site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 март в историята

28 март 2024 г., четвъртък, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Иларион Нови, изповедник. Преп. Стефан изповедник. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк. Енравота-Боян, княз Български.

На този ден в България:


1859 - Излиза бр. 1 на в. "България" под редакцията на Драган Цанков. Последният брой на вестника излиза на 19 март 1860 г.

1921 - Учредено е Дружеството на българските слепи. На 27 август 1946 г. дружеството се преименува в Съюз на слепите в България. На 13 март 1951 г. се провежда обединителен конгрес на Съюза на слепите в България с дружество "Тъмнина" (на загубилите зрение от войните) и с дружество "Мрак" (на загубилите зрение работници при трудови злополуки) в единен Съюз на слепите в България.

1953 - Със заповед 606 на Управление на горското стопанство при Министерския съвет  е обявен резерват "Джендема" в Стара планина - най-големият в Национален парк "Централен Балкан". Той обхваща целия водосбор на Бяла река, разположен между върховете Ботев и Равнец, както и горното течение на р. Тунджа и ждрелото на р. Тъжа в Стара планина. През 1977 г. е обявен е за биосферен в рамките на програмата "Човек и биосфера" на Организацията на ООН по въпросите на образоването, наука и култура (ЮНЕСКО). Резерват "Джендема" заема площ от 4220 хектара и е един от най-големите и най-недостъпните резервати в България и на Балканския полуостров.  Името му идва от турски, тъй като хората са наричали тази територия "джендемът" или "адът". Това е най- непристъпната част от планината.

1973 - Брезнишко-Корнишки събития по време на т. нар. възродителен процес. На този ден в с. Корница, Благоевградско,  влизат около 500 служители на Министерството на вътрешните работи, срещу които българите мюсюлмани оказват силна съпротива. Опитите на властта за насилствена смяна на турско-арабските имена с български на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница и в с. Брезница, Гоцеделчевско. Българите мюсюлмани настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на Брезнишко-Корнишките събития са убити 5 души, 80 са ранени, 12 са пратени в затвора, други 300 изселени.

1995 - Учреден е Делови клуб на германската икономика в България. На 9 март 2004 г. официално е открита 2004 г. е официално открита Германо-българска индустриално-търговска камара като приемник и продължител на дейността на Деловия клуб, както и на Представителството на германската икономика в България (открито на 2 март 1993).

1997 - В София е учреден Съюзът на съдиите в България, като правоприемник на Съюза на българските съдии (учреден през 1919 г. и закрит през 1945 г.). 

2014 - Народното събрание приема нов Закон за Сметната палата, с който Сметната палата от едноличен се преобразува в деветчленен колегиален орган, като членовете ще се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран. 

2016 - Министърът на външните работи Даниел Митов пристига на двудневно официално посещение в Куала Лумпур, Малайзия. Това е първа визита на български външен министър в Малайзия. В рамките на посещението на 28 март 2016 г. той подписва от името на България Меморандум за разбирателство и сътрудничество по правни въпроси  между правителствата на двете страни, както и допълнителното споразумение по чл. 2, ал. 2 от Меморандума. За Малайзия това е вторият по рода си Меморандум от подобен тип, който страната сключва с друга държава.

2017 - Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) приема решение, с което отменя пръстовата автентификация в болничната помощ.  ВАС. По силата на Наредбата пациентите трябваше да се идентифицират чрез сканиране на произволни точки от пръст на ръката им. ВАС потвърждава и мотивите от решението на тричленния състав, че тази разпоредба на практика създава ново и несъществуващо в Закона за здравното осигуряване субективно материално-правно задължение за електронна идентификация на осигурените лица под наименованието "електронна автентификация", което е дописване на закона.

2019 - В Пловдив вицепрезидентът Илияна Йотова открива 8-ия Европейски форум за социално предприемачество в присъствието на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, членове на Европейската комисия и генералния секретар на Европейската конфедерация на производствените и кооперациите. Във форума участват 110 предприятия от социалната икономика от седем държави.

2020 - ТЕЦ "Бобов дол" получава разрешение от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да използва отпадъци в производствената си дейност, след като е изпълнила изискването за надграждане на системата за мониторинг на една от сероочистките. Отпадъците, които ще бъдат горени, ще се доставят от столичен завод по договор на ТЕЦ "Бобов дол" със Столична община.

На този ден по света:

1776 - В Москва, Русия, е основан Болшой театър. На този ден княз Пьотр Урусов получава разрешение от императрица Екатерина Втора да организира театрални представления, концерти и маскаради. Основната сграда на театъра е построена през 1825 г., почти изцяло изгаря при пожар през 1853 г., възстановена е през 1856 г., от 1 юли 2005 г. е в реконструкция, която приключва през 2011 г. Официално е открит на 28 октомври 2011 г.

1797 - В Ню Хампшир, САЩ, изобретателят Натаниъл Бригс получава патент за създадената от него перална машина.

1942 - Град Любек, Германия, е бомбардиран от британската авиация. Това е първата успешна операция на британски бомбардировачи срещу германски град по време на Втората световна война (1939-1945).

1947 - С решение на IV сесия на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) са учредени Икономическата комисия на ООН за Европа и Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и Тихия океан.

1999 - В САЩ на доживотен затвор е осъден американският лекар Джак Кеворкян, известен като "Доктор Смърт", заради евтаназия на безнадеждно болни пациенти. През 2007 г. е освободен от затвор в Мичиган, след като излежава 8-годишна присъда за убийство втора степен. Американският лекар, активен защитник на каузата на асистираните самоубийства, създава машина за самоубийства, известна като "Мърситрон" или "Танатрон", която управлява от колата си. С нея инжектира смъртоносна доза лекарство на пациенти, които искат помощ, за да се самоубият. Самият той твърди, че е помогнал на 130 нелечимо болни да се самоубият.

2004 - Френски войници започват да патрулират в Хаити. Това става за първи път, откакто бившата колония получава своята независимост от Франция преди 200 години с единственото успешно въстание на роби в историята, разгромявайки войските на Наполеон. Мисията на френските войници е да гарантират сигурността в северните райони, за да се създадат условия за хуманитарни доставки. Французите са част от международния контингент от 3000 войници, които ще възстановяват реда в Хаити след размириците и изгонването на президента Аристид.

2005 - На остров Ниас в Индонезия е регистрирано земетресение с магнитуд 8,2 по скалата на Рихтер. Загиват близо 300 души.

2006 – Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) одобрява отписването на дълга на 17 от най-бедните страни на планетата - Бенин, Боливия, Буркина Фасо, Сенегал, Гвиана, Танзания, Мозамбик, Никарагуа, Нигер, Мали, Руанда, Етиопия, Хондурас, Гана, Уганда, Замбия и Мадагаскар. Срокът за отписване на дълговете, които са на обща стойност 37 млрд. долара, е за 40 години и започва да тече на 1 юли 2006 г. Решението на банката се отнася за плащания по обслужване на дълговете, натрупани от тези държави до края на декември 2003 г.

2008 - Новият държавен ръководител на Куба Раул Кастро разрешава на кубинците да притежават мобилни телефони.

2009 - В Северна Дакота, САЩ, рекордното прииждане на Червената река, която разделя щатите Северна Дакота и Минесота, причинява огромни наводнения. Подобно бедствие не е имало през последните 112 години. Президентът Барак Обама обявява бедствено положение в 34 окръга и два индиански резервата в Северна Дакота.

2014 - От полигона Чандипур в източния щат Одиша (преди Ориса), Индия, успешно е изстреляна балистична ракета "Притхви-2", способна да носи ядрен заряд. Индийската Организация за отбранителни изследвания и разработки има за цел да демонстрира оперативната готовност на Индия да реагира на всякакви събития. Ракетите "Притхви-2" с течно гориво са приети на въоръжение в Индия през 2003 г. Всяка може да носи бойна глава с маса около 500 кг. Обсегът им е 350 км.

2015 - Първият произведен в Турция кораб за сеизмични проучвания потегля от Истанбул. Производството на кораба ТУРКУАЗ започва през 2011 г. в корабостроителница в Тузла (окръг Истанбул), струва 300 млн. турски лири (115 млн. долара) и ще извършва проучвания, свързани с климатичните промени и екологията, както и проучвания за залежи на петрол и газ. Корабът е с дължина 86 м и широчина 23 м. Общо 50 души са включени в екипажа на плавателния съд, който може да работи без прекъсване в продължение на 35 дни.

2017 - В Загреб, Хърватия, новоизграденият терминал на летище "Франьо Туджман" започва да приема пътници.  Тай е построен за 3 години. Общата площ на терминала е 65 000 кв. метра. Терминалът има 30 гишета за чекиране, 8 ръкава, от които 6 за международни полети и 2 за вътрешни, както и 23 гишета за паспортен контрол. Снабден е и с кафенета, магазини, параклис, 1100 паркоместа. Летището е собственост на правителството на Хърватия (55 процента), град Загреб (35 процента) и област Загреб и град Велика Горица с по 5 процента.

2018 - Полша сключва най-голямата в историята си до момента сделка за закупуване на оръжие. Във Варшава е подписано споразумение с американската компания "Рейтиън" да й бъдат продадени четири системи за противоракетна отбрана "Пейтриът" на стойност 4,75 млрд. долара.

2019 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема с единодушие резолюция, предвиждаща засилване на борбата срещу финансирането на тероризма. Резолюцията е внесена от Франция. Това е първи подобен документ на ООН. Резолюцията изисква от страните членки да синхронизират националното си законодателство, в което да инкриминират и предвидят санкции за всеки, който използва или има намерение да използва, "пряко или непряко", финансови средства за терористична дейност.

2020 - Руската петролна компания "Роснефт" обявява прекратяване на операциите си във Венецуела и продажбата на своите активи в страната.

2021 - В Туркменистан са произведени първите в историята на страната избори за горна камара на парламента.  Открити са шест изборни бюра - едно в столицата Ашхабад и пет в регионите. Избирателната активност е 98,7 на сто. 112-те кандидати за 48-те места в горната камара на парламента не са избрани от избирателите, а от местни съвети, включващи длъжностни лица, свързани с държавата. Други осем сенатори са назначени от президента Гурбангули Бердимухамедов.

2022 - Президентът на Сирия Башар ал Асад обнародва закон, който предвижда най-малко 6 месеца затвор за сирийците, пребиваващи в страната, които разпространяват информации, накърняващи престижа на държавата. Мярката ще се прилага и за всеки сириец, който публикува информации, които могат да подобрят репутацията на вражеска държава.

2023
- В Мианма 40 партии автоматично са разпуснати, включително Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чжи, след като не успяват да спазят крайния срок за регистрация за изборите, определен в приетия през януари 2023 г. нов закон за регистрация на политическите партии. На 28 март 2023 г. Избирателната комисия съобщава в изявление по държавната телевизия "Ем Ар Ти Ви" (MRTV), че 63 партии са се регистрирали за участие в изборите на местно или национално ниво. В новия закон се определят условия като долен праг за членска маса, изисквания към кандидати и длъжности, както и изискване съществуващите партии да подадат ново заявление за регистрация в Избирателната комисия в срок от 60 дни - до 28 март, а тези, които не успеят, ще бъдат "автоматично анулирани" и ще се смятат за разпуснати.

Родени на този ден българи:

Димчо Дебелянов, поет (1887-1916).
Първите му печатани творби (цикълът "Посвещение") излизат през 1906 г. в сп. "Съвременност". Публикува в сп. "Българска сбирка", сп. "Съвременна мисъл", сп. "Художествена култура" и др. Хумористично творби публикува в сп. "Барабан", "Оса", "Смях" и др. Бил е репортер и коректор във в. "Ден" и във в. "Балканска трибуна", редактор в сп. "Звено". Заедно с поета и журналист Димитър Подвързачов съставя и редактира първата антология на българската поезия "Българска антология" (1910). Бил е съредактор на сп. "Звено" (1914). Преводач от руски и френски език. Определян е като "един от най-съвършените ваятели на българския стих". Автор е на стиховете "Пловдив", "Скрити вопли", "Да се завърнеш в бащината къща" и др. Загива близо до Демирхисар като командир на рота по време на Първата световна война (1914-1918). Родната му къща в Копривщица е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща музей. През 2004 г. община Копривщица и Дирекцията на музеите - Копривщица учредяват на негово име национална литературна награда.

Магда Абазова (Магдалина Абазова), художничка (1923-2011).
Работила е като художник в сп. "Септемврийче" (1952-1959), в издателство "Български писател" и в сп. "Септември". От 1951 г. участва в Общи художествени изложби, окръжни изложби на жените художнички, изложби в Полша, Сирия, Турция. Първата й самостоятелна изложба е през 1972 г. в София. Рисува пейзажи, натюрморти, портрети и абстрактни платна. Сред тях са "Портрет на момче" (1962), "Автопортрет" (1962), "Пейзаж" (1968), цикъл "Копривщенски интериори (1968-1972). Илюстрира книги за деца - "Китка за малките" от Чичо Стоян (1966), "Весел двор" от Димитър Сталин (1969) и др. Носителка на наградата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (25 май 2005), на Националната награда за живопис "Захарий Зограф" (2007).

Владимир Гоев, художник (1925-2013).
Директор на Национална художествена галерия (1975-1985). Като художник участва в почти всички окръжни и национални изложби, и в представителни изложби в чужбина.  Носител на наградата за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на Съюза на българските художници (1984).

акад. Вера Мутафчиева, писателка и историк (1929-2009).
Директор на Центъра за древни езици и култури при Комитета за култура (1979), директор на Българския изследователски институт  в Австрия (1980). Член на Съюза на българските писатели и негов секретар (1982-1 януари 1987). Заместник-председател на Българската академия на науките /БАН/ (6 декември 1993-7 октомври 1996). Председател на Агенцията за българите в чужбина (27 февруари 1997-4 май 1998). Има научни изследвания в областта на българската история от 15 в. до 17 в., Възраждането и историята на Османската империя. Автор е на "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Белот на две ръце", "Последните Шишмановци", сценария на филма "Хан Аспарух" (1981) и др. Удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на Нов български университет (2000). Носител на Хердерова награда (1980), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1989), на орден "Стара планина" първа степен (15 март 1999), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (1 ноември 2000) и др.

акад. Богоя Сапунджиев, архитект, филмов сценограф и поет (1930-2022).
Ръководил е отдела за строителство на декори и е бил художник-постановчик в Студия за игрални филми - Бояна. Сценограф е на 150 филма, между които "Хан Аспарух", "Златният век", "Селянинът с колелото", "Топло", автор е на декорите за 60 театрални постановки и 4 опери. Издал е 17 книжки за деца и 9 стихосбирки за възрастни. Има 27 самостоятелни изложби. Почетен гражданин на Панагюрище (април 2015). Лауреат на Димитровска награда (1982). Носител на награда "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерство на културата (21 май 2015), на Грамота и почетен знак "Златен век" (огърлие) от Министерството на културата (16 ноември 2020).

проф. Кирил Стефанов (Кирил Стефанов Николов), композитор (1933-2005). 
Главен художествен ръководител и диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" (1956-14 ноември 2005). Заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България (21 февруари 1984-26 февруари 1989). Преподавател (от 1991) по хорово дирижиране в Държавната музикална академия. Автор е на песни на фолклорна основа за хор, на детски песни и др. Част от песенното му творчество е поместено в 5 авторски песенни сборника. Носител на орден "Народна република България" втора степен (25 март 1983), на орден "Стара планина" втора степен (19 май 1998). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград (2003).

Цвятко Барчовски, баскетболист и треньор (1934-2019).
От европейски първенства печели един сребърен (1957, София, България) и един бронзов медал (1961, Белград, Югославия). Печели златен медал на световните студентски игри през 1957 г. в Париж, Франция.  Бил е треньор на националния отбор по баскетбол за мъже.

проф. Божидар Абрашев
, композитор и педагог (1936-2006).
Диригент на оркестъра на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" (1963-1964; 1966). Преподавател (от 1964) в Българската държавна консерватория. Заместник-ректор на Държавна музикална академия "Панчо Владигеров" (2000).  Той е един от учредителите на Национално движение "Симеон Втори" (8 април 2001). Министър на културата (24 юли 2001-23 февруари 2005). Автор е на 35 опуса в областта на симфоничната, вокалната и камерната музика. Има около 300 обработки на народни песни и инструментални мелодии, около 20 оркестрации на творби от други автори.

Панайот Панайотов, естраден певец (1951).
Солист на Представителния ансамбъл при Главно управление на Строителни войски (ГУСВ) - София (1974-1975). През 80-те на 20 в. работи с група "Лира", а през  90-те години работи с фирмата "Рива саунд" и пее в дует с Росица Кирилова. Записал е около 200 песни в 15 албума,  сред които  "Искаш огън да ти дам", "Охридското езеро", "Бащината къща", "Обич", "Момчето, което говори с морето" и др. Два пъти е носител на голямата награда на "Златният Орфей" в две категории  -  за изпълнител  (1979)  и  за песента  "Бащината къща" (1980). Носител на първа награда в конкурса "София пее" с песента "Магдалена" (2009). Почетен гражданин на Сливен (2009).

проф. Андрей Даниел, художник (1952-2020).
Преподавател по живопис в Националната художествена академия в София (1983-2020), декан на Факултета за изящни изкуства в академията (1992-1995). Бил е преподавател в Националната гимназия за изящни изкуства. Заместник-председател на Съюза на българските художници (8 март 2002-23 април 2008). Работи основно в областта на живописта, но също и на стенописа, сценографията, графиката и оформлението на книгата. Има над 100 участия в представителни изложби на българско изкуство в страната и чужбина, близо 30 самостоятелни изложби и над 50 публикации. Автор е на книгата "Неща, места и хора" (2011). Чл.-кор. на Българската академия на науките в областта на изкуството и изкуствознанието (от януари 2015). Носител е на първа награда от Общата художествена изложба в Пазарджик (1988), на диплом от Международния конкурс по живопис в Кошице, Словакия (1983), на "Кристална звезда" на столичната галерия "Макта" (1997), на наградата "Златно перо" на галерия "Макта" (24 май 1998), на годишната Национална награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" за 2012 г. (1 февруари 2013) и др.    

проф. Ивайло Дичев
, социолог, антрополог, културолог и писател (1955-2023).
От 2003 г. е преподавател по културна антропология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преподава в САЩ, Франция и др. Работи в сферата на естетиката, социалните науки с фокус върху проблемите на политическата култура, градската антропология, балканските идентичности, миграцията. Автор е на разкази, романи, есета. Носител е на наградите за есеистика "Паница" (1999), наградите "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите в България (2002) и журналистическите награди "Димитър Пешев" за етническа и верска толерантност в медиите (2005). Рицар на френския Орден на академичните палми (2012).

Лозан Панов, юрист (1971).
Главен юрисконсулт в "Застрахователен надзор" на Министерство на финансите (1996-1998). Младши съдия  в  Софийски градски съд (1998-1999). Съдия в Софийски районен съд - наказателна колегия (1999-2003). Съдебен практикант в Областен съд по наказателни дела във Виена, Австрия, в Районен съд на Виена-център и в Областен съд по граждански дела във Виена (2003-2004). Съдия в  Софийски градски съд (2004-2006). Председател на Административния съд София - град (2007-2012). Съдия във Върховния административен съд (2012-2015). Председател на Върховния касационен съд и член по право на Висшия съдебен съвет (10 февруари 2015-10 февруари 2022). Понастоящем е съдия във Върховния административен съд.

Теньо Тенев, състезател по борба класически стил (1972).  
Печели сребърен медал на Европейското първенство през 2002 г. в Сейнайоки, Финландия.

На този ден са родени и:

Фра Бартоломео, италиански художник (1472-1517).
 
Ян Амос Коменски, чешки философ и педагог (1592-1670).
Основал е реалистичната педагогика и е въвел реформи в училищната и образователната система през 19-и в. и началото на 20-и в.

Франсиско Миранда (Себастиян Франсиско де Миранда и Родригес), венецуелски политик, писател, дипломат и пълководец (1750-1816).
Един от ръководителите на борбата за независимост в испанските колонии на Латинска Америка (1810-1826). Президент на Венецуела (3 април 1812-25 юли 1812).

Антонио Тамбурини, италиански оперен певец баритон (1800-1876).

Аристид Бриан, френски политик, адвокат и журналист (1862-1932).
Министър-председател в 11 правителства (24 юли 1909-27 февруари 1911; 21 януари-18 февруари 1913; 29 октомври 1915-17 март 1917; 16 януари 1921-12 януари 1922; 25 ноември 1925-17 юли 1926; 29 юли-22 октомври 1929). Министър на външните работи в 18 правителства (29 октомври 1915-17 март 1917; 16 януари 1921-2 януари 1922; 17 април 1925-12 януари 1932). Инициатор, заедно с държавния секретар на САЩ Франк Келог, на т. нар. пакт "Келог-Бриан" - договор за отказ от войната като средство на националната политика, подписан първоначално от 15 държави на 27 август 1928 г. и впоследствие от 65 държави. Носител на Нобелова награда за мир за 1926 г. заедно с министъра на външните работи на Германия Густав Щреземан за техния принос за подписването на Договорите от Локарно (1925), с които се получават гаранции за френско-германската граница на р. Рейн и е утвърдена демилитаризацията на Рейнска област, като по този начин френската политика се насочва към сближаване с Германия.

Максим Горки
(ист. име Алексей Максимович Пешков), руски писател, литературен критик и публицист (1868-1936).
Автор е на романите "Майка" (1906), "Животът на Клим Самгин" (1927), пиесите "На дъното" (1902), "Егор Буличов и другите" (1931), и др.

Йозеф (Сеп) Хербергер, немски футболист и треньор (1897-1977).
Приет е в Спортната зала на славата на Германия (2008).

Бохумил Храбал, чешки писател (1914-1997).
Произведенията му са преведени на повече от 30 езика. Автор е на романите "Строго охранявани влакове" (1965), "Служих на английския крал" (1971), "Празници на кокичетата" (1978) и др. Загива трагично в болница в Прага на 3 февруари 1997 г. като пада от прозорец на петия етаж, докато се опитва да нахрани гълъбите.

Франсис Мелой
, американски дипломат (1917-1976).
Посланик на САЩ в Ливан (24 април 1976-16 юни 1976). Убит е в Ливан на 16 юни 1976 г.

Ален Боске
(ист. име Анатол Биск), френски поет и критик (1919-1998).
Автор е на книгите "Към моята планета" (1977), "Адът на твоята нежност" (1981), "Завещания" (1984), "Аз не съм аз" (1988), "Аз съм трима" (1993), "Професия заложник" (1997), "Поезия 1945-1994" (2000), "Плодовете на миналото" (мемоари, 2001).

Дърк Богард, британски актьор (1921-1999).
Участвал е във филмите "Смърт във Венеция" (1971), "Недостижимият мост" (1977) и др. Носител на награда БАФТА за най-добър британски актьор (1964, 1966).

Инокентий Смоктуновски, съветски актьор (1925-1994).
Участвал е във филмите "Хамлет" (1964), "Пази се от автомобила" (1966), "Престъпление и наказание" (1970), "Романс за влюбени" (1974), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Москва не вярва на сълзи" (1979) и др. Народен артист на СССР (1974).

Мариан Фредриксон
, шведска писателка (1927-2007).
Авторка е на 17 романа, сред които "Според Мария Магдалена" и "Дъщерите на Ханна". Книгите й са преведени на над 40 езика. Дълги години работи като журналистка, а през 1980 г. се насочва към създаване на художествена литература. В книгите й често се описват библейски сюжети, а вниманието й е фокусирано върху женски персонажи.

Збигнев Бжежински, американски политолог от полски произход (1928-2017).
Съветник на президента на САЩ Джими Картър по въпросите на националната сигурност (20 януари 1977-20 януари 1981). Носител на Президентския медал на свободата (Медал на свободата) за ролята му в нормализирането на отношенията между САЩ и Китай и приноса му към политиката на страната в защита на човешките права и националната сигурност (1981). Консултант и член на ръководството на Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон (1987-26 май 2017).

Джеръм Фридман, американски физик (1930). 
Носител на Нобелова награда за физика за 1990 г. заедно с  американския физик Хенри Кендъл и американския физик от канадски произход Ричард Тейлър за техните новаторски изследвания върху дълбокото нееластично разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, които са от съществено значение за развитието на кварковия модел във физиката на елементарните частици.

Александър Мита (ист. име Александър Рабинович), руски режисьор, сценарист и актьор (1933).
Режисьор и сценарист е на над 15 филма. Народен артист на Руската федерация (2004).

Марио Варгас Льоса, перуански писател (1936).
Автор е на романите "Градът и кучетата" (1963), "Зелената къща" (1966), "Разговор в Катедралата" (1969), "Панталеон и посетителките" (1973), "Леля Хулия и писачът" (1977), "Войната в края на света" (1981), "Кой уби Паломино Молеро?" (1986), "Възхвала на мащехата" (1988), "Празникът на козела" (2000), "Лудориите на лошото момиче" (2006), "Мечтата на келта" (2010) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2010 г. за картографията на структурите на властта, за неговите ярки образи на съпротива, бунт и поражение на индивида.

Нийл Кинък
, британски политик (1942).
Лидер на Лейбъристката партия (2 октомври 1983-18 юли 1992). Член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта (23 януари 1995-15 септември 1999) и заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за административната реформа (15 септември 1999-2 ноември 2004).

Майкъл Йънг
(Майкъл Уорън Йънг), американски учен генетик (1949).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2017 г. заедно с американските учени Джефри Хол и Майкъл Росбаш за откриването на молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм - от латинските circa ("около") и dies ("ден"). Използвайки плодови мушици, тримата учени, си поставят за цел да открият как в действителност функционира биологичният часовник. През 1984 г. Джефри Хол и Майкъл Росбаш, работещи в сътрудничество в университета "Брандайс" в Бостън, САЩ, и Майкъл Йънг в университета "Рокфелер" в Ню Йорк, САЩ, успяват да изолират гена PER. Джефри Хол и Майкъл Росбаш откриват, че протеинът PER, кодиран от въпросния ген, се натрупва през нощта и намалява през деня. Следователно в нивата на протеина PER се отчитат колебания в 24-часов цикъл, в синхрон с циркадния ритъм. Тримата идентифицират допълнителни протеини, необходими за активирането на гена PER, както и за механизма, чрез който светлината може да синхронизира часовника.

Бьорн Куйперс
, международен футболен съдия от Нидерландия (1973).

Йонас Ериксон, международен футболен съдия от Швеция (1974).

Иван Елгера, испански футболист (1975).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Шампионска лига (2000, 2002) и Супер купата на УЕФА (2002).

Стив Манданда, френски футболист (вратар) (1985).
Печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Стан Вавринка (Станислас Вавринка), швейцарски тенисист (1985).
Печели 3 титли в турнири от "Големия шлем". Олимпийски шампион през 2008 г. в Пекин, Китай (на двойки).

Барбора Стрицова
, чешка тенисистка (1986).

лейди Гага (ист. име Стефани Джоан Анджелина Джерманота), американска певица (1986).
Има издадени шест студийни албуми. Участвала е във филма "Роди се звезда" (2018). Носителка на наградите "Грами" (2009, 2010, 2014, 2018,2019). Носителка на наградата "Златен глобус" (2016, 2019). Носителка на наградата БАФТА (2019). Носителка на награда "Оскар" (2019).

Това е денят на смъртта на:

Григорий Угрюмов
, руски художник (1764-1823).
Майстор на историческата и портретната живопис.

Пьотър Турчанинов, руски църковен композитор (1779-1856).

Модест Мусоргски
, руски композитор (1839-1881).
Автор е на оперите "Борис Годунов" (1869), "Хованщина" (1872-1880), "Сорочински панаир" (1874-1880), "Саламбо" (1863-1865) и др.

Жан Бодо
(ист. име Жан Морис Емил Бодо), френски инженер (1845-1903).
Автор е на изобретения в областта на телеграфа.

Сергей Рахманинов
, руски композитор, пианист и диригент (1873-1943).
Автор е на 4 концерта за пиано с оркестър, 3 симфонии, 24 прелюдии, 15 етюди-картини за пиано, "Рапсодия на тема Паганини" за пиано с оркестър (1934) и др.

Уилям Кристофър Хенди
, американски джазмузикант и композитор (1873-1958).

Берта Ласк, немска писателка (1878-1967).
Една от основателките на Лигата на пролетарските писатели (1928).

Вирджиния Улф (ист. име Аделийн Вирджиния Стивън), британска писателка (1882-1941).
Представителка на модернизма през 20-и век. Автор е на романите "В открито море" (1915), "Мисис Далалуей" (1925), "Към фара" (1927), "Орландо" (1928), "Между действията" (1941) и др. Самоубива се на 28 март 1941 г.

Фридрих Цандер, съветски учен и изобретател в областта на ракетните двигатели (1887-1933).

Марк Шагал
(ист. име Мойше Захарович Шагалов), френски художник от руски произход (1887-1985).

Дуайт Айзенхауер, американски политик и военачалник (1890-1969).
Командващ десанта на съюзническите войски на Великобритания и САЩ във френска Северна Африка - операция "Торч" (8 ноември 1942) по време на Втората световна война (1939-1945). 34-и президент на САЩ (20 януари 1953-20 януари 1961).

Уилям Джиок, американски химик и физик (1895-1982).
Автор е на трудове за термодинамичното свойство на веществата при ниски температури. Носител на Нобелова награда за химия за 1949 г. за приноса му в областта на химичната термодинамика, отнасящ се до поведението на веществата при свръхниски температури.    

Карол Шверчевски, полски политик (1897-1947).
Участник в Октомврийската революция (1917). Член на Полската работническа партия и на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) (1918-1947). Участник в Испанската гражданска война (1936-1939).

Георги Караиванов
, български поет и драматург (1897-1985).
Редактор на детския вестник "Мъничък свят" (1927-1928) и на детската библиотека "Гнездо" (1942-1943). Секретар на Съюза на българските писатели (1934-1944). Има заслуги и за развитието на детско-юношеската литература. Автор е на книги за деца със стихове, повести, поеми, на приказки, разкази, пиеси, залъгалки, исторически повести с др. Съавтор е на "История на Съюза на българските писатели 1913-1944" (с Георги Дръндаров, Никола Атанасов и Христо Ц. Борина, 2003). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1977).

Иван Христов, български художник живописец (1900-1987).
Автор е предимно на пейзажна живопис. Бил е учител по рисуване в Столарското училище в Трявна (1927-1930), където по негова инициатива е създадена музейна сбирка, от която води началото си специализираният Музей за резбарско и зографско изкуство. Учител по рисуване в Пловдив (1930-1934, 1938-1942). Художник в Пловдивския народен музей (1942-1943). Има 54 самостоятелни изложби, 25 от тях - в чужбина. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1975), орден "Георги Димитров" (1980, 1985).

Милтън Бърл, американски комик (1908-2002).
Участвал е във филмите "Този луд, луд, луд свят" (1963), "Дани Роуз от Бродуей" (1984) и др. Той получава първата си награда "Еми" през 1948 г., а през 1984 г. става първата знаменитост, въведена в Залата на славата на телевизионните звезди. Получава псевдонима "Мистър телевизия", след като става първата звезда на малкия екран в САЩ заради участието си в телевизионната програма "Шоуто на Милтън Бърл", която се излъчва от 1948 г. до 1959 г. Популярността му е толкова голяма, че американците го наричат Чичо Милти.

Йожен Йонеско, френски писател и драматург от румънски произход (1912-1994).
Един от представителите на "театъра на абсурда". Автор е на пиесите  "Плешивата певица" (1948), "Столовете" (1952), "Носорози" (1959) и др.

Венко Колев, български художник (1915-1997).
От 1952 г. е преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (дн. Национална художествена академия). Изработва малка пластика, уникални керамични съдове и много декоративни пана. Има много самостоятелни изложби в България и по света. От 2009 г. Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) в Троян носи неговото име. Носител на орден "Народна република България" първа степен за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му (1985), на наградата "Иван Пенков", на  награда за цялостно творчество на фонд "Поддържане на изкуството в България" (1995). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1974) и  "Народен художник" (1981).

Каспар Уайнбъргър (Каспар Уилард Уайнбъргър), американски политик (1917-2006).
Министър на здравеопазването, просветата и социалните грижи (28 ноември 1972 - юни 1975). Министър на отбраната на САЩ (20 януари 1981 - 5 ноември 1987).

Фей Кенин, американска сценаристка (1917-2013).
Първата жена - президент на Американската академия за кинематографично изкуство и наука (1979-1983).

Пал Лошонци, унгарски политик (1919-2005).
Председател на Президиума на Унгарската народна република (13 април 1967-25 юни 1987).

Питър Устинов, британски актьор, сценарист, режисьор и писател (1921-2004).
Участвал е във филмите "Спартак" (1960), "Смърт край Нил", в телевизионни сериали и документални филми. През 1989 г. е приет във Френската академия на изящните изкуства като наследник на Орсън Уелс. През 1990 г. е удостоен от кралица Елизабет Втора с рицарско звание за огромните си заслуги към британската култура. От 1992 г. до смъртта си е ректор на университета в Дърам. Носител на наградите "Оскар" (1961, 1965) за поддържаща мъжка роля във филмите "Спартак" (1960) и "Топкапи" (1964), на "Златен глобус" за поддържаща мъжка роля във филма "Quo Vadis" (1951) и др.

Въло Радев (Въло Радев Вълов), български кинорежисьор, оператор и сценарист (1923-2001).
Оператор в Студията за хроникални и документални филми (1953-1964), режисьор в Студията за игрални филми "Бояна" (дн. Ню Бояна Филм Стюдиос) (1964-1995). Председател на творческия фонд на Съюза на българските филмови дейци (1973). Режисьор на филмите "Крадецът на праскови" (1964), "Цар и генерал" (1966),  "Най-дългата нощ" (1967),  "Черните ангели" (1970),  "Корените на изгряващото слънце" (1972), "Осъдени души" (1975), "Адаптация" (1981) и др. Оператор на филмите "Димитровградци" (1956), "Години за любов" (1957),  "Накануне" (1959), "Тютюн" (1962) и др. Носител на  орден "Стара планина" първа степен (3 януари 2003, посмъртно).

Ърл Скръгс, американски певец (1924-2012).
Въвежда модерния стил на свирене на банджо, като го издига от акомпаниращ във водещ инструмент. Дебютира в групата "Блуграс бойс" в средата на 40-те години на 20 в.  През 1948 г. заедно с китариста Лестър Флат се отделят от "Блуграс бойс" и основават групата "Фоги маунтин бойс". Носител на наградите "Грами" (1968, 1998, 2001, 2004 и за цялостно творчество).

Латин Латинов, български синоптик (1945-2009).
Работи в отдел "Прогнози за времето" на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академия на науките (от 1971). Бил е ръководител на департамент "Прогнози за времето" (1999-2003) и  ръководител (от 2003) на секция "Оперативни прогнози за времето" в НИМХ. Автор е на монографии, научни и научнопопулярни статии.

Влади Киров (Влади Киров Владов), български писател и сценарист (1949-2019).
Сценарист е на повече от 30 документални и телевизионни игрални филма, сред които "Военен кореспондент" (2008), "Корабите са пълни" (2005), "Пату" (2005), "Как Европа влезе в България" (2002), "Благослов" (2001), "1934" (1999), "Атентатът" (1998), "Търновската конституция" (1998), "Другото ниво на банята" (1997), "Роден в робство" (1988), "По начин най-благословен"(1985). Автор е на романите "Картографирането на Рая"(2007), "Юридически казус"(2002), "Спомен за едно превъплъщение, или Историята на Кадъм и Хармония"(1995), "Делта"(1992) и "Розенбуш"(1991).
/КГ/МГ/










/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:13 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация