site.btaБългария беше лидер в производството на мотокари, а днес дори няма автомобилна промишленост, каза евродепутатът Радан Кънев

България беше лидер в производството на мотокари, а днес дори няма автомобилна промишленост, каза евродепутатът Радан Кънев на дискусионна среща в първия ден от второто за тази година обучение на млади журналисти, организирано от Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Европейския парламент (ЕП). Според него България е водеща сила в други сектори от икономиката – медната, стоманената и химическата промишленост, както и цветната металургия. По думите му, за да продължим развитието на промишлената дейност у нас, трябва първо да установим политическа стабилност и сигурност, като това ще доведе до изграждане на стратегия за развитие и привличане на инвестиции. 

Той разказа още за функциите, които изпълнява като член на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент и за предизвикателствата от включването на евровъпроси в българската политика. Той определи процеса по вземане на решение на ЕС като „проблематичен, дори травматичен“ и каза, че е практически невъзможно да се приеме еврозакон, защото Европейският комитет „няма огледало за задно виждане“. Еврокомисарите преследват националните интереси и не обръщат особено внимание на европейските нужди, коментира още той. Кънев представи още плана за „зелен преход“ и политиките на ЕС за насърчаване на индустрията. 

„Преди провеждането на парламентарните избори в Австрия през идната пролет 2024 г., шансовете са наистина минимални“, коментира Радан Кънев пред БТА за бъдещето на България в Шенгенското пространство. Той каза, че вижда усилието на правителството у нас да постигне резултат в тази посока и допълни, че ако то успее, „това би било героизъм“. Според него сериозен проблем е „политическата спирачка“ от страна на Австрия и Нидерландия. „Това са техни вътрешнополитически проблеми, които се отразяват върху нас и Румъния“, каза още Кънев.

Млади журналисти от различни медии се включиха в обучение за работата на европейските институции. В първия ден от обучителната програма те водиха дискусии с лектори за разпределението на компетенциите между европейските институции, за европейската интеграция и ценностната система на демокрацията, както и процеса на работа на Европарламента и политиките за насърчаване на „зеления преход“. 

Акцент за БТА са младите журналисти и журналистите в регионите, каза във видеообръщение генералният директор на БТА Кирил Вълчев при старта на второто за тази година обучение за млади журналисти от националните и регионалните медии в България.  

Разбирането за Европейския съюз (ЕС), неговите институции и как функционират не е много високо, след 16 години членство на България, каза Теодор Стойчев - ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България. „Сред млади хора, сред по-възрастни хора все още има базови неразбирания как функционира ЕС, какво можем да правим чрез неговите институции, чрез нашите представители в Европейския парламент, какво не можем“, каза той. Имало е всякакви случаи през годините, хората просто не знаят за какво могат да се обръщат към Европейския парламент, посочи още той. 

„Европейският съюз е единствен по рода си“, каза проф. д-р Ингрид Шикова, съосновател на катедра „Европеистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В отворена дискусия тя запозна участниците в програмата с функционирането на институциите на общността. Шикова представи европейските политики и тяхното прилагане в държавите членки въз основа на ценностите на Европейския съюз. По думите ѝ, за да бъде Европа обединена, представителите на европейските институции трябва да умеят да проявяват доверие и да правят компромиси. Според нея когато тези две качества са възможни, вземането на решения протича по-лесно и по-бързо. 

„Кое движи интеграцията? Това са три основни неща – доверието, лоялността и споделените ценности“, коментира политологът и експерт по политическа интеграция доц. Иван Начев. По думите му консенсусът и компромисът са ключът за постигане на ефикасни резултати. Той представи работата на Европейския комитет на регионите, кои български кметове влизат в състава му и какви промени следват да настъпят след резултатите от местните избори. В допълнение Начев запозна младите журналисти с правомощията, функциите и законодателните процедури, които осъществява Европейският парламент. Той представи политическите групи, които влизат в състава на Европарламента и съобщи, че „членовете на ЕП се обединяват по политически, а не по национален признак“.

Второто за тази година обучение за млади журналисти ще се състои на 6,7 и 8 ноември. 

Комисия от БТА определи 14-те млади журналисти, които ще преминат обучението. То ще бъде в два модула: национален и европейски. В националния модул ще бъдат представени общи знания за европейските институции, а Европейският модул предвижда обучение през юни в Европейския парламент в Брюксел за двама от участниците, избрани на базата на резултатите от представянето им в националното обучение. 

Завършилите обучението ще получат сертификат от Бюрото на Европейския парламент в София. Обучения по програмата на Европарламента се организират в над 20 държави от Европейския съюз.