site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 май в историята

16 май 2024 г., четвъртък, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теодор Освещени. Св. преп. отци, избити в манастира "Св. Сава".
   
По света се отбелязва:

Международният ден на мирното съжителство. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A//RES/72/130 на Общото събрание на ООН от 8 декември 2017 г., за да се подкрепят усилията на международната общност за насърчаване на мира, толерантността, социалното приобщаване и солидарността, с цел изграждането на устойчив свят на мир, солидарност и хармония.

Международният ден на светлината. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), приета на 39-ата сесия на Генералната конференция на организацията в Париж, Франция (30 октомври-14 ноември 2017), за да се подчертае ролята на светлината в живота на хората  в области като науката, културата и изкуството, образованието, медицината, комуникациите и енергетиката. Годишнина от демонстрацията (1960) на първия в света лазер от американския физик Теодор Майман.

На този ден в България:

1971 - В страната се произвежда референдум за приемане на нова Конституция на Народна република България. От имащите право на глас 6 174 635 души гласуват 6 135 218 души или 99,66 процента, против са 15 477 души. Действителните бюлетини са 6 150 695, недействителните - 4607. На 18 май 1971 г. 5-ото Народно събрание провъзгласява на тържествено заседание Конституцията на Народна република България. Дотогава действа Конституцията на Народна република България, приета 4 декември 1947 г. Конституцията от 1971 г. е отменена с приетата на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание Конституция на Република България.

2000 - В Центъра по костномозъчна трансплантация е направена първата алогенна трансплантация в България. На 13-годишно момче, което страда от неизлечима анемия, разрушаваща костния мозък, са присадени стволови клетки, взети от по-голямата му сестра.

2002 - 39-ото Народно събрание приема Закон за убежището и бежанците.

2005 - Подписани са ратификационните документи към Закона за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.

2006 - Създадена е Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) като представителна организация на едрия и среден бизнес в България.
Учредява се чрез сливането на Българската международна стопанска асоциация (БИБА - учредена на 10 април 1992 г.) и Съюза на работодателите в България (СРБ - учреден на 24 април 2000 г.) с решение на общите събрания на двете организации. Регистрирана е  на 30 май 2006 г. 

2007 - В село Бързия, община Берковица, официално е открита фабриката за бутилиране на  минерална вода. Концесионер е "Етап адресс" ООД. Във фабриката освен бутилиране се правят и самите бутилки за водата с името "Ком".

2009 - В Поморие се провежда референдум "Одобрявате ли изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис" с трасе на тръбопровода и инсталации, разположени на територията на община Поморие?". От участвалите 60,16 на сто (23 431 души) от имащите право на глас с "не" отговорят 98,97 процента.

2010 - Във Виена, Австрия, е проведена шестата световна среща на българските медии. Основната тема, на която са подчинени дискусиите, е "Новите Изток-Запад". Инициатори на форума са Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.

2011 - Софийският апелативен съд (САС) осъжда на 18 години затвор Димитър Кънчев, по обвинението, че през 1997 г. е убил баща си Николай Кънчев, съпругата му Миглена Кънчева и 4-годишния си природен брат Николай Николов. Това е първата осъдителна присъда по това дело, след като през 1999 г.  Кънчев е оправдан от Софийския градски съд, а след това и няколко пъти от Апелативния съд. Многократно след това и Върховният съд е връщал делото. Димитър Кънчев трябва да плати и 35 000 лв. граждански искове и разноските по делото. Присъдата подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

2012 - България кандидатства за Книгата на рекордите "Гинес" с изпълнение на 333 гайди, в Зала 1 на НДК. До момента световен рекорд е поставен от 240 шотландски гайдари. За изпълнението 333-ма български гайдари от Смолян, Баните, Златоград, Широка лъка, Девин, Рудозем изсвирват сюита с продължителност 9 минути и 13 секунди. Събитието е организирано от фондация "Изкуството да живееш".

2015 - В Дома на хумора и сатирата в Габрово се открива 22-ото Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, организирано от музея "Дом на хумора и сатирата", община Габрово, Министерството на културата и Министерството на здравеопазването. С Голямата награда - статуетката "Златният Езоп", е отличен бургаският художник Николай Ангелов-Гари за  творбата му "Господарят на света".

2017 - В София омбудсманът Мая Манолова открива тридневна среща на Европейската мрежа на детските омбудсмани (ENOC), организирана в партньорство с институцията на омбудсмана, ENOC и УНИЦЕФ. В срещата участват представители на детските омбудсмани от 17 държави. Основните теми, обсъждани на форума, са ефективността на институциите в защита на правата на децата и подобряване на достъпа на децата за подаване на жалби и сигнали, необходимостта от въвеждане на здравна култура и сексуално образование в училищата.

2018 - Министерският съвет одобрява План за изпълнение на програмата за сътрудничество между България и Фонда за деца на ООН (УНИЦЕФ) за периода 2018-2022 г., чиято цел е да бъдат подкрепени усилията за гарантиране на правата и благосъстоянието на децата, включително тези в неравностойно и положение.

2022 - На посещение в София пристига министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте. Министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте има среща на "четири очи" с министър-председателя Кирил Петков. Двамата обсъждат възможностите за задълбочаване на двустранните отношения между България и Нидерландия, както и актуални въпроси от европейския дневен ред. Срещата между премиерите на България и Нидерландия е последвана от пленарно заседание на двете делегации.
Министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте има среща с министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер в "София тех парк". Двамата обсъждат възможностите за задълбочаване на двустранните отношения в сферата на иновациите, дигитализацията и инвестициите във високотехнологични производства.

2023 - В София е представена нова гражданска инициатива „Здравен барометър“ от проф. Даниел Вълчев, генератор на идеята и проф. Тодор Кантарджиев. Тя ще наблюдава, анализира и оценява системата на здравеопазването в страната.

На този ден по света:

1796 - Войските на френския пълководец Наполеон Бонапарт навлизат в Милано, Италия. Основана е Ломбардската република.

1881 - В Берлин, Германия, е открита първата в света електрическа трамвайна линия, която е свързвала центъра на града с крайградския район Лихтерфелд. Трамваят, който се е движел по линията, е конструиран по проект на Вернер фон Сименс.

1888 - Във Филаделфия, САЩ, за първи път е демонстриран грамофонът и грамофонната плоча. Изобретението е на американския предприемач и изобретател от немски произход Емил Берлинер, който на 8 ноември 1887 г. получава патент за грамофона, а на 15 май 1888 г. - за производството на грамофонни плочи.

1911 - Кралят на Великобритания Джордж Пети открива мемориала "Виктория". Мемориалът "Виктория" представлява 25 метрова скулптура от 2300 тона бял мрамор, построен в памет на кралица Виктория (20 юни 1837-22 януари 1901), десет години след смъртта й. Разположен е в Лондон, в центъра на градината на Бъкингамския дворец. Създател на големите бронзови фигури е сър Томас Брок, а външната фасада е проектирана от сър Астън Уеб.

1920 - В базиликата "Свети Петър" в Рим, Италия, папа Бенедикт Петнайсети канонизира Жана д'Арк, провъзгласявайки я за светица (Oрлеанската дева). Национална героиня на Франция, ръководила войските, освободили Орлеан от англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453).

1929 - На церемония  в хотел "Холивуд Рузвелт" в Лос Анджелис, САЩ, са връчени първите награди "Oскар" от Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ. Категориите, в които са връчени първите награди са 12 за постижения в периода от 1 август 1927 г. до 31 юли 1928 г., като носителите са известни три месеца преди церемонията. На частния банкет присъствали 270 души, цената на билетите за вход била 5 долара, а самата церемония продължила 12 минути. Първият филм, спечелил награда "Оскар", е "Крила" от 1927 г. През 30-те години на 20 век Академията съобщавала на вестниците кои ще са лауреатите в навечерието на церемонията. От 1941 г. имената на носителите на наградите се пазят в тайна. През 1953 г. за първи път церемонията за връчване на наградите е предавана пряко по телевизията. От 2002 г. наградите "Оскар" се връчват в театър "Долби" в Лос Анджелис, който до 2012 г. носи името "Кодак". Официално названието "Оскар" е използвано за първи път на церемонията през 1939 г. Статуетката е дело на скулптора Джордж Стенли по рисунка на Седрик Гибсън и представлява рицар, стоящ върху кутия за филмова лента, държащ пред себе си дълъг меч. Висока е 34 см и тежи 3,85 кг. Изработена е от британий (сплав от олово и мед) и с 24-каратово златно покритие. 

1943 - Във Варшава, Полша, е потушено въстанието във Варшавското гето. Въстанието избухва на 19 април 1943 г. в отговор на операцията на фашистките окупатори по време на Втората световна война (1939-1945), започнала на 18 януари 1943 г., за депортирането на евреи от Варшавското гето. Потушено е на 16 май 1943 г. Гетото е създадено през октомври 1940 г. от нацистите за еврейското население в окупираната от хитлеристка Германия Варшава. То е организирано върху терен от 3 кв. км, изолиран със стени от останалата градска част, заселен преди войната в по-голямата си част от евреи (т.нар. северен квартал). През март 1941 г. в гетото живеят около 460 000 евреи. В периода от ноември 1940 г. до юли 1942 г. от глад и болести умират около 100 000 души. 

1951 - В Цюрих, Швейцария, е създаден Международният институт на пресата като неправителствена организация. Решение за създаването му е прието през октомври 1950 г. на международна конференция на представители на медиите в Ню Йорк, САЩ. Седалището на организацията е във Виена, Австрия, и в нея членуват представители от средствата за масова информация от над 120 страни.

1956 - В Париж, Франция, е проведена първата среща на международната организация Парижки клуб. Организацията обединява страните кредиторки от развитите индустриални страни и преговоря с държавите, които имат затруднения при изплащането на дълговете си. Парижкият клуб има 22 постоянни членове. Това са Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Република Корея, Нидерландия, Норвегия, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ.

1966 - Политбюро на Централния комитет (ЦК) на Китайската комунистическа партия (ККП) приема директива "За културната революция". В документа са изложени идеите на Мао Цзедун за методите за предотвратяване на реставрацията на капитализма в условията на диктатура на пролетариата, дадени са и указания за борба с вътрешнопартийния ревизионизъм. На 8 август 1966 г. директивата е включена в постановление на ЦК на ККП, с което се полага началото на масови политически репресии в страната. В периода на "културната революция" (1966-1976) около 100 млн. души са засегнати от политическите репресии.

1975 - Японската алпинистка Джунко Табей покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Тя е първата жена изкачила върха.

1995 - Арестуван е водачът на японската секта "Аум шинри кио" ("Върховна истина на Аум") Шоко Асахара по обвинение за извършване на нападение със зарин в токийското метро на 20 март 1995 г. При газовата атака в метрото загиват 12 души, а 5500 души получават отравяния в различна степен. На 27 февруари 2004 г. Асахара е осъден на смърт. Други 11 от приближените му също получават смъртни присъди.

1996 - В Москва, Русия, е постигнато споразумение за отказ от употребата на сила в уреждането на конфликта между Грузия и Република Южна Осетия. Държавните ръководители на Русия, Грузия, Северна Осетия и Южна Осетия подписват Меморандум "За мерките за гарантиране на сигурността и укрепване на взаимното доверие между страните в Осетинския конфликт". Меморандумът изисква Грузия и Южна Осетия да разрешат проблема с бежанците, поетапно да демилитализират района и да не подлагат на съдебно разследване  лица, които са участвали във въоръжения конфликт, но не са извършили военни престъпления или престъпления срещу гражданското население.

2002 - Завършва операцията на НАТО "Ийгъл асист". След атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. с операцията "Ийгъл асист" НАТО поема на 9 октомври 2001 г. наблюдението на въздушното пространство над страната, за да могат САЩ да включат повече свои самолети във военната операция срещу Афганистан. В наблюдението участват седем самолета Е-3А на НАТО със система за ранно предупреждение и контрол (АУАКС), разположени във военновъздушната база "Тинкър" в Оклахома, САЩ.

2005 - Парламентът на Кувейт приема закон, който дава пълни избирателни права на жените, включително и възможност да се кандидатират на избори. В закона е включен член, който задължава всяка жена гласоподавател или кандидат политик да спазва законите на исляма. Според закона, приет през 1962 г. политически права имат само мъжете. Право да гласуват досега са имали само мъже на възраст над 21 години, които не са на служба в полицията или войската.     

2006 - Пентагонът предава на американската информационна агенция "Асошиейтед прес" поискания от нея списък на всички затворници, които са били държани в затвора на американската военна база в Гуантанамо (Куба), като 201 от имената за първи път се съобщават от Министерството на отбраната. САЩ започват да използват военноморската си база в залива Гуантанамо за задържане на хора, заподозрени във връзки с "Ал Каида" и талибаните, през януари 2002 г., след операцията в Афганистан. Там са държани общо 759 души.

2007 - В Талин, Естония, е открита първата синагога след Втората световна война (1939-1945), която е и единствената в прибалтийската република. На церемонията присъстват 500 гости, сред които главните равини на Израел и на Естония, заместник министър-председателят на Израел Шимон Перес и министър-председателят на Естония Андрус Ансип. Предишната синагога в естонската столица, построена през 1833 г., е разрушена през 1944 г. при въздушни удари.

2016 - Центърът по управление на полетите в Москва, Русия, съобщава, че Международната космическа станция прави 100 000-ата си обиколка на Земята. Стохилядната обиколка на станцията около планетата е направена от 7:35 ч. до 9:10 ч московско време (от 4:35 ч. по Гринуич до 6:10 ч. по Гринуич). Международната космическа станция е изведена в орбита на 20 ноември 1998 г. Тя наследява руската орбитална станция "Мир", разрушена през 2001 г. Астронавти работят непрекъснато на Международната космическа станция от 2000 г. Орбитата й е на около 370 км над Земята. Една нейна обиколка прави за около 90 минути със скорост около 28 000 км/ч. В строителството на Международната космическа станция, приключило през 2011 г., участват 16 държави, като най-голям дял имат САЩ, Русия, Япония, Канада, както и Бразилия и 11 европейски държави. Площта на станцията е приблизително колкото на голям футболен стадион. Дължината й е 88 м, а широчината 108 метра. Тежи 450 тона.

2017 - Украйна въвежда нови санкции срещу Русия във връзка с обвиненията, че Русия подкрепя сепаратисткия бунт в източните украински региони. Украйна блокира за гражданите си достъпа до много популярни интернет услуги, предлагани от руски доставчици.

2018 - В град Уейфан в Китай е пуснато в експлоатация най-голямото в света безосево Виенско колело. Подобна конструкция без спици се среща крайно рядко. Виенското колело е с височина 145 м, а диаметърът му е 125. За производството на носещата конструкция са използвани над 5000 тона стомана. Атракционът е оборудван с 36 кабинки, всяка от които побира 10 души. За извършване на един пълен оборот на "дяволското колело", каквото е другото му име, са необходими 30 минути.

2019 - Скулптурата "Заек" на американския художник Джеф Кунц е продадена на търг от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк за 91,1 млн. долара - рекордна цена за произведение на жив творец. Изработената от неръждаема стомана скулптура, представляваща надуваем заек с височина 104 см, е създадена през 1986 г. и е смятана за една от най-известните творби на художника. До този момент рекордът за най-скъпо продадено на търг произведение на жив художник принадлежи на британеца Дейвид Хокни за картината му от 1972 г. "Портрет на творец"  - 90,2 млн. долара.

2020 - Френската нискотарифна авиокомпания "Френч бий" извършва най-дългия в историята вътрешен полет без междинно кацане. Самолетът "Ербъс А350-900" прелита 16 129 км между Таити и Париж за 16 часа и 49 минути. Полетът е извършен в стандартни условия за експлоатация на "Ербъс А350" на средна височина 12 500 м и със скорост 940 км/ч.

2021 - При срутване на трибуна в синагога в еврейското селище Гиват-Зеев на Западния бряг загиват двама души и над 100 са ранени. Според полицията в синагогата е имало около 650 души, събрали се за началото на религиозен празник. Кадри от видеокамери показват как претъпканата трибуна пропада по време на молитва и хората падат един върху друг. Сградата на синагогата не е била напълно довършена и според кмета на района и представители на пожарната и полицията събитието е проведено въпреки липсата на разрешителни и официалните предупреждения, че строителният район не е безопасен.

2022 - Съборът на Сръбската православна църква съобщава, че приема статут на най-широка автономия на Македонската православна църква, т.е. пълна вътрешна самостоятелност, предоставена още през 1959 година, като  установява с нея каноническо общение. Чрез установяване на единство на канонични основи и при условията на действие на каноничния ред на цялата територия на Сръбската православна църква, диалогът за бъдещия и евентуално окончателен статут на епархии в Северна Македония е не само възможен, но и целесъобразен, легитимен и реалистичен. Вселенската патриаршия признава на 9 май 2022 г. църквата на Северна Македония под името “Охридска архиепископия“ без това решение да означава предоставяне на автокефалност. В съобщението на Вселенската патриаршия тогава е уточнено, че се оставя на Сръбската православна църква да уреди административните въпроси с църквата на Република Северна Македония, като се посочва, че се изключва използването на понятието „македонски“ или каквато и да е производна на думата „Македония“. През м. ноември 2009 г. така наречената „Македонска православна църква“ добавя към името си „Охридска архиепископия“ и се самопровъзгласява за приемник на старата Охридска архиепископия.

2023 - В Рейкявик, Исландия, започва двудневна среща на високо равнище на Съвета на Европа, която е първата от 2005 г. насам и едва четвъртата по рода си на държавни и правителствени ръководители. Главна тема на дискусиите е руската инвазия в Украйна. Съветът на Европа, основан през 1949 г. след Втората световна война, има за цел да насърчава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.

Родени на този ден българи:

проф. Любомир Огнянов-Ризор, писател и преводач (1910-1987).
Редактор-преводач в издателство "Партиздат" (1946-1949). Ръководител (1963-1972) на Катедрата по немска филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Заместник-председател на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974-5 юни 1979). Автор е на научни трудове, драми, статии и др. Превежда на български творби от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин, Уилям Шекспир, Хайнрих Хайне, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980), на орден "Георги Димитров" (15 май 1985).

проф. Найден Петков, художник (1918-1989).
Работи в областта на различни живописни жанрове. Художник-постановчик на български игрални филми и автор на плакати за филми. Преподавател (от 1948) в Държавната художествена академия. Заместник-председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов първи заместник-председател (28 юни 1985-април 1989). Носител на орден Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (май 1978). Удостоен със званието "Народен художник" (май 1972) и  званието "доктор хонорис кауза" (посмъртно) на Националната художествена академия (2012).

проф. Чавдар Кюранов, социолог, философ и политик (1921-2004).
Представител на България в Икономическата комисия на Европа към ООН в Женева (1965-1971). Старши съветник в Държавния съвет (1971-1982). Един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (3 ноември 1988). Участва в работата на Кръглата маса между управляващата Българска комунистическа партия и опозицията с цел осъществяване на българския преход към демокрация (16 януари-14 май 1990). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (БСП) (2 февруари 1990-1998), заместник-председател на Председателството на Висшия партиен съвет на БСП (25 септември 1990-1991). Председател на Обединението за социална демокрация в БСП (3 април 1992-12 март 2000). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Автор на научни публикации по социология на труда.

проф. Димитър Джеров, лекар хирург (1934-2020).
През 1959 г. започва работа в катедрата "Анатомия и хистология" на Висшия медицински институт в София. Бил е преподавател в Медицинския колеж за сестри, рехабилитатори и акушерки в София. Научен сътрудник в лабораторията по биомеханика към Научния институт по ортопедия и травматология и Втора ортопедична клиника на Медицинската академия (1974-1980). Ръководител на Клиниката по ортопедия и травматология към института за лечение на чуждестранни граждани в София (1980-1987). Ръководител на Клиниката по обща ортопедия и ендопротезиране при Университетската болница по ортопедия и травматология в София (1987-2008). Директор на Научния институт по ортопедия и травматология при Медицинската академия (1989-1991).Ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология при Медицинския факултет в София (1991-2000). Бил е 15 години национален консултант по ортопедия и травматология. Ректор на Медицинския университет в София (17 декември 1991- 17 декември 1999).

проф. Владислав Икономов, кинорежисьор, сценарист и педагог (1938-2014).
Работил е като стажант-режисьор (1959), асистент-режисьор (1960-1963) и втори режисьор в Полша. Режисьор-постановчик в Студията за игрални филми (1964-1989). Преподавател по филмова и телевизионна режисура в Катедра "Филмова и телевизионна режисура и анимация" в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1976-2014). Главен редактор в Българската национална телевизия (БНТ) (1990-1992). Автор е на над 30 пълнометражни филми, многократно награждавани на фестивали в България и в чужбина, сред които "Призованият не се яви" (1966), "Мълчаливите пътеки", (1967), "Произшествия на сляпата улица" (тв сериал) (1967; 1974), "Петимата от РМС" (1977),  "Фильо и Макензен" (1979), "Среща на силите" (1982), "24 часа дъжд" (1982), "Мечтание съм аз... "(1985), "Прости нам" (2003) и др. Автор е  на белетристични творби и многобройни научни публикации, посветени на полското кино. Носител на медал за храброст на Виетнамската народна република (1968), на Командорски кръст на Ордена за заслуги към Полската република (2011), Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Полската република (2002). Удостоен  с отличието "Заслужил за полската култура" (1986).

проф. Георги Бижков, педагог (1940-2014).
Специалист в областта на тестологията и методологията на изследванията. Бил е преподавател по педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика на университета (1993-2003). Председател на Постоянната комисия по педагогически науки към Националната агенция за оценяване и акредитация (2003-2012). Заместник-министър на образованието, науката и технологиите (19 февруари-29 май 1997). Председател на Постоянната комисия по педагогически науки към Националната агенция за оценяване и акредитация (2003-2012).

Димитър Яръмов, писател, публицист и етнограф (1942-2003).
Бил е щатен кореспондент на в. "Септемврийче" за Ямбол, Сливен и Бургас. Редактор (1971-1973), заместник главен редактор (1977-1982) и главен редактор на сп. "Родна реч" (1987-1994). Редактор в издателство "Народна младеж" (1973-1977) и негов заместник главен редактор (1984-1987). Ръководител на отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1982-1984). Автор е на сборници с разкази, повести и новели, романи, пиеси; произведения за деца, студии по етнография и фолклористика. Негови книги и отделни творби са превеждани на почти всички европейски езици, сред които руски, чешки, полски, немски, румънски, италиански и др. Носител на орден "Кирил и Методий," първа степен.

Самет Ашимов, футболист (1979).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София), "Локомотив" (София), "Видима-Раковски" (Севлиево), "Миньор" (Перник), "Струмска слава" (Радомир) и "Витоша" (Бистрица).

Станислав Яневски, актьор (1985).
Известен с ролята си на Виктор Крум във филма "Хари Потър и Огнения бокал". Участва с телевизионните сериали "Столичани в повече" и "Под прикритие".

Дормушали Саидходжа (Муши), футболист (1986).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Ранерс" (Дания), ЦСКА (София), "Литекс" (Ловеч), "Локомотив" (София), "Пафос" (Кипър) и "Етър 1924" (Велико Търново).

Григор Димитров, тенисист (1991).
През 2005 г. Григор е обявен за най-добрият тенисист в Европа при 14-годишните. През 2007 г. става Европейски шампион до 16-години. През 2008 г. печели шампионската титла на турнира "Уимбълдън" при юношите. След този успех Григор става номер 1 в световната ранглиста за юноши. В Стокхолм, Швеция, на 20 октомври 2013 г.  Григор Димитров печели първата титла в кариерата си в турнир на Асоциация на професионалните тенисисти (АТП) в мач срещу Давид Ферер (Испания)  с  2:6, 6:3, 6:4.  На 7 юли 2014 г. Григор Димитров заема 9-то място в световната ранглиста по тенис и за първи път в кариерата си влиза в топ 10 на ранглистата. Най-доброто му класиране в ранглистата е 3-то място (20 ноември 2017). Спортист на България за 2014 г. и 2017 г. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2014 г. и 2017 г. Почетен гражданин на Хасково (31 януари 2014) и на Червен бряг (5 септември 2014). Носител на медал "За специални заслуги към спорта и България" на министерството на младежта и спорта (10 февруари 2017). През 2017 г. е победител в анкетата "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). На 19 ноември 2017 г. в Лондон, Великобритания, печели Финалния турнир "Nitto ATP Finals" на АТП. 

На този ден са родени и:

Дейвид Едуард Хюз, британски физик (1831-1900).
Член е на Лондонското кралско общество (1880). През 1855 г. получава патент за печатащ телеграфичен инструмент. Въвежда термина микрофон. През 1878 г. проектира прототип микрофон, станал основа за гласовата телефония.

Десанка Максимович, сръбска поетеса (1898-1993).

Кенджи Мидзогучи, японски режисьор (1898-1956).

Ян Кепура, полски оперен певец тенор (1902-1966).
 
Уго ла Малфа, италиански политик (1903-1979).
Политически секретар на Италианската републиканска партия (1974-26 март 1979).

Хенри Фонда, американски актьор (1905-1982).
Участвал е във филмите "Блокада" (1938), "Война и мир" (1956), "Най-достойният" (1964), "На златното езеро" (1981) и др. Въведен е в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960). Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за най-добър актьор във филма "На златното езеро" (1982).

Пьотр Вершигора, съветски писател (1905-1963).

Антонин Пуч, чехословашки футболист и треньор (1907-1988).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1934 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Олга Берголц, съветска писателка и поетеса (1910-1975).
Авторка е на "Февруарски дневник", "Ленинградска поема", на сборника от поеми "Ленинградска тетрадка" и др. Носител е на Държавната награда на СССР (1951).

Александър Лактинов, съветски художник (1910-1972).

Ефраим Кацир (ист. име Ефраим Качалски), израелски политик (1916-2009).
Той е един от основателите през 1949 г. на Научния институт "Вайцман" за приложни изследвания в областта на естествените науки в гр. Реховот и оглавява отдела му по биофизика. През 1959 г. Кацир получава най-високото отличие на страната - наградата "Израел". През 1996 г. става първият израелски гражданин, поканен за член на Американската академия на науките. Президент на Израел (10 април 1973-април 1978).

Хуан Рулфо, мексикански писател (1917-1986).

Йонас Авижюс, литовски писател (1922-1999).

Мишел Понятовски, френски политик (1922-2002).
Генерален секретар на Партията на независимите републиканци (1969-1970). Министър на здравеопазването (5 април 1973 - 27 май 1974). Министър на вътрешните работи на Франция (28 май 1974 - 29 март 1977).
 
Мъртън Милър, американски икономист (1923-2000).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1990 г. за принос в теорията на финансите на корпорациите и най-вече за теорията за зависимостта между структурата на активите на корпорациите, политиката им на дивиденти и пазарната им стойност.

Нилтон Сантос, бразилски футболист и треньор (1925-2013).
Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция, златен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Фридрих Гулда, австрийски пианист и композитор (1930-2000).

Бети Картър (ист. име Лили Мей Джоунс), американска джазпевица (1930-1998).

Антонио Ратин, аржентински футболист и треньор (1937).

Йохан Беднорц, немски физик (1950).
Носител на Нобелова награда за физика за 1987 г. за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Кристиан Лакроа, френски моден дизайнер (1951).

Лубош Микел, словашки международен футболен съдия (1993-1998) (1968).

Габриела Сабатини, аржентинска тенисистка (1970).
Носителка на сребърен медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Въведена в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2006).

Рикардо Коща, португалски футболист (1981).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол. С "Порто" (Португалия) печели турнирите - Шампионска лига (2004) и Купата на УЕФА (2003).

Йоханес Бьо, норвежки състезател по биатлон (1993).
Олимпийски шампион през 2018 г. в Пьончан, Република Корея (20 км индивидуално) и през 2022 г. в Пекин, Китай, когато печели 4 златни медала - 10 км спринт, 15 км масов старт, 4х7,5 щафета и смесена щафета. От олимпийските игри печели през 2018 г. и два сребърни медала (щафета 4 х 7,5 км; смесена щафета), а от Олимпийските игри през 2022 г. печели и един бронзов медал (20 км индивидуално). От световни първенства печели 20 златни медала, 13 сребърни медала и 5 бронзови медала. Печели пет сезона Световната купа (2018-2019, 2019-2020, 2020-2021, 2022-2023, 2023-2024).

Това е денят на смъртта на:

Шарл Перо, френски писател (1628-1703).
Проучва и преработва в достъпен за децата вид редица устни народни приказки, които публикува в книга под заглавие "Приказки за моята майка" или "Истории и приказки от старото време с морални наставления" (1697). В нея първоначално влизат осем приказки, сред които "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Палечко", "Спящата красавица", "Пепеляшка" и др. В следващите издания той добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове. Член на Френската академия на науките (1671).

Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик (1768-1830).

сър Уилям Конгрийв, британски офицер и изобретател (1772-1828).
Създател на ракетите "Конгрийв" (1805).

Василий Тропинин, руски художник живописец (1776-1857).

Иван Денкоглу (ист. име Иван Ненов Денков), български предприемач и дарител (1781-1861).
Основава (1844) в Московския университет стипендиантски фонд от 15 000 златни рубли, със средствата на който получават висше образование много български младежи. Учредява и стипендиантски фонд от 10 000 златни рубли за обучение в Ришельовския лицей в Одеса. И двата фонда действат до 1917-1918 г. С негови средства през 1849 г. в София е построено училище, подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. В завещанието си оставя големи суми за софийските училища и църкви и за други благотворителни цели. Дарява библиотеката си от 600 тома на софийски училища.

проф. Иван Мърквичка (Ян-Вацлав Мърквичка), български художник от чешки произход (1856-1938).
През 1881 г. идва в България. Учител в Пловдив (1881-1889)  и в София (1889-1895). Участва в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892) в Пловдив. Един от създателите и пръв директор на Държавното рисувално училище (1896-1909). Преподавател по живопис (1896-1921). Дописен член на Българската академия на науките (1918). През 1923 г. се завръща в Чехия. До края на живота си живее в Прага, Чехия, но всяка година твори по няколко месеца в България. Оставя богато художествено наследство в най-различни жанрове. Сред най-известните му картини са "Ръченица" (т - 1894, тт - 1906), "Пазар в Пловдив" (1888), "Циганска веселба" (1887), "Птицепродавец" (1888), портрети на Иван Шишманов (1901), на Стоян Заимов (1904) и др.

Фредерик Хопкинс, британски биохимик (1861-1947).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1929 г. заедно с нидерландския лекар и микробиолог Кристиан Ейкман за приноси в откриването на витамините.

Ана Маймункова (псевд. Ана Май), българска учителка и журналистка, деец на Българската комунистическа партия (1878-1925).
Ръководител на женското комунистическо движение в България. Тя е единствената жена - делегатка на Учредителния конгрес на Учителската социалдемократическа организация (1906). През 1911 г. печата за първи път публицистични материали в сп. "Ново време" под псевдонима Ана Май. Сътрудник на в. "Работнически вестник" (1897-1839). Редактор на в. "Равенство" (1920-1923) и на в. "Работничка" (1924-1925).

ген. Иван Михайлов, български военен деец и политик (1897-1982).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Политбюро на ЦК на БКП (4 март 1954-4 април 1981). Работил е в Министерството на народната отбрана като началник отдел, командващ артилерията и заместник-министър на народната отбрана (януари 1950-4 януари 1951). Заместник-председател е на Министерския съвет (4 януари 1951-18 април 1956; 15 януари 1958-9 декември 1961; 17 март 1962-9 юли 1971). Министър на транспорта и съобщенията (1 февруари 1957-15 януари 1958), министър на народната отбрана (9 юни 1958-17 март 1962). Член на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971-17 юни 1981). Избиран е за депутат във 2-ото Народно събрание (20 декември 1953), в 3-ото Народно събрание (22 декември 1957), в 4-ото Народно събрание (25 февруари 1962), в 5-ото Народно събрание (27 февруари 1966). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-16 май 1982).  Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1950), на орден "Георги Димитров" (1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972, 1977).

Магда Петканова, българска писателка, поетеса, сценарист и преводач (1900-1970).
Статистик в Министерството на железниците (1927-1929), коректор в Държавна печатница (1929-1932). Член на Съюза на българските писатели (1931) и на Клуба на жените писателки (1930-1947). За пръв път печата свои стихове през 1923 г. във в. "Неделно утро". Сътрудничила е на "Вестник на жената",  сп. "Демократически преглед", сп. "Изкуство и критика", сп. "Хиперион". Член на редакционната колегия на сп. "Театър" и на ръководството на секция "Драматургия" при Съюза на българските писатели. Авторка е на книги със стихове и повести, сред които "Македонски песни" (1927, с подпис Магда Минева), "Изгубен камък" (1933), "Кавали свирят" (1939), "Стихотворения" (1939), "Стихотворения" (1958), "Една от нас" (стихове и пиеси, 1970), "Левски" (повест, 1957), и на пиесите "Царица Теодора" (1946), "Буна за земя" (1956), "Бунт за хляб и народна правда" (1961), "Самуил" (1961), на биографичния очерк "Райна княгиня" (1962), "Апостолът на свободата" (пиеса в 3 действия в стихове, 1966). Стихотворенията й "Ако зажалиш някой ден и "Свещи ти запалих пред трона небесен" са претворени в песни. Сценаристка е на филма "Шибил" (1968, съвместно със Захари Жандов). Либретист е на оперите "Ивайло", "Левски", "Към пропаст", "Сеяч на дните, дето идват" и др. Превежда от полски, чешки и сърбохърватски либрета на оперите "Сватбата на Фигаро" от Моцарт (1943), "Русалка" от Дворжак (1951), "Роман в пералнята" от Е. Фишер (1951). Носителка на Наградата на Съюза на българските писатели за книгата й "Изгубен камък" (1933/1934) и за драмата "Царица Теодора" (1946), на орден "Кирил и Методий" първа степен (август 1960).

Хосе Асунсион Флорес, парагвайски композитор (1904-1972).
Създател на националния музикален жанр гуарания.

Антоан Табет, ливански архитект и публицист (1907-1964).
Носител на Международната ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1961).

Светослав Обретенов, български композитор и хоров диригент (1909-1955).
Композитор и пианист в драматичния театър в Русе (1936). Учител в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив (1937-1941). Композитор във Варненския драматичен театър и диригент на хор "Морски звуци" във Варна (1942-1944). Основател, организатор, първи ръководител и главен диригент на Държавния радиохор (1 ноември 1944-16 май 1955), който от 1955 г. приема неговото име като Българска хорова капела "Светослав Обретенов" (дн. Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов"). Диригент на хор "Кавал" (1949). Автор е на кантатите "Димитровска родина" (1950), "Запей, наш бащин край" (1954), "Радост иде" (1955), на първата българска оратория "Партизани" (1952), на инструментални пиеси - "Шестте прелюдии" за пиано, "Детски албум" и др., на песни за смесен и за детски хор, на революционно-работнически и масови песни, на 14 солови песни, театрална музика и др. Лауреат на Димитровска награда (1950, 1952). Носител на Националната награда на мира (1955, посмъртно). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1970).

Ъруин Шоу (ист. име Ъруин Гилбърт Шамфороф), американски писател и сценарист (1913-1984).
Автор е на романите "Луси Краун" (1956), "Богат, беден" (1969/1970), "Вечер във Византия" (1974), "Просяк, крадец" (1977) и др. Автор е и на множество разкази, пиеси и сценарии за филми. Продадени са над 14 милиона екземпляра в целия свят от негови книги.

Джузепе де Сантис, италиански режисьор (1917-1997).
Полага основите на италианския неореализъм в киното. Започва кариерата си като кинокритик. Известност получава с филма "Горчив ориз" (1949). Последните му филми са "Италианците са храбри хора" (1963) и "Човек на бъдещето" (1973).

Фьодор Абрамов, съветски писател (1920-1983).

проф. Георги Марков (Георги Митрев Марков), литературен критик и писател (1927-1987).
От 1951 г.  е преподавател в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в отдел "Критика" на списание "Септември" (1963-1970). Лектор по български език и литература в университета в Гьотинген, Германия (1970-1972).  Директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели (1974-1975). Автор е на проучвания за българската литература между Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), и за съвременната българска литература. Сред трудовете му са: "Въпроси на литературния анализ" (1962), "Гео Милев" (творчески портрет, 1964), "Литературни етюди" (1969), "Методологически въпроси на литературната история (1971), "Неспокойна критика" (1975), "Битка за литературните принципи" (1987), "Творби и критика" (1987) и др.

Виктор Суходрев, руски преводач (1932-2014).
От 1956 г. работи в Министерство на външните работи, където от 1983 г. е завеждащ отдела за САЩ и Канада. Специален помощник на генералния секретар на ООН (1989-1994). В продължение на три десетилетия той е личен преводач на съветските държавни и партийни ръководители  Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Той е бил преводач на съветско-американските срещи на високо равнище,  започвайки от визитата на председателя на Министерския съвет на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов в САЩ през 1959 г. Той е единствен преводач на срещата между президента на САЩ Ричард Никсън и генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев в Москва през 1972 г., а през 1987 г. превежда по време на разговорите между президентите на САЩ и Русия Роналд Рейгън и Михаил Горбачов във Вашингтон, САЩ. Автор е на мемоарната книга "Език мой, приятел мой" (1999).

Хайнрих Рорер, швейцарски физик (1933-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1986 г. заедно с  швейцарския физик Хайнрих Рорер за конструирането на сканиращ тунелен микроскоп. Те си поделят наградата с немския физик Ернст Руска, който я получава за фундаменталната му работа в областта на електронната оптика и за конструирането на първия електронен микроскоп.

Никола Гюзелев, български оперен певец бас (1936-2014).
Като артист в Народната опера (1961-1993) има над 70 оперни образи. Пял е на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония. От началото на 90-те години на 20-и в. е директор на Българската академия на изкуствата "Борис Христов" в Рим, където самият той преподава. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (август 1986), на наградата "Златна муза" на едноименната фондация (1996), на орден "Стара планина" първа степен (24 септември 1996), на Почетна награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция  (8 януари 1998). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Българската академия на науките (2009). Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (20 май 2014, посмъртно) и др.

Янчо Патриков, български състезател по борба свободен стил и треньор (1944-2014).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1969 г. в София.

Севда Севан (ист. име Франсухи Кеворк Бахчеджян), българска писателка и поетеса (1945-2009).
Авторка е на стихосбирката "Камък върху камък", книгата с пътеписи "Това е мой дълг" и романа-трилогия: "Родосто, Родосто" (1982), "Някъде на Балканите" (1987) и "Дер Зор" (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19 и началото на 20 век. Временно управляващ посолството на Армения в България (10 ноември 1994-2 март 1999). Посланик на Армения в България (2 март 1999-17 януари 2005). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (22 февруари 2005), на специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на асоциация "Българска книга" за "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" (2005), на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" на Съюза на българските писатели и община Кърджали (2006), на Националната награда "Константин Константинов" на Министерството на културата и Националния център за книгата (9 май 2006).

проф. Лъчезар Цоцорков, български инженер (1945-2017).
Ръководител на изграждането на нова площадка на завод "Оборище" в Панагюрище (дн. "Яна") (1979-1985). От 1986 г. е главен директор на Технологичния минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет", от 1991 г. е изпълнителен директор на "Асарел-Медет" ЕАД, от 1999 г. е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Асарел-Медет" АД, председател на Надзорния съвет на дружеството (юли 2014-2017). Един от учредителите на Българската минно-геоложка камара (1991) и председател на Управителния съвет на камарата (1991-27 април 2017). Почетен председател на Българската минно-геоложка камара (27 април-16 май 2017). Един от учредителите на Индустриалния клъстер "Средногорие-мед" - Пирдоп (2005) и първи председател на Управителния му съвет (2005-2016). Автор е на автобиографичната си книга "60 мига от моя живот" (2009). Носител на орден "Стара планина" първа степен (19 юли 2006), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (20 май 2013). Удостоен със званието "почетен професор" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" (3 април 2014). Почетен гражданин на Панагюрище (2005) и на Стрелча (1 ноември 2012).

Боян Петров, български зоолог, спелеолог и алпинист (1963-2018).
От 1998 г. работи в Националния природонаучен музей в отдел "Безгръбначни животни", експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна. В периода 1990-2015 г. с научна цел е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция и Китай. Избран за "Мъж на годината" в България за 2016 г. Автор е на множество научни и научно-популярни публикации, на книгата "Първите седем" (2017). За четири години е изкачил общо 10 върха над 8000 метра. На 31 юли 2014 г. изкачва втория по височина връх в света К2 (8611 м) в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Той е първият българин, изкачил върха.
На 20 май 2014 г. изкачва връх Канчендзьонга, на 23 юли 2014 г. - връх Броуд пик, на 31 юли 2014 г. – К2 (8611 м), с което става първият българин, изкачил три осемхилядника за 100 дни. Той  е първият българин, изкачил К2. Изкачването му на Броуд Пик и К2 за 8 дни е световен рекорд. През 2016 г. изкачва три осемхилядника за 86 дни: в Хималаите връх Анапурна I (8091 м)  на 30 април 2016 г. и връх Макалу (8481 м) на 23 май 2016 г. и в Пакистан връх Нанга Парбат (8126 м) на 25 юли 2016 г. На 22 юли 2017 г. изкачва връх Гашербрум II (8035 м) в планината Каракорум и става българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 9. На четири от тях, Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу, осъществява първо българско изкачване. На 29 септември 2017 г. изкачва 10-ия си връх над 8000 метра - Даулагири (8172 м) в Северен Непал. На 6 май 2018 г. в посолството на България в Китай постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация, че Боян Петров е в неизвестност от 3 май 2018 г. Той участва в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души за покоряване на връх Шиша пангма (8027 м). На 16 май 2018 г. официално е прекратено издирването му.
/КГ/АЯ