site.bta„Пътят на промяната“ за повишаване на пътната безопасност показва едноименната образователна игра на учителката Румяна Георгиева

„Пътят на промяната“ е труден, но не е невъзможен, каза в интервю за БТА Румяна Георгиева, учител и създател на едноименната образователна игра за деца и младежи, посветена на темата за пътната безопасност и нейното подобряване. 

„Убедих се, че е време да застанем лице в лице с тази реалност, защото ежедневно губим млади хора. Време е да застанем пред тази промяна, тя тръгва от самите нас“, смята тя. Румяна Георгиева вярва силно в каузата си, както и в силата и възможността на всеки един от нас да прави по нещо малко в ежедневието си, така че пътната реалност в страната ни да се промени, а негативните статистики за загинали и пострадали – преодолени. 

„Идеята на преживяването чрез игра е участниците да бъдат водени от личния си опит, а не дирижирани и управлявани от някого. Играта се състои от 44 карти, които засягат темата през различни призми. Например, картата за съвременната пандемия от разсеяно шофиране. Това е нещо колосално, нещо изключително страшно, на което сме наблюдатели, в което сме участници всеки ден. Картите са построени така, че от едната страна има тема, а от другата –  текст по тази тема“, разказа Георгиева.

Румяна Георгиева е учител в частно училище в София и редовен докторант в катедра „Теория на възпитанието“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това е третият продукт от инициираната от нея кауза под същия наслов – първоначално издава книга, след това изготвя и видео, а в началото на месеца официално представя и образователната игра.

В интервю за БТА тя разказа повече за нейната идея и повода за реализирането ѝ:

Г-жо Георгиева, има ли някакъв конкретен повод, който ви провокира да напишете книгата и след това да създадете образователната игра?

- Конкретният повод, за съжаление, е смърт на едно младо момче. То загина през 2020 г. и беше най-добър приятел на моя син. После загина още един приятел на сина ми. Ежедневно виждаме тези статистики, но те са нещо много повече от статистики. Тази изключително силна емоция, която ме обзе през лятото на 2022 г., беше подплатена и с моето лично преживяване, тъй като синът ми също пострада в катастрофа. В момента е жив и здрав, но това ме накара да не се примирявам и да искам да издам книгата. После започнаха да идват още идеи. Първоначално започнах да пробвам програми с младежи в училището, в което преподавам, тъй като аз съм и учител. Младежите казаха: „Не може ли да направите някакво видео, ние се учим много по-добре от тях?“. Така се роди идеята за видеото, което беше реализирано през септември тази година. Междувременно изиграх една игра, която беше на тема климат. Тя беше като мълния в главата ми, че това е нашата игра. Пътната безопасност е въведена като лично преживяване и мисловна игра, в която участниците дискутират един с друг. Няма лекционен формат. Аз наистина вярвам, че този начин на учене и на докосване до темата е доста устойчив. 

Колко време отне подготовката и издаването на образователната игра?

- Това може да каже най-добре нашата художничка, защото нейната работа беше най-голяма. Изиграх играта с климата на 23 юни, а нашата игра излезе от печат на 2 ноември. Това е периодът, в който екипът съставители и художничката работихме. За някои може да звучи кратко, всичко зависи от гледната точка. 

Как темата за пътната безопасност може да бъде пречупена под формата на игра? Какви подходи и методи използвахте?

- Аз споменах, че съм учител, но вече втора година съм и редовен докторант в катедра „Теория на възпитанието“ в Софийския университет. В науката за възпитанието играта не са разбира в понятието, в което много хора свързват с играта – че тя трябва задължително да е забавна. За това използвах и термина „мисловна игра“. Идеята на преживяването чрез игра е участниците да бъдат водени от личния си опит, а не дирижирани и управлявани от някого. 

Играта представлява 44 карти, които засягат темата от различни призми. Например, картата за съвременната пандемия от разсеяно шофиране. Това е нещо колосално, нещо изключително страшно, на което сме наблюдатели, в което сме участници всеки ден. Картите са построени така, че от едната страна има темата, а от другата текст по тази тема.

Друга гледна точка към пътната реалност е неработещата съдебна система, която много често води до чувства за безсилие у нас, гражданите. Ние мислим, че нищо не може да направим. Иска ми се всички ние да се убедим, че може да направим. Дори да е нещо малко, то е ценно, защото от другата страна е човешкият живот. Това е най-ценното, което имаме. 

Как протича една игра? Самостоятелна ли е или може да бъде и групова? Колко време продължава и до каква възраст е полезна?

- Ние разработихме тази игра за над 16-годишни и възрастни. До момента е много интересна реакцията на възрастните. Възрастните обикновено се дистанцират от темата, но ние засягаме много различни аспекти. Сред тях има и такива, за които може би не си даваме винаги достатъчно сметка - за личния пример, който даваме на нашите деца, или за популярното не само в нашето общество премълчаване. 

На 4 ноември представихме официално играта. Участваше учителка, която работи с шести клас, и каза, че ще я адаптира и ще премахне карти, които децата към момента няма да разберат. Играта тепърва има своето развитие и за по-малки деца. Нека и възрастните да приемат предизвикателството да я изиграят. 

Във всеки пакет има методическо ръководство – идеята ни е играта да може да се провежда и без нас. Ние даваме на участниците картите с едно условие – да ги подредят в причинно-следствена връзка и в крайна сметка да подредят най-важната карта – картата къде съм аз. Това цели лична заинтересованост и рефлексия къде ще се подредя аз в цялото това нещо, което предстои. 

Играта продължава около един час. Ние сме се водели от това да е изключително лесно приложимо. По време на пробирането забелязахме, че е най-оптимално групата да бъде от пет човека. Получава се дискусия – всеки на база на собствения му опит. Това е начинът към ученето - осъзнаването. 

Планирате ли да влезете в диалог с представители на различни институции и тези карти по някакъв начин да влязат в детските градини и училищата и да бъдат полезни на малчуганите и по-малките ученици?

- Специално за детските градини - по-скоро не. За гражданско образование човек трябва да съзрее за някои неща, но в някакъв момент може да дойде и идеята за това. За момента имам подкрепа от Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Опитах се да се свържа с Министерството на образованието и науката, защото абсолютно вярвам в този инструмент, който искаме да дадем на обществото. Те ме подкрепят устно, но не могат на институционално ниво да застанат зад този проект по чисто законови спънки, ако мога така да се изразя.

Възнамерявате ли да доразвиете идеята и да издадете още някаква образователна игра или друга книга – не само по тази тема, но и по други, които също смятате за значими?

- Да. Когато се получи нещо, вече пипнеш продукта и се убедиш, че този инструмент работи, почват да идват и други идеи. Към момента съм замислила подобна игра за толерантността, която е приемането на всякакви различни. Все се говори за емпатия, но дали я изпитваме наистина и приемаме различните, е друг въпрос. Към момента горя в пътната безопасност и виждам моя принос там. С малки стъпки си представям пътя пред мен, тъй като и работя междувременно – няма само как да правим нашите каузи и задачи. 

Да завършим символично, реферирайки към заглавието на образователната игра - какъв е пътят на промяната?

- Вече имам отговор и сентенция. Пътят на промяната е труден, но не е невъзможен. Искам да обърна внимание на това, че аз съм от поколението, което загуби дълги години в това да обяснява, че промяната е невъзможна, обличайки я в различни дрехи. Аз се убедих, че е време да застанем лице в лице с тази реалност, защото в тази реалност ние ежедневно губим млади хора. Време е да застанем пред тази промяна, тя тръгва от самите нас. След като аз на тази възраст мога да се променя, то не е невъзможно. Всеки един от нас може да бъде по-загрижен, по-отговорен, по-човечен.