Над 1000 училища вече са подали концепции за изграждане на STEM среда, за което е предвидено финансиране от близо половин милиард лева в Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
Първоначално концепциите за оборудване и физическа среда ще бъдат разгледани и съгласувани от оценителна комисия, която включва учители и експерти от Националния STEM център.
След одобрение училищата могат да подават пълния пакет документи за очакваното финансиране. Те се подават от 19 август до 19 октомври 2023 г. за преглед от Изпълнителната агенция "Програма за образование".
За всички 2271 държавни и общински училища, както и за Центровете за специална образователна подкрепа, има средства, които ще позволят изграждане на STEM центрове и високотехнологични оборудвани, и свързани класни стаи.
През месец юли ще продължи информационната кампания, по време на която училищата ще имат възможност да зададат своите въпроси към представителите на Националния STEM център и да се информират за детайли относно разработването на училищната си концепция и подаването й през информационната система ИСУН. Кампанията бе открита от заместник-министъра на образованието и науката Наталия Митева, която се включи в онлайн среща с над 300 представители на училища, в които се обучават от 200 до 400 ученици.
"Нашата цел е да помогнем на всяко училище да разпише и подаде своя уникална концепция за STEM център. Инвестициите в тях ще ни помогнат да преподаваме по-интегрирано и с повече практическа насоченост, така че да подготвим учениците от всички краища на страната за успешна реализация в бъдеще", каза Наталия Митева.
Предстои изграждането на STEM центрове и кабинети в 2271 училища със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Това каза на 7 юли министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пред делегатите на Осмия конгрес на Синдиката на българските учители (СБУ).
По думите му за тях са предвидени над половин милиард лева и се очаква в някои училища още през 2024 г. да започнат да обучават в тях. "Това е промяна не само на образователната среда, а и на дизайна на обучение, на начина на преподаване на знание”, каза проф. Цоков. По думите му дигиталната среда е много важна и предстои доизграждане на т.нар. "Дигитална раница" - платформата трябва да се допълни с повече ресурси, създадени от и за учители и ученици.
