site.btaДаниела Гергелчева на 60 години: "Всичко е работа и борба, гордейте се, че сте българи!"

Българската легенда в тениса на маса Даниела Гергелчева празнува днес своя 60-годишен юбилей и бе почетена с мило тържество, на което присъстваха и състезатели от националния отбор на България във всички възрастови групи в спорта. Гергелчева, която е единствената българка европейска шампионка от Гьотеборг през 1990, както и двукратна участничка на Олимпийски игри (Сеул 88, Барселона 92), бе поздравена от министър на младежта и спорта Георги Глушков, получи грамота от Българския олимпийски комитет, от Българската федерация по тенис на маса, плакет от Националната спортна академия, от родния си клуб Родопи Момчилград, както и специален медал от първенството за ветерани.

"Благодаря на всички за пожеланията. Най-важното за мен в спорта при работата ми с треньорите е било да се разбираме, да можем да отстъпваме, защото не съм лесен характер", каза голямата състезателка и треньорка.

На тържеството присъстваха майката на спортистката Ирина, съпругът й Марин, както и дъщеря й Ина, която завършва магистратура по право в Монпелие.

"Тренирах и футбол, но по наше време женският футбол не беше известен. Затова се отдадох на тениса на маса. Но и досега следя футбола", каза още Гергелчева, която е 11 пъти шампионка на Франция с тима на Монпелие - три пъти като състезателка и осем пъти като треньорка, като е и почетен гражданин на южния френски град.

"Съветът ми към децата е да не се отказват, да се борят докрай. Те не са по-лоши от останалите чужденци. Като състезател е трудно да се пребориш с голямата конкуренция на всички останали, като треньор е трудно да се бориш с родителите, които са по-амбициозни от децата. Това е - работа и борба. Гордейте се, че сте българи", каза тя на младите таланти от спорта.

"Никога не съм се извинявала, когато съм била мъже на тенис на маса. Ние бяхме добър колектив, бъзикахме се постоянно. От Топ 10 на мъжете бях на пето място и имаше играчи, които не искаха да се изправят срещу мен. Аз бях болезнено амбициозна, което не е чак толкова хубаво", спомни си юбилярката.

"Живеех в 15-и блок на Студентския град, пътувах с автобус 94 за тренировка. Сутрин тренирах по два часа, после почивах в квартирата, следобед отново тренирах, а вечер си говорихме с треньорите за други спортове и пиехме по чашка бира", каза развълнуваната Гергелчева.

За юбилея й дойдоха и двама от треньорите й - Исак Коен и проф. Марин Гъдев, които също разказаха спомени от съвместната си работа.

"Нека бъде все така усмихната! Господ си знае работата. Събирането на този екип бе инцидентно, но ние бяхме забелязали големия потенциал на Даниела. Всичко е екипна работа и не е било лесно. Тя беше много взискателна към нас, треньорите. Трябваше да обясним защо правим всичко. Като се получи симбиозата, тя тръгна ганоре! Аз я имам за част от моето семейство", каза Гъдев.

"Успехът не идва само от едната страна, трудно се стига до големи победи. Започнахме съвместна работа през 1985, когато бях треньор и на националния тим. Тогава работихме много, благодаря и на федерацията, която ни осигури лагер от месец и половина в Пловдив. От трета дивизия на Световното първенство се качихме в първа, а Мариян Луков попадна сред 16-е най-добри мъже. После дойдоха и успехите на Гергелчева", каза и Коен.