Върховен касационен съд – Прессъобщение

site.btaВКС: Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. май

ВКС: Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. май
ВКС: Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. май

17.05.2024 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 263/2024 г. (срещу Милен М. за присвояване на имущество в големи размери и срещу Детелин П. за съставяне на неистински официални документи), ІІІ н. о., докладчик: Даниел Луков

Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на защитника на подсъдимия Милен М. срещу решението от 29.01.2024 г. по в.н.о.х.д. № 281/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново. 

С присъда по н.о.х.д. № 221/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч Милен М. е признат за виновен за това, че в периода от 15.04.2009 г. до 29.12.2009 г. в гр. Тетевен при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – председател на Управителния съвет на Общинската фондация „Тома Васильов“, присвоил чужди пари, собственост на фондацията, като присвоеното имущество е в големи размери и е било върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд (престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години, както и наказанията „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазенето и управлението на държавно или обществено имущество“. Милен М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че в периода от 01.04.2012 г. до 09.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е изпълнил служебните си задължения по чл. 44, ал. 1, т. 2 от Закона за местното управление и местната администрация, като не е ръководил цялата изпълнителна дейност на общината и не е организирал изпълнението на задачите, които произтичат от Закона за обществените поръчки, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община Тетевен.

Със същия съдебен акт Детелин П. е признат за виновен в това, че в периода от 28.06.2012 г. до 17.03.2014 г. в гр. Тетевен в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при условията на продължавано престъпление съставил неистински официални документи – 657 броя заповеди, 361 броя договори за периода от 01.01.2013 г. до 17.03.2014 г., 8 броя договори, удостоверяващи прехвърляне право на собственост, и 3 броя договори за учредяване на други вещни права (престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 12 и 14 вр. чл. 26, ал. 1 от НК), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, отложено за срок от 4 години. Детелин П. е признат за невиновен в това, че в периода от 28.06.2012 г. до 17.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата си и при условията на продължавано престъпление е съставил други неистински официални документи, описани подробно в присъдата.

С решението на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на Милен М. – от 3 на 2 години, като са отменени наказанията за лишаване от права. По отношение на Детелин П. присъдата e изменена, като е преквалифицирано деянието от чл. 310, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 12 и 14 вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което присъдата е отменена в осъдителната част и наказателното производство спрямо Детелин П. е прекратено заради изтекла давност.

В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В касационните жалби на Милен М. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – преквалифициране на деянието в такова по чл. 217, ал. 1 от НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, алтернативно – да се измени решението на въззивната инстанция в частта за определения изпитателен срок от 5 на 3 години.

21.05.2024 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 379/2024 г. (срещу Марио Г. за причиняването на катастрофа през 2021 г. в района на екопътека до гр. Калофер, при която загива пътуващата в автомобила му 17-годишна М. К., както и срещу Стефан Г. – баща на Марио Г., за предоставянето на кола на неправоспособен водач), ІІІ н. о., докладчик: Калин Калпакчиев

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Марио Г., на подсъдимия Стефан Г. и на конституираните частни обвинители срещу решението от 06.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 2/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. С него е частично отменена присъдата от 28.09.2023 г. по н.о.х.д. № 600/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по отношение на Стефан Г. (баща на Марио Г.) и е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца, а наказанието на Марио Г. е намалено в частта на определения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, от 4 на 3 години. За този подсъдим, който по време на инцидента е непълнолетен – на 17 години, в рамките на изпитателния срок е определена и пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител“. 

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по обвинение за това, че през м. август 2021 г. в района на екопътека до гр. Калофер Марио Г. като неправоспособен водач загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство, предоставено от баща му – Стефан Г., вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие, причинило смъртта на пътуващата в колата 17-годишна М. К.

Основните искания в касационните жалби са свързани с намаляването на наложените наказания, съответно тяхното увеличаване, както и относно наличието или липсата на съпричиняване от страна на починалата.

23.05.2024 г., 10.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 381/2024 г. (срещу Григор К. и Константин Б. за умишленото убийство през 2015 г. на варненски диджей, известен като DJ Теди), ІІІ н. о.,  докладчик: Блага Иванова

Делото е образувано по жалби на подсъдимите Григор К. и Константин Б., както и на частните обвинители срещу присъдата по в.н.о.х.д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Варна. 

С присъда на Окръжен съд – Варна Константин Б. е признат за виновен за това, че на 26.02.2015 г. в гр. Варна като извършител в съучастие с неустановено лице като подбудител умишлено умъртвил Тодор Т., като деянието е извършено предумишлено и с особена жестокост. Определено му е наказание „доживотен затвор“. Оправдан е да е извършил деянието в съучастие с Григор К. като подбудител. Константин Б. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци суми, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди: на Ж. Ж. – 140 000 лв., на П. Н. – 55 000 лв., на наследниците на Ж. Д. – 100 000 лв., на Д. Д. – 100 000 лв., на Е. Т. – 70 000 лв. Осъден е да заплати на Д. Д. и на наследниците на Ж. Д. сумата от 1142,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Със същата присъда Григор К. е оправдан по обвинението за това, че от неустановена дата през м. февруари 2015 г. до 26.02.2015 г. в гр. София и гр. Варна като подбудител в съучастие с Константин Б. като извършител умишлено го е склонил чрез обещаване и даване на облага (20 000 евро) на 26.02.2015 г. в гр. Варна умишлено да умъртви Тодор Т. 

С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в частта, с която Григор К. е оправдан, като вместо това е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Присъда е изменена по отношение на Константин Б. – приложен е закон за същото наказуемо престъпление, като е прието, че при осъществяване на деянието е действал в съучастие с подбудителя Григор К. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно: на Ж. Ж. сумата от 140 000 лв., на П. Н. – 55 000 лв., на наследниците на Ж. Д. – 100 000 лв., на Д. Д. – 100 000 лв., на Е. Т. – 70 000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди. Осъдени са да заплатят солидарно на Д. Д. и на наследниците на Ж. Д. 1142,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди. В останалите части присъдата е потвърдена.

В жалбата на единия защитник на Григор К. се твърди, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е налице явна несправедливост на наложеното наказание, оспорва се и размерът на уважените граждански искове, като се иска Григор К. да бъде оправдан или да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав на въззивния съд, или присъдата да бъде изменена, като бъде намален размерът на наложеното наказание. В жалбата на втория защитник на Григор К. се посочва, че въззивната присъда е постановена при нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде отменена присъдата, делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или да бъде оправдан Григор К., или да бъде намалено наложеното му наказание, както и размерът на обезщетенията за неимуществени вреди.

В жалбата на Константин Б. се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и е налице явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска да бъде отменена въззивната присъда, Константин Б. да бъде признат за невиновен и да бъдат отхвърлени исковите претенции за обезщетения за вреди или делото да бъде върнато на етап първа или въззивна инстанция за отстраняване на допуснати нарушения. 

В жалбата на частните обвинители се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска да бъде изменена въззивната присъда в частта относно наложените на подсъдимите наказания, като същите бъдат увеличени.

31.05.2024 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 384/2024 г. (срещу Венцислав А. за хулиганство, закана с убийство и причиняване на лека телесна повреда на общопрактикуващ лекар в с. Ново село, обл. Русе), І н. о., докладчик: Светла Букова

Делото е образувано по протест срещу присъдата от 01.02.2024 г. по в.н.о.х.д. № 690/2023 г. на Окръжен съд – Русе. 

С присъда на Районен съд – Русе Венцислав А. е признат за виновен в това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе, в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинет на общопрактикуващ лекар, викал и отправял към него обиди и заплахи, поради което и на осн. чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1 от НК (квалифициран състав на хулиганство) му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца. Признат е за невинен за това деянието да се отличава с изключителна дързост, поради което е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 от НК. Подсъдимият е признат за виновен и за закана с убийство на същата дата и място, при което причинил лека телесна повреда на общопрактикуващ лекар, като това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Определено е едно най-тежко наказание измежду двете наложени – „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца.

С въззивната присъда на Окръжен съд – Русе е отменена първоинстанционната и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В протеста е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Русе.

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:46 на 01.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация