site.btaХайгашод Агасян пред БТА: Хубаво е човек да получава награди, за да му дадат крила, да си повярва и продължи напред

В годината, в която отбеляза своята 70-годишнина, Хайгашод Агасян получи поредно признание за таланта си на композитор, като песента по негова музика "Бургаско море" се превърна в най-награждаваното изпълнение на тазгодишното 40-о издание на Националния конкурс "Бургас и морето".

"Бургаско море" бе изпълнена от дуета Сонай Юсеин и Атанаска Тенева, известни още от участието им в телевизионния формат "Гласът на България" като Сони и Нани. Тя спечели не само наградата на публиката, но бе оценена и от журито, което ѝ присъди трето място. Отделно за текста поетесата Татяна Йотова бе отличена и от местния в. "Чернорморски фар". 

Следва пълният текст на интервюто:

Ден след първоначалните емоции от конкурса "Бургас и морето", с какви емоциите сте от постигнатото и от факта, че ваша творба стана най-награждаваната песен на тазгодишното издание?

- Щастлив съм, разбира се. Когато се съчетаят стойностна поезия, облечена в достойна музика и изпълнена от чаровни, прекрасни, млади хора - тази амалгама, която се се получава е нещо велико. Много съм щастлив, че съдбата ни сближи и запозна със Сони и Нани. Аз познавам Сонай от дете, защото съм го награждавал на различни конкурси, но никога не сме имали творческо взаимодействие. Докато с Татяна Йотова ни свързва много голямо приятелство, защото тя е в Айтос, а аз съм айтоски зет и по тази линия, по която се запознахме преди много години, направихме много песни заедно. Имаме дори една, която е много емблематична и децата много я обичат. Казва се "Вълшебните думи" и е за думичките "моля", "извинявай" и "благодаря". Татяна е много талантлив човек и се радвам, се съдбата ни събра. 

На сцената на "Бургас и морето" казахте, че сте толкова развълнуван, защото такова нещо никога не Ви се е случвало, но това не е нито първото Ви участие, нито първата Ви наградата от този конкурс. 

- Да, защото такава емоция не съм изпитвал досега. Бил съм награждаван преди 30 години на "Златния Орфей" с голямата награда през 1993 г. Тогава обаче оценката беше на журито, докато тук публиката реагира още по време на самото изпълнение, а реакцията бе видима и при съобщаването на наградата. Това наистина е трогващо. Песента има качества да бъде запята моментално. Припевът е такъв, че можеш да си го тананикаш.

Много пъти съм участвал на "Бургас и морето" и може би най-голямата награда преди тази е втората награда през 1996 г., когато моята голяма приятелка и другар Ваня Костова, светла ѝ памет, изпълни песента "Молитва" по стихове на Павлина Стаменова от Разград. Ваня я изпя страхотно, а същата година Тони Димитрова спечели трета награда с "Ах, морето", а Гого и Ева взеха първото място. Беше много силна година и всичко беше много емоционално, което създава приятелства за цял живот. Участвал съм и с Недялко Йорданов. Имаме награди и от "Ротари клуб" по негови стихове и моя музика, но тази вечер градусът беше много висок като емоция. Имам различни награди от конкурси - младежки и други, но конкретно този път на сцената беше много емоционално. 

Може ли да се каже, че човек никога не претръпва към получаването на още награди?

- Може да се каже, че е хубаво от време на време един автор да получава награда, за да му даде криле, да си повярва и да продължи напред. В случая беше стойностният и емоционален стих, който се облича в, надявам се, достойна музика, както и чаровните Сони и Нани, които завладяха публиката. Хора ме спираха в Бургас да ми честитят. Обаждат се колеги. Хубаво е. 

Тази година отбелязахте 70-годишен юбилей. Как поддържате вдъхновението си?

- Да Ви кажа честно, ясно е, че не можем да спрем тялото - обаждат се дребни неща, заболи те тук-там нещо. Но душата не ще да се предаде. Аз съм щастлив човек със семейството си. Щастлив съм с приятелите си, защото ние един друг се зареждаме емоционално. Например Михаил Белчев, като е написал стих, ми се обажда и ми казва: "Хайго, виж това. Плаче за музика." Сядаме и работим. Така е и с различни поети като Надежда Захариева, Недялко Йорданов, Стефан Цанев. Бил съм с големите класици - Радой Ралин, Павел Матев, Дамян Дамянов. Щастлив човек съм и това ме поддържа. 

Аз често вървя по улиците и си тананикам. Хората предполагат, че аз съм на друга орбита и аз така приемам света. Не, че нямам проблеми. Всички ги имаме, обаче музиката е един отдушник. Идват ми непрекъснато идеи, често в съня ми. Всеки ден благодаря на Господ за това. 

Може да се каже, че Вие сте олицетворение на поговорката "Който пее, зло не мисли".

- Тази хубава поговорка ме подсеща да Ви споделя една история. Преди много години - повече от 30 - работех в Младежкия театър. Свирех в оркестъра, изпълнявах малки роли. Тогава великият Николай Бинев, на когото сега театърът е кръстен, на едно събрание в театър говори, говори и каза: "Нали всички знаете тази прочута българска поговорка: Който пее..." и ние всички в хор продължихме: "...зло не мисли". Но той се обърна и ни попита дали знаем продължението на поговорката, което ни изуми. А той каза, че то гласи: "А който мисли, не му е до песен", което си е много точно. Въпреки това обаче една песен докосне ли те, тя е спасителна. Аз си вървя, тананикам си и винаги нося стихове в джоба си. Дават ми поезия, където и да отида, някой ми пъха листче и ми показва какво е написал. Никога не знаеш откъде ще се роди вдъхновение. 

А ако изходим от това продължение на поговорката, вие за какво мислите, когато не пеете?

- Аз по принцип почти винаги пея и когато ходя по улиците, хората се обръщат след мен. Даже жена ми ме ръчка понякога, но какво да направя, не мога да го спра. Не, че не нямам проблеми, но аз съм щастлив, че се занимавам с изкуство и с музика, която сближава хора. Особено с деца.

Имам голямо творчество за деца. Посрещат ме с широко отворени обятия навсякъде. Зареждат ме емоционално - те са най-чистата енергия. При детето няма фалш. При него няма втори, трети план. Или те приема, или не те приема. Като видиш строени пред теб деца, които пеят с теб, прегръщат те - това е велико нещо. Щастлив съм в това отношение.

Над какво работите в момента?

- Имам нови неща. Записах тъкмо демо версия на една нова много хубава песен по текст на една поетеса от Русе на име Лора Кекевска. Направихме я за Тони Димитрова. Ние с Тони сме много близки приятели, тя е прекрасно същество и много я обичам. Радвам се на нейните изяви и на театралната сцена, гледах я на премиерата на спектакъла на "Адриана Будевска" в София. Тони Димитрова издаде наскоро и нов диск, в който имам три песни, за което също много се радвам. 

Случват ми се много хубави неща. За 70-годишнината министерство на културата ме награди със "Златен век", което беше много уважително. Миналата седмица пък от Министерство на образованието избраха моя песен за химн на българските училища по света. Тя е послание към всички деца за това какво е България за всички нас. Красивите стихове са на поетесата Ники Комедвенска, която беше в журито на конкурса "Бургас и морето" тази година. С нея също сме направили доста песни.

Та съм много щастлив, че ме избраха за един от посланиците към българските деца по чужбина. Често ме канят да свиря и пред тях - бил съм в Будапеща, Чикаго, Братислава, Виена, Ню Йорк. Умилително е. Прекрасни са децата и дано един ден се върнат в България. Това е и посланието на тази песен.