site.btaНа 19 февруари 1999 г. Народното събрание приема Закон за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените

На 19 февруари 1999 г. Народното събрание приема Закон за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените
На 19 февруари 1999 г. Народното събрание приема Закон за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените
Законът за деноминацията на лева влиза в сила на 5 юли 1999 г. Снимка: Пресфото - БТА/Архив

На 19 февруари 1999 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените. От 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 лева се заменят за 1 нов лев. Фиксираният курс на лева към германската марка се променя, като 1000 лева за 1 марка се заменя с 1 лев за 1 марка.

Законът за деноминацията на лева влиза в сила на 5 юли 1999 г. Деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към тази дата. Тя се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в левове.

*****

В емисията "Вътрешна информация" на БТА се съобщава:

От 5 юли т.г. хиляда стари лева се заменят за един нов лев, реши парламентът

София, 19 февруари 1999 г. /БТА/ От 5 юли 1999 година българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за един нов лев. Това реши днес парламентът, който прие на второ четене Закона за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените. Деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в лева.

Депутатите отхвърлиха предложението на Венцеслав Димитров от ОНС левът да се деноминира от 1 януари 2000 година. Банкнотите и монетите, пуснати в обръщение до 1 юли 1998 година, остават в обръщение до 31 декември 1999 г. и се приемат без ограничения за плащания по намалената им номинална стойност. След влизането на закона в сила БНБ обменя без ограничения старите банкноти и монети с нови и определя всички валутни курсове в нови левове.

От 1 юли до 31 декември 1999 година цените на стоките и услугите се обявяват в стари и нови левове. Парламентът промени фиксирания курс на лева към марката, като вместо 1000 лева за марка бе заменено с 1 лев за една германска марка. Този текст предизвика дебати в залата. Депутатите отхвърлиха предложението на Венцеслав Димитров от ОНС, който настояваше една марка да се заменя за 1.25 лева. Според г-н Димитров по този начин ще се стимулира производството и износа. Независимият депутат Нансен Бехар предложи обвързване на лева с еврото. Според председателя на икономическата комисия Никола Николов няма механизъм в икономиката, който да спре обезценката на лева. Кризата на конкурентност се преодолява с по-голямо производство и това е целта структурната реформа, каза той.

Промяната на курса би означавала крах за страната и автоматично увеличение на цените на бензина, парното, тока, газта, заяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.

Поради липса на време бяха отложени разискванията по първото четене на промени в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Депутатите продължават с парламентарен контрол.

Преди решението на парламента, в емисията "Вътрешна информация" на БТА четем:

Бюджетната комисия одобри за първо четене законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените

София, 14 януари, 1999 г. /БТА/ БНБ ще изкупува без ограничения във времето деноминираните от 1 юли левове. Това каза управителят на централната банка Светослав Гаврийски на заседание на парламентарната комисия по бюджет, финанси и финансов контрол днес. От 1 юли фиксираният валутен курс е 1 лев за германска марка и 1,96 лева за евро.

От 1 юли до края на годината ще се купува и продава и със стари, и с нови левове. Бюджетната комисия одобри за първо четене законопроекта за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените, според който от 1 юли 1000 лева ще се заменят за един лев. Деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към тази дата.

Според г-н Гаврийски мярката е с цел оптимизиране на паричното обращение. Несериозни са твърденията, че ще се увеличи инфлацията, каза той. В момента в обращение са 613 милиона банкноти, 333 милиона от които са с номинал 100, 200 и 500 лева. Реално с номинал от 1000 лева нагоре са 280 милиона банкноти са данните на управителя на централната банка. 230-240 милиона банкноти са необходими за паричното обращение след 1 юли, което значи, че с 60 на сто ще намалеят парите в обращение, каза г-н Гаврийски. Управителят на БНБ посочи, че световната практика показва, че животът на една банкнота е от една до три години, а към 1 юли 70 на сто от парите у нас ще са негодни за употреба. С или без деноминация трябваше да отпечатваме нови пари. Това не увеличава определения бюджет на централната банка, заяви шефът на БНБ.

Пет-шест месеца са необходими за отпечатването на новите банкноти. Всички търговски дружества и бюджетни организации към 1 юли ще трябва да съставят счетоводните си отчети в стари и в нови левове. Годишните финансови отчети за 1999 г. трябва да се изготвят в нови левове, с изключение на отчета за изпълнението на държавния бюджет, който ще се състави в стари и в нови левове. Новите банкноти ще са с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева. Банкнота от 100 лева не е необходима, смята Светослав Гаврийски.

 Левът без трите нули от 1 юли т.г., предвижда приет на първо четене от парламента законопроект на правителството

София, 27 януари 1999 г. /БТА/   От 1 юли тази година българският лев се деноминира, като хиляда стари лева се заменят за 1 нов лев, предвижда приетият от парламента днес на първо четене законопроект за деноминацията на лева и за изменение в мащаба на цените.  След влизането на закона в сила БНБ обменя в неограничен срок старите банкноти и монети. Народното събрание одобри внесения от кабинета проект с 118 гласа "за", 21 против и 60 въздържали се.  В пленарна зала бяха премиерът Иван Костов, министърът на финансите Муравей Радев и ръководството на БНБ.

Приемайки закона за деноминацията на българския лев, ние можем да дадем окончателни доказателства за доверието към лева, което започна да се увеличава от средата на 1998 г., заяви министър-председателят Иван Костов. Гласувайки за този закон, създавате доверие в България и това неминуемо ще се превърне в икономически растеж за нашата страна, каза той. Премиерът отбеляза, че намеренията са с този закон окончателно да се сложи точка под един процес на обезценяване на българския лев. Иван Костов каза, че тези, които са против деноминацията, са и за прекратяването на валутния борд.  БНБ и правителството са категорични, че не искаме да извървим отново пътя на обезценяване на българските пари, заяви той. Премиерът посочи, че на практика страните от ЕС са в режим на валутен борд със "скачването" на своите национални валути към еврото.  Българският лев е твърдо свързан с европейската валута и всички други решения трябва да се обвържат с това, заяви Иван Костов.

След деноминацията в обръщение ще са около 300 милиона банкноти, съобщи управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Сега в обращение са 613 милиона банкноти, 70 на сто от които са  изхабени, тъй като от година и половина БНБ не е печатала нови банкноти.  От 1 юли до 31 декември т.г.  цените на стоките и услугите се обявяват в нови и в стари левове, като разплащането също ще е
 в стари и в нови банкноти и монети.

Депутати от ПГДЛ призоваха да не се приема законопроекта. Според Георги Пирински /ПГДЛ/ подкрепата за закона е вредна, "тъй като създава опасни илюзии, като тази, че 1 лев е равен на 1 марка от 1 юли т.г." Лидерът на Евролевицата Александър Томов заяви, че деноминацията е преждевременна.  Г-н Томов смята, че е дълбока политическа грешка да се свързват реформите с деноминацията - предвид датата 1 юли, тъй като реформите не са завършили.  Има финансова стабилизация, но няма стабилизация на реалния сектор, добави той.

Такъв закон не трябва да има - страна, която прави деноминация, има нестабилна финансова система, каза Венцеслав Димитров /ОНС/.  Според него и проф.  Стефан Стоилов /ПГДЛ/ усилията трябва да се съсредоточат върху влизането на страната в траектория на икономически растеж.  Независимият депутат Нансен Бехар одобри деноминацията, но изказа и опасенията си, че тя крие много рискове.
Анализът за предстоящата деноминация да се направи от външни независими икономически експерти, смята за необходимо проф.  Стефан Стоилов, тъй като мярката "може да не се окаже точно смяна на един мащаб с друг".  Според него държавата трябва да има някакви регулативни функции върху цените, за да не се допуска произвол.

Няма връзка между деноминацията и завършването на реформите, тъй като има още много да се направи, заяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.  Социологическо проучване показа, че повече от 70 на сто от българите подкрепят деноминацията, съобщи шефът на централната банка. Светослав Гаврийски каза, че нито държавният бюджет и бюджетът на БНБ, нито гражданите ще бъдат ощетени от отпечатването на новите банкноти. Инфлацията не е в зависимост от деноминацията, е неговото становище.

Законът няма за цел да размества макроикономически пластове, основната му същност е промяна на мащаба на цените, заяви министърът на финансите Муравей Радев.  

Деноминацията може да предизвика увеличено потребление, но не инфлация, смятат икономисти

София, 4 февруари, 1999 г. /БТА/ Деноминацията на лева от първи юли няма да повлияе върху цените на стоките и няма да предизвика инфлация. Това каза днес на пресконференция заместник-председателят на Икономическия институт на БАН проф. Иван Стойков. Според него след премахването на трите нули и въвеждането на стотинките цените на редица стоки ще бъдат закръглени нагоре. Това обаче не е основание да се очаква по-висока инфлация. В първите две-три седмици след деноминацията може да се очаква нарастване на потреблението от населението с около 2-3 на сто, прогнозират икономистите на БАН. Когато през 1995 г. Полша е премахнала четири нули от паричната си единица, потреблението е нараснало с 6-7 на сто. В България обаче се очаква то да бъде в по-малки мащаби поради валутния борд.

Икономистите на БАН не очакват деноминацията да промени съотношението на доходите и равнището на безработицата. Според тях деноминацията не е горещата тема на деня, тя е само технически процес. Актуален е въпросът как България да постигне икономически растеж, е мнението на членовете на Икономическия институт на БАН.

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:33 на 20.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация