site.btaМиналото е опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща, каза пред БТА писателят Георги Господинов

Романът на Георги Господинов „Времеубежище“ е вдъхновил кураторката на проекта за германския павилион на Венецианското биенале тази година, обяви писателят.

Проектът е озаглавен „Прагове“ (Thresholds) и ще бъде клиника за миналото. Кураторката Чаала Илк потърсила контакт с него и поискала нашият писател да предложи някакви неща за проекта. „Тя каза, че е чела романа и на турски, и на немски (кураторката е от турски произход) и много харесала Time Shelter, каза пред БТА Георги Господинов. По думите му, тя е вдъхновена от това. „Самото описание започва с епиграф от Time Shelter“, отбеляза писателят. Той каза, че не иска да говори много на този етап, тъй като все още се уточняват неща по проекта и се разменят идеи. 

На официалния сайт на германския проект екипът разказва, че „Прагове“ е поглед към миналото и бъдещето от различни артистични ъгли. Те описват настоящето като място, където никой не може да остане и което съществува само защото едно нещо се е случило, а друго все още чака. „За хора с биографии, характеризиращи се с миграция, темпоралното възприемане на настоящето като праг между ретроспективата и перспективата е съчетано с фундаментално пространствено и физическо преживяване на живот в пресечната точка на различни принадлежности“, пише в сайта на „Institut Fur Auslandsbeziehungen“, представящи проекта.

По думите на Господинов, е много радостно, че и българският проект е свързан с миналото. Според него, миналото миналото е сложно. „Описано е в романа - то може да бъде опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща. Парадоксът е такъв“, каза с въздишка той.

Както БТА писа, България ще се представи на Венецианското биенале с проекта „Съседите“. Инсталацията „Съседите“ се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки, или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш.