (2009), "Антихтонът на Данте" (2010), "Аномалия" (2011), "Печатна грешка" (2012), "Войната на буквите" (2014), „Пътуване до края на света“ (2015), „Контактът“ (2020), "Където се ражда слънцето" (2021), "Божият ген" (2022) и др. Носителка на наградата "Славянска книга" от международния писателски конкурс "Югра" (2013).

Десислава Стоянова, състезателка по биатлон (1992).

На този ден са родени и:

Хуго де Гроций, нидерландски юрист и философ (1583-1645).
Основоположник на науката за международното право.

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, немски лекар и химик (1755-1843).
Полага основите на хомеопатията (1810). Автор е на трудовете "Органон на лечебното изкуство" (1810), където излага основните принципи на хомеопатията, на "Хронични болести" в четири тома, в която представя своята теория за произхода на хроничните заболявания, като описва начина на приготвяне и приложение на специфичните лекарства за тяхното лечение и др.

Константин Аксаков, руски публицист, поет, критик и историк (1817-1860).
Един от идеолозите на славянофилството. Автор е на брошурата "Похожденията на Чичиков, или Мъртви души" (1842), стихотворението "На съюзниците" (1844), драмата "Освобождението на Москва през 1612 г." (поставена през 1850 г. и забранена след премиерата), комедията "Княз Луповицки, или Пристигане на село" (1850-1851), стиховете "Олег край Константинопол" (1858) и др. Той пише статии за най-древната руска история, филологически изследвания (брошурата "За руските глаголи", 1855), стихове "На хуманиста" (1849), "Нашият род", "Към славяните" (1850), "Новгород" (1851), "Лъжедух" (1855). Издава собствено списание "Руска беседа" (1856-1860) и вестник "Молва" (1857).

Уилям Бут, британски проповедник методист (1829-1912).
Основател и първи генерал на международната благотворителна организация "Армия на спасението" (1865).

Джоузеф Пулицър, американски журналист, публицист и издател (1847-1911).
Счита се за един от основателите на "жълтата" преса. Неговите вестници са първите, в които са публикувани политически карикатури, журналистически разследвания и сензационни новини. Със средствата от завещанието му е открит Факултет по журналистика към Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ (1912) и е учредена наградата "Пулицър" - най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика, която е присъдена за първи път на 4 юни 1917 г.

Бернардо Усай (Бернардо Алберто Усай), аржентински физиолог (1887-1971).
Бернардо Усай открива, че хипофизата е главната ендокринна жлеза и определя нейната хормонална и регулатарна връзка с другите жлези в ендокринната система. Изследва ефекта на хипофизните хормони върху въглехидратния метаболизъм и тяхното отношение към диабета. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта. Той си поделя наградата с американските биохимици от австрийски произход Гърти и Карл Кори, които я получават за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена.

Ярослав Вотруба, чешки художник живописец (1889-1971).

Виторио де Сабата, италиански диригент и композитор (1892-1967).
Известен е със записа под негово диригентство на "Тоска" с участието на Мария Калас, направен от главния продуцент на звукозаписна компания "Еми" Уолтър Лег (1953). Артистичен директор на "Ла Скала" в Милано (1953-11 декември 1967). Последното му появяване пред публика е на 18 февруари 1957 г. в памет на италианския диригент Артуро Тосканини.

Всеволод Рождественски, съветски поет и преводач (1895-1977).

Ева Шелбург-Зарембина, полска писателка (1899-1986).
Авторка е на детски книжки и приказки.

акад. Евгений Фьодоров, съветски полярен изследовател (1910-1981).
Завършил Ленинградския държавен университет (1932). Изследовател в полярни станции (1932-1938). На 22 март 1938 г. е удостоен със званието Герой на Съветски съюз за работа в първата съветска плаваща станция "Северен полюс-1" (1937-1938). Ръководил е хидрометеорологичната служба на Червената армия по време на Великата отечествена война (1941-1945). В Женева, Швейцария, е участвал в преговорите за подготовка на Договора за забрана на ядрени опити, който е приложен през 1963 г. под формата на Московския договор за забрана на ядрените изпитвания в атмосферата, космическото пространство и под водата.

Еленио Ерера, аржентински футболист и треньор (1910-1997).
Като треньор на "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965).

Морис Шуман, френски политик (1911-1998).
Министър на външните работи на Франция (22 юни 1969-15 март 1973).

Робърт Бърнс Удуърд, американски биохимик (1917-1979).
Синтизирал редица сложни органични вещества, вкл. хинина (1944), холестерина и кортизона (1951), стрихнина (1954), хлорофила (1960), тетрациклина (1962), витамин B12 (1971) и др. Носител на Нобелова награда за химия за 1965 г. за значителния му принос в областта на органичния синтез.

Хеленио Херера Гавилан, аржентински и френски футболист и треньор от испански произход (1919-1997).
Считан е за основател на защитната схема, използвана от италианските футболисти - катеначо. През 2013 г. е поставен на четвърто място в класация на списанието "Световен футбол" за "Най-добрите треньори на всички времена". Като треньор на "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965).

Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик (1927-2010).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. за разшифрирането на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

Мелор Стуруа, грузински журналист (1928-2021).
Репортер на руския вестник "Известия" от 6 февруари 1950 г., кореспондент на вестника във Великобритания (1964-1968) и в САЩ (1968-1972, 1977-1982). От 1991 г. живее в САЩ.

Макс фон Сюдов (ист. име Карл Адолф фон Сюдов), шведски акьор (1929-2020).
Участвал е в близо 200 филма и телевизионни продукции. Получава известност с участието си в 11 филма на шведския режисьор Ингмар Бергман, сред които са "Седмият печат" (1957), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Лицето" (1958) и "Срамът" (1968). През 1965 г. дебютира в Холивуд като Исус във филма "Най-великата история, разказвана някога". Участвал е във филмите "Заклинателят" (1973), "Флаш Гордън" (1980), "Бягство към победа" (1981), "Конан Варварина" (1982), "Никога не казвай никога" (1983), "Хана и нейните сестри" (1986), "Пеле Завоевателя" (1987), "Хана и нейните сестри" (1986), "Пробуждане" (1990), "До края на света" (1991), "Вражески води" (1997), "В какво се превръщат мечтите" (1998), "Версенжеторикс" (2001), "Специален доклад" (2002), "Злокобен остров" (2010), "Ужасно силно и адски близо" (2011), "Междузвездни войни: Силата се пробужда" (2014), в три епизода в сериала "Игра на тронове" (2016) и др.

Майк Хоторн (Джон Майкъл Хоторн), британски автомобилен състезател (1929-1959).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1958 г. Загива на 22 януари 1959 г. при автомобилна катастрофа.

Омар Шариф (ист. име Мишел Демитри Шалхуб), египетски актьор (1932-2015).
Участвал е в около 60 филма, сред които "Лорънс Арабски" (1962),"Доктор Живаго" (1966), "Нощта на генералите" (1967), "Златото на Маккена" (1969) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1963, 1966).

Бела Ахмадулина, руска поетеса (1937-2010).
През 60-те години на 20 в. изнася рецитали наред с поетите Евгений Евтушенко, Роберт Рождественски и Андрей Вознесенски. Авторка е на стихосбирките "Струна" (1962), "Уроци по музика" (1970), "Свещ" (1977), "Тайна" (1982), "Градина" (1987) и др. От 1977 г. е почетен член на Американската академия за изкуство и литература. Носителка на Държавната награда на СССР (1989) и на Държавната награда на Русия (2005).

Джефри ван Орден, британски политик (1945).
От 1964 г. до 1985 г. служи в Разузнавателния корпус на Британската армия. Работи в Международния военен щаб в централата на НАТО в Брюксел, Белгия (1991-1994), с което завършва военната си кариера, като достига до звание бригаден генерал (1991). От 1995 г. работи като старши служител в апарата на Европейската комисия. Член на Европейския парламент (20 юли 1999-31 януари 2020). Член е на Парламентарната група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи (20 юли 1999-13 юли 2009). Лидер на консерваторите в Европейския парламент (2 юли 2019-31 януари 2020).

Стивън Сегал, американски актьор, режисьор и продуцент (1952).
Участвал е във филмите "Над закона" (1988), "Белязан да умра" (1990),"Под обсада" (1992), "Опасна зона" (1994), "Патриотът" (1998), "Смъртоносен удар" (2008) и др.

Григорий Явлински, руски икономист и политик (1952).
Заместник-председател на Съвета на министрите на Русия (1990). Основател и председател на партия "Яблоко" (22 декември 2001-22 юни 2008).

Рики Хърбърт, футболист и треньор от Нова Зеландия (1961).

Роберто Карлуш, бразилски футболист (1973).
Световен шампион през 2002 г. в Република Корея и Япония, с националния отбор на Бразилия.

Хесус Гамес, испански футболист (1985).

Мън Ван, китайска състезателка по шорттрек (1985).
Четирикратна олимпийска шампионка. Три златни медала печели на Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада (500 м, 1000 м и щафета), и един златен медал през 2006 г. в Торино, Италия (500 м). На Олимпийските игри през 2006 г. печели и 1 сребърен и 1 бронзов медал. На световни първенства печели 21 златни, 14 сребърни и 3 бронзови медала.

Венсан Компани, белгийски футболист (1986).

Фернандо Гаго, аржентински футболист (1986).

Аугусто Фернандес, аржентински футболист (1986).

Садио Мане, сенегалски футболист (1992).
С "Ливърпул" (Англия) печели два пъти турнира Шампионска лига (2019, 2022), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство (2019). Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2019 г. С националния отбор на Сенегал през 2021 г. печели златен медал от Купата на Африканските нации.

Това е денят на смъртта на:

папа Григорий ХIII (светско име Уго Буонкомпани), глава на Римокатолическата църква (1572-1585) (1502-1585).
Реформира системата на Юлианския календар. През 1582 г. той създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти, която одобрява проекта за нов календар на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио. Новият календар, наречен на името на папа Григорий ХIII - Григориански календар, е въведен на 4 октомври 1582 г. С него се заменя Юлианският календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки е решено от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була "Интер грависимос", според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък да се приеме не за 5 а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор, и пролетното равноденствие отново става на 21 март.

вицеадм. Джон Байрон, британски мореплавател, военен деец и политик (1723-1786).
Участник в Седемгодишната война (1756-1763). Губернатор на провинция Нюфаундленд, Канада (1769-1771).

Жозеф Лиу Лагранж, френски математик и механик (1736-1813).

Джовани Батиста Амичи, италиански учен математик, астроном, оптик и ботаник (1786-1863).
Конструирал микроскопи и телескопи, наблюдавал и описал процесите на размножаване при цветята (1823).

Жан Батист Дюма, френски химик и политик (1800-1884).
Известен е с дейността си в областта на органичната химия (1830). Публикувал е нов списък с атомното тегло на 30 химични елементи (1858-1860). Министър на земеделието и търговията, министър на образованието по времето на управлението на император Наполеон Трети (2 декември 1852-4 септември 1870).

Алджърнън Чарлз Суинбърн, британски поет, драматург и критик (1837-1909).
Автор е на стихосбирките "Песни пред изгрев", "Песни за двата народа", "Песни за пролетните приливи" и др.

Огюст Люмиер, френски химик и изобретател (1862-1954).
Заедно с брат си Луи Люмиер създава кинематографа - първия киноапарат за снимки и прожектиране. На 28 декември 1895 г. в парижкото "Гран кафе" е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа изобретен от братя Люмиер - Огюст и Луи. Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори. Първият им филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" и продължава 46 секунди. Направен е с изобретения от тях кинематограф, патентован през 1894 г. През 1907 г. двамата братя заснемат и първия си цветен филм.

ген. Сава Савов, български военен деец и политик (1864-1940).
Участник в Сръбско-българската война (1885). Флюгел-адютант към двора на княз Фердинанд I (1891-1896), помощник-началник на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912). През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на 22-и пехотен тракийски полк. Маршал на двореца и флигел-адютант на цар Фердинанд I (1914Ц1916). По време на Първата световна война (1914-1918) е командващ на 5-а пехотна Дунавска дивизия (октомври 1916Цавгуст 1917), на 3-а армия (август 1917 г. до март 1918) и на 4-а армия ( март до юли 1918). Министър на войната (юли-28 ноември 1918). Депутат в 21-ото Народно събрание (1925-1927) и в 23-ото Народно събрание (1931-1934). Кавалер на военния орден "За храброст" трета степен. Носител на орден "Св. Александър" трета степен с мечове по средата, на орден "Св. Александър" пета степен без мечове, на народен орден "За военна заслуга" първа степен с военни отличия, на народен орден "За военна заслуга" четвърта степен на обикновена лента и на орден "За заслуга" на военна лента.

Емилиано Сапата, мексикански революционер (1879-1919).
Деец на Мексиканската революция (1910-1917).

Васил Киселков, български литературовед и литературен историк (1887-1973).
Бил е учител в Сливен, Котел, Карнобат и Ямбол. Преподавател по български език и литература в Духовната семинария в София (1926-1950). Автор е на статии, студии и книги. Проучва възрожденската книжнина, като най-значимият му принос в тази област е монографията "Софроний Врачански". Има заслуги за популяризирането на българската литература от XIV-XV в. Превежда на новобългарски пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др.

Майкъл Къртис (ист. име Михай Къртис Каминер), американски режисьор от унгарски произход (1888-1962).
Режисьор е на повече от 150 филма, сред които "Капитан Блъд" (1935), "Приключенията на Робин Худ" (1938), "Четири дъщери" (1938), "Додж сити" (1939), "Морският ястреб" (1940),"Пътят за Санта Фе" (1940), "Казабланка" (1943), за който получава награда "Оскар" (1944), "Милдред Пиърс" (1945) и др.

Марко Марчевски (ист. име Марко Маринов Марков), български писател, публицист и преводач (1898-1962).
В периода септември 1925 г. - 1934 г. е политически емигрант в Съветския съюз, където работи като журналист в Ленинградската редакция на в. "Вечерняя красная газета", чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "Шевченко". След амнистията се завръща в България през 1934 г. и работи като редактор на сп. "Веселото другарче" (1944), на в. "Лост" (1946), на издателство "Народна младеж" (1947-1948), на сп. "Септември" (1952-1954). Преподавател по история на руска и съветска литература във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1951-1961). Популяризира руския език и съветската литература в България. Превежда творби на Михаил Шолохов, Максим Горки, Иля Илф и Евгений Петров, Аркадий Гайдар, Жул Верн, Хариет Бичер Стоу и др. Съставя "Руско-български речник" (1938), ръководства и разговорници за изучаване на руски език. Автор на романи, повести, разкази, български народни приказки, публицистика. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).

Ивлин Уо (Ивлин Артър Сейнт Джон Уо), британски писател (1903-1966).
Автор е на романите "Упадък и падение" (1928), "Унизени тела" (1930), "Черната напаст" (1932), "Шепа прах" (1934), "Сензацията" (1938), "Развейте още знамена" (1942), "Завръщане в Брайдсхед" (1945), "Незабравимата" (1947), "Елена" (1950), "Любов сред руините" (1953) и др. Творчеството му е остра сатира на аристокрацията и висшето общество.

митрополит Пимен (светско име Деян Неделчев Енев), български църковен деец (1906-1999).
Неврокопски митрополит (1952-1996). По време на разкола на Българската православна църква, започнал на 18 май 1992 г., е провъзгласен за алтернативен патриарх (1 юли 1996) в църквата "Света Параскева" в столицата. През 1998 г. Пимен се разкайва и Всеправославният събор в София приема покаянието му, като му връща сана митрополит с титлата "бивш неврокопски".

Езекиас Папайоану, кипърски политик (1908-1988).
Генерален секретар на Кипърската прогресивна партия на трудещия се народ (АКЕЛ) (1949-1988).

Алфредо Морейра (Зезе), бразилски футболист и треньор (1908-1998).

Нино Рота (ист.име Джовани Рота Риналди), италиански композитор (1911-1979).
Автор е на музиката към филми на режисьорите Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и на първите два филма от "Кръстникът" на Франсис Форд Копола. Автор е на опери, симфонии и балет.

о.р.ген. Ангел Цанев, български държавен и военен деец (1912-2003).
Участник в Отечествената война на България (1944-1945) като помощник-командир на 12-а пехотна дивизия. Началник на Политотдела на Трудова повинност (1947-1949). Началник на Строителни войски (1949-1951) и на Противовъздушна отбрана (1953-1956). Депутат в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Заместник-министър на вътрешните работи (1951-1953; 1956-1961). Първи заместник-министър на строежите (1961-22 юли 1965). Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Министър на вътрешните работи (9 юли 1971-7 април 1973). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959; октомври 1962).

Питър Мичъл (Питър Денис Мичъл), британски биохимик (1920-1992).
Разработил хемиосмотичната теория, описваща механизма на предаване на енергия в клетките. Носител на Нобелова награда за химия за 1978 г. за приноса му за изясняване на пренасянето на биологичната енергия чрез формулирането на хемиосмотичната теория.

Борис Априлов (ист. име Атанас Василев Джавков), български писател хуморист и драматург (1921-1995).
Редактор във в. "Стършел" (1947-1959), драматург в Дирекцията на българските циркове (1959-1963), драматург в Драматичния театър в Сливен (1977-1980). Автор на детски книги сред които: "Приключенията на Лиско" (1957), "Топка в морето" (1965), "Кончето Тончо" (1967), "Папагалчето и пеперудката" (1968), "Приключенията на Лиско по море", (1968; 1982), "Едно малко бяло облаче" (1970), както и на книги за възрастни: "Тревоги" (1953), "Върхът на нахалството" (1957), "Нокаут" (1959), "Морето е за всички" (1963), "Пиратска романтика" (1964), "Докосване" (1965), "Кифлата на началника" (1968), "Есенни дюни" (1969), "История с лебед" (1979), "Отбраната на Спарта" (1982), "Часът на източния бриз" (1986), "Далечно плаване" (1988), "Хавайските острови" (посмъртно, 1997) и др. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на Националната наградата за детска литература "Петко Славейков" (1993).

Лъчезар Аврамов, български политик и дипломат (1922-2003).
Първи секретар на Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) (25 февруари 1951-юни 1955). Депутат от 2-ото до 5-ото Народно събрание (1953-1971) и в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Председател (от м. март 1957) на Бюрото на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС), председател на Бюрото на Централния съвет на БСФС (12 януари 1958-април 1959). Министър на външната търговия (17 март-27 ноември 1962), министър без портфейл (27 ноември 1962-12 март 1966). Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (14 ноември 1962-19 ноември 1966). Министър без ресор (12 март 1966-9 юли 1971) и заместник-председател на Министерския съвет (22 ноември 1966-28 април 1971), министър на външната търговия (27 декември 1968-28 април 1971). Посланик на България в ООН (1974-1982) и в Холандия (18 януари 1980-ноември 1982). Председател на Асоциацията на стопански туризъм и отдих на трудещите се (28 декември 1982-21 октомври 1983) и на Българската асоциация за туризъм и отдих (21 октомври 1983-2 март 1989), председател на Централния съвет на Българския туристически съюз (20 март 1989-26 август 1990).

Нгуен Ко Тхак, виетнамски политик (1923-1998).
Министър на външните работи (7 февруари 1980-10 август 1991).

Робърт Едуардс, британски учен (1925-2013).
Баща на "бебето в епруветка". На 25 юли 1978 г. във Великобритания се ражда Луиз Браун - първото бебе, заченато по метода "ин витро" в клиника "Боурн Хол" в Кеймбридж. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2010 г. за приноса му в развитието на оплождането "ин витро".

проф. Минко Минков, български икономист, социолог и демограф (1928-2005).
Директор на социалните статистики в Централно статистическо управление (1953-1962). Ръководител на преброяването на населението на Народна република България (1956). Заместник-директор на Института по социология при Българската академия на науките /БАН/ (1972-1982). Основател и пръв директор на Института по демография при БАН (1990-1994). Основател (1983) и главен редактор на сп. "Население". Автор е на оригинални разработки (и ръководени от него национални проекти), на повече от 250 научни заглавия, между които и първият в България учебник по демография.

Тончо Русев, български музикант и композитор (1932-2018).
Работил е като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас и Перник и в оркестъра на Софийската опера. През 1957 г. е сред основателите на оркестъра на Държавния сатиричен театър "Ал.Константинов", а през 1960 г. свири в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио. Заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и други музиканти основава оркестър "Балкантон" (1962), в който свири до 1972 г. През сезона 1972-1973 г. ръководи отдел "Естрада" към Концертна дирекция. Главен художествен ръководител на оркестър "Спектър" към металургичния комбинат "Кремиковци", който създава (заедно с Иван Кутиков) през 1974 г. Директор на дирекция "Българска естрада" (1980-1985). Автор е на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни детски мюзикъли, филмова музика. Автор е на повече от 1000 песни, станали шлагери. В продължение на близо 40 години негови песни се изпълняват от български и чужди изпълнители. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (май 1978). Почетен гражданин на Бургас" (6 декември 2000). Носител на Първа награда за естрадни песни на Съюза на българските композитори за 1978-1979 г. (1979), на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей", за цялостното му творчество (юни 1981), на орден "Червено знаме" (1982), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г. (1985), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на културата (17 май 2007).

акад. Панайот Бончев, български химик (1933-2015).
Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1989-1991; 1995-1999) и завеждащ Катедра по аналитична химия в Химическия факултет на университета (1991-1999). Научните му приноси са главно в областта на аналитичната химия, каталитичния анализ, координационната и бионеорганичната химия, анализа и синтеза на фармацевтични препарати. Автор е на над 200 научни публикации, 3 монографии и притежава 11 авторски свидетелства/патенти. Участвал в работата на повече от 100 международни и национални научни форуми; бил е лектор в 21 чуждестранни университета, където е изнесъл над 30 научни доклада, лекции и лекционни курсове. Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000).

Сю Таунзенд, британска писателка, драматург и сценарист (1946-2014).
Първата й книга "Тайният дневник на Ейдриън Моул (на 13 и 3/4 години)" е издадена през 1982 г. Книгите й са преведени на близо 30 езика.

Лех Качински, полски политик (1949-2010).
Министър на правосъдието на Полша (12 юни 2000-4 юли 2001). Кмет на Варшава (18 ноември 2002-22 декември 2005). Президент на Полша (23 декември 2005-10 април 2010). Загива при самолетна катастрофа на 10 април 2010 г.

Джим Флахърти, канадски политик (1949-2014).
Министър на финансите на Канада (6 февруари 2006-18 март 2014).
/МГ/


/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:02 на 29.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация