Слънцето изгрява в Чипровци и залязва във Винга. С тези думи ме посрещат Франциск Драгинов (инженер-агроном), Никола Бегов (строител-паркетист) и Петър Романов (леяр) - трима банатски българи. „Хортуват” ми на техния говор, запазен в продължение на повече от 300 години. И макар че това е диалектен архаичен български език, разбираме се без проблем. Когато ги питам как живеят, тримата в едни глас отвръщат „яку добре” - „много добре”.
Винга е второто българско селище в Банат по брой на българско население. Намира се между два големи румънска града – Арад и Тимишоара. Днес българската общност в селото наброява около 300 души, обединени около самобитната си духовна култура.
„След 283 години да пазиш традициите е голяма работа. За съжаление оставаме все по-малко. Има семейства, измешани с други нации. Майката например е румънка и говорят по-малко български. Но пазим, тези, които сме останали. Събираме се всеки ден, не само на празници. Вечер, в Българската къща, след литургии в неделя”, разказва Франциск Драгинов, който дълги години е бил председател на Съюза на банатските българи във Винга.
„С годините сме останали по-малко, но сме останали верни”, допълва го Никола Бегов, а Петър Романов отбелязва:
„През ансамбъла минаха поколения след поколения. Ако ги викаш тук, в Българската къща, и ги научиш да играят, свързват се, става приятелство, което трае много години. Всяка вечер танцуват, репетират, а през лятото ходят на лагери - в Румъния, в България, в Гърция, в Турция”.
Тримата мъже са категорични, че винганци се открояват със своята музика и носии. „Много са хубанки”, казват с гордост и ми обясняват, че носията тежи 25 кг. и сама жена не може да я облече, а процесът отнема поне половин час.
С умиление говорят и за видните българи, родени и живели във Винга - Стефан Дюнов, Антон Лебанов, Леополд Косилков и други. „Мечтая да се направи една алея с винганските будители в двора на църквата”, споделя Франциск Драгинов.
Църквата „Света Троица” е една от най-красивите католически църкви в Банат, която привлича много вярващи християни и туристи. Била изградена със средства на българите католици във Винга преди 130 г. И до днес в храма се пазят реликви от 1703 г., пренесени от България. Те ще бъдат съхранявани в специално обособен музей.
„Храмът има нужда от реставрация. Дано се намери решение, защото това е „сърцето” на винганци, което тупти най-силно всяка неделя сутрин, когато се събират на литургия”, казва ми Никола Новкин, който е уредник на Римокатолическата църква „Св. Троица” от седем години. Той и синът му са последните от рода Новкин във Винга.
Срещу църквата е пуснал корени още един банатски българин. „Казвам се Дерменджи. Като вашия футболист Дерменджиев. И аз съм играл футбол в Б лигата", казва ми 72-годишният мъж, железар по професия. После заедно четем новият брой на вестник „Наша глас" - вестникът на българите в Банат, който се издава от 1990 г.
Близо до къщата на Дерменджи някога се намирала шоколадовата фабрика, носеща името на селото. Известният шоколад „Винга” се изнасял за Япония, Германия, САЩ. Със сладки изкушения било снабдявано и румънското кралско сеймство. Преди Първата световна война цехът бил купен от сърбина Драшкович. Той успява да го превърне в едно от най-известните за времето предприятия в Европа. През 1948 г. шоколадовата фабрика е национализирана и дейността ѝ постепенно запада. А рецептата за бонбоните с ванилов крем остава тайна.
Бонбони за награда раздава на учениците си Адриан Косилков - настоящият председател на филиала на Съюза на банатските българи във Винга. Два пъти в седмицата той преподава български език на младежите. Уроците са по проект на Министерството на образованието на България - „Български език извън граници и неделно училище”. „Четем, пишем на български, учим песни, проектът включва и народни танци”, разказва за БТА Адриан Косилков.
Спор няма. Макар и малцинство, днес във възродената от тях преди три века Винга, българите пазят своите език, писменост, традиции и самосъзнание.
/ИКВ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
