site.btaКиноцентърът в Бояна става на 60 години

Киноцентърът в Бояна става на 60 години
Киноцентърът в Бояна става на 60 години
София (3 септември 1963) Тържествено откриване на националния Киноцентър. На трибуната: членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров. Снимка: Пресфото-БТА, Владимир Иванов/архив

Преди 60 години на днешната дата отваря врати Киноцентърът в Бояна. Под буря от радостни възгласи и ръкопляскания беше прерязана трицветната филмова лента и националният Киноцентър беше обявен за открит, съобщава БТА на 3 септември 1963 г.

„Разпрострял се на площ от 1100 декара в китните поли на Витоша край село Бояна, нашият роден Киноцентър е един от най-модерните в Европа. Той е обзаведен с първокласна, най-модерна съветска техника. В неговите три високомеханизирани павилиона, богато обзаведени лаборатория, тонстудио, просторни прожекционни и кинозали и редица други съоръжения са създадени чудесни условия за работа. В близко време тук ще се произвеждат годишно 12-15 и повече филми“, посочва тогава агенцията.

В информацията подробно са цитирани речите на официалните лица, участвали в тържественото откриване, една от които на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров, който прерязва лентата на Киноцентъра. След това официалните лица и гостите разглеждат с голям интерес необятните зали на Киноцентъра. 

В изказването си Григоров отбелязва, че кинотворците са верни и силни помощници на партията в сложната и продължителна работа за социалистическото и комунистическото възпитание на народа. „Затова партията и народното правителство още в 1946 г. решиха да се пристъпи към проектиране и строителство на национален киноцентър. Сега това голямо дело е завършено“, казва той. В речта си Григоров говори и за борбата срещу влиянието на буржоазната идеология в литературата и изкуството като „необходимо условие за разцвета на социалистическата ни култура“.

Ето какво пише за откриването на Киноцентъра в бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА от септември 1963 г.: 

Тържествено откриване на националния Киноцентър 

София, 3 септември (БТА) В дните пред великия празник на свободата – Девети септември, нашето киноизкуство получи нова голяма придобивка. Днес бе тържествено открит българският национален Киноцентър – рожба на вековечната българо-съветска дружба и непрестанните грижи на партията и народното правителство за развитието на нашата социалистическа култура и изкуство.

Разпрострял се на площ от 1100 декара в китните поли на Витоша край село Бояна, нашият роден Киноцентър е един от най-модерните в Европа. Той е обзаведен с първокласна, най-модерна съветска техника. В неговите три високомеханизирани павилиона, богато обзаведени лаборатория, тонстудио, просторни прожекционни и кинозали и редица други съоръжения са създадени чудесни условия за работа. В близко време тук ще се произвеждат годишно 12-15 и повече филми.

Хилядно множество от почитатели на най-масовото изкуство – киното, изтъкнати киноартисти, режисьори, оператори, сценаристи, съветски специалисти и наши строителни работници, взели участие в изграждането на Киноцентъра, се събраха в този празничен ден на българското киноизкуство и култура.

Скъпи гости на тържеството бяха членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров, министърът на народната просвета Ганчо Ганев, председателят на Комитета по култура и изкуството д-р Петър Вутов, подпредседателят на Президиума на Народното събрание Николай Георгиев, първият заместник-министър на външните работи Геро Грозев, председателката на общонародния комитет за Българо-съветска дружба Цола Драгойчева, артисти, писатели, видни общественици, български  и чуждестранни журналисти, а така също културни аташета при дипломатически мисии, акредитирани в София.

С кратко слово тържеството откри председателят на Комитета по култура и изкуството др. д-р Петър Вутов. Началникът на Димитровски строителен район в столицата инж. Никола Грозданов разказа за неуморния труд на работниците от района в изграждането на Киноцентъра.

Сърдечно приветствие поднесе ръководителят на групата съветски специалисти инж. В. П. Забело. Той говори за плодотворната съвместна работа на съветските и български работници и специалисти. Др. Забело съобщи, че в създаването на съоръженията и апаратурите за Киноцентъра са взели участие повече от 70 съветски завода. Днес – каза той – е голям и радостен празник за всички нас. Сега е нужно в кратки срокове да се реши следващата задача – да се опознаят добре всички машини и апаратури, в което съветските специалисти са винаги готови да дадат своята братска подкрепа.

Посрещнат с продължителни ръкопляскания на трибуната застана членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров.

Днешният ден е голям празник на българската култура – каза др. М. Григоров. – Започна творческата история на един нов забележителен институт за българското изкуство, открива се българският национален Киноцентър.
Иска ми се веднага по поръчение на ЦК на нашата мъдра и героична Комунистическа партия, на правителството и лично на др. Тодор Живков горещо да поздравя всички ония, които вложиха ума си, сърцето си, благородния си труд за изграждането на това светилище на българското киноизкуство, да поздравя братски и всички дейци на родното наше кино, ония, които поемат в ръцете си това народно богатство, за да го превръщат в жизнерадостни, бойки, високовдъхновени кинотворби…

… Изграждането на националния Киноцентър в социалистическа България съвсем не е случайно дело. Кинотворците са верни и силни помощници на партията в сложната и продължителна работа за социалистическото и комунистическото възпитание на народа. На киното партията гледа така, както гледаше на него безсмъртният Ленин. Още в 1922 година, когато световното киноизкуство беше далеч от днешния си напредък, Ленин прозря великата роля на киното… 

…Затова партията и народното правителство още в 1946 г. решиха да се пристъпи към проектиране и строителство на национален киноцентър. Сега това голямо дело е завършено. Дейците на нашето родно киноизкуство, преди всичко творците на игрални филми, получават прекрасни условия и възможности за кинотворчество.

Но, позволете ми, другарки и другари, веднага да кажа: „Като предоставят на българските кинематографисти такова богатство, партията и народът се надяват, че в замяна ще получат нови още по-хубави, високоидейни и високохудожествени филмови творби“. Както се казва, комуто е дадено повече, от него и повече се иска…

… Речта на др. Митко Григоров бе често прекъсвана и изпратена с бурни ръкопляскания.
След това подпредседателят на Президиума на Народното събрание Николай Георгиев прочете указа за награждаване с ордени и медали на строители, монтажници, проектанти, инвеститори и други специалисти, взели активно участие при изграждането на обекта…

…Настъпва вълнуващ миг. Под буря от радостни възгласи и ръкопляскания др. Митко Григоров преряза трицветната филмова лента и обяви националния Киноцентър за открит.
След това официалните лица и гостите разглеждаха с голям интерес необятните зали на Киноцентъра – блестящият творчески дом на нашето младо социалистическо киноизкуство.

В началото на 2006 г. Киноцентърът е приватизиран. На празника на българските кинодейци -13 януари, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява двустранно парафирания проект на договор за продажбата на до 95 процента от капитала на "Бояна филм" АД на „Ню Имидж България“ - част от американската компания "Ню Имидж". Решението е обявено три дни по-късно – на 16 януари. Предложената от купувача цена е 12 223 937 лв. и инвестиции в размер на 30 510 948 лв. 

Договорът за продажба е подписан на 24 януари, въпреки несъгласието на филмови дейци, продуценти и кинорежисьори със сделката. Купувачът се задължава за срок от 20 години да запази предмета на дейност на дружеството и да не допуска извършването на разпореждане с недвижимите имоти, освен с предварителното писмено разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол, посочва БТА в информация за подписването на договора.

Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри двустранно парафирания проект на договор за продажбата на до 95 процента от капитала на "Бояна филм" 

София, 16 януари 2006 г. /БТА/ Надзорният съвет на Агенция за приватизация одобри двустранно парафирания проект на договор за продажбата на до 95 процента от капитала на "Бояна филм" между Агенцията за приватизация и "Ню Имидж България". Заседанието на надзорния орган беше в петък, но решението бе обявено днес. Предстои подписването на договора.
На 24 юни 2005 г. Агенцията за приватизация избра "Ню Имидж България" за участник, спечелил конкурса за приватизацията на 446 426 броя акции, представляващи 95 процента от капитала на "Бояна филм". "Ню Имидж България" предложи цена от 12 223 937 лв. и инвестиции в размер на 30 510 948 лв. 30 процента от капитала на "Бояна филм" са включени в списъка на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства.

***

Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и  управителят на "Ню Имидж"- България подписаха договора за приватизация на киностудията "Бояна филм" 

София, 24 януари 2006 г. /БТА/ Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов и Дейвид Варод, управител на "Ню Имидж" - България,  част от американската компания "Ню Имидж", подписаха в Агенцията за приватизация договора за приватизация на 95 процента от киностудията "Бояна филм".

 

/МГ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:01 на 03.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация