Изложба, посветена на двестагодишнината от издаването на „Рибен буквар“ на Петър Берон, бе открита днес в галерията на открито пред Народния театър „Иван Вазов“. Експозицията е част от инициативите, с които се отбелязва 155-годишнината на Българската академия на науките (БАН) и 200-годишнината на "Рибния буквар".
„В тази изложба показваме първото издание на „Рибния буквар“, което е издадено през 1824 година и е притежание на нашата библиотека”, каза д-р Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН. Всички книги, които са изложени в постерите на изложбата, са притежание на нашата библиотека и са част от нашия фонд и фонда на нашата страна, допълни тя.
Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, отбеляза: „Това е едно, за време си, революционно издание, което е не само за нас, българите, но и за световната педагогическа наука и мисъл. Сами ще се убедите, че то съдържа нови методи на преподаване, които са напълно съвременни за онова време и отново искам да подчертая - са на световно ниво“.
„Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и БТА обявиха днес съвместна инициатива, наречена „14 века България в Европа“, каза Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция. Той допълни, че инициативата е с хоризонт 2032 година, когато ще се навършат 1400 години от първата българска държава на европейския континент - тази на хан Кубрат в днешните земи на Украйна от 632 година, Стара Велика България.
„И решихме, че всяка година дотогава ще търсим забележителни годишнини, каквато е и тази - 200-годишнина от „Рибния буквар“ на Петър Берон, за да показваме българския принос за Европа, както в исторически, така и в съвременен контекст. И тази изложба е част от това усилие. Усилие, в случая, на Българската академия на науките, да разкаже на българите, а и на гостите на София, за този забележителен учен Петър Берон“, каза още Вълчев.
По думите на генералния директор на БНР Милен Митев, тази изложба е любопитна и имаме нужда да познаваме своята история и като че ли има някои дефицити в тази посока. „Защото в последните години или не се говори достатъчно за историческите събития, или се говори за тях с един може би прекомерен патос, който отблъсква част от хората. Или пък се опитват определени групи от хора да извъртат историческите събития по начин, по който на тях им харесва. Важно е да говорим за историята такава, каквато е. И затова се радвам, че можем заедно обществените медии и БАН да правим именно това - да покажем на хората какво е било, за да могат те сами да направят своите изводи за това каква държава е била България и какви неща има в своята история, с които си струва да се гордеем”, каза още той.
Генералният директор на БТА отбеляза: „Освен това, аз научих нещо ново - че всъщност в „Рибния буквар“ няма риба. Председателя на БАН каза, че това е всъщност бозайник - кит. Сега въпросът е колко медиите трябва да се опитваме да поправяме историческите грешки и дали трябва да започнем да наричаме този буквар „китовия буквар“, каза с усмивка той.
„Именно затова е важно да запазваме историята такава, каквато е“, допълни Митев.
