site.btaВъв ВКС е образувано тълкувателно дело по въпрос относно позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имот за повече от 6 месеца

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 14.05.2024 г. е образувано Тълкувателно дело № 2/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) по следния въпрос, поставен в Определение № 3845/01.12.2023 г. по гр. д. № 1827/2023 г. на I г. о. на ВКС: „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?“.

Произнасянето на ОСГК с тълкувателно решение по този въпрос се налага поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд, изразена в решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

В решението по гр. д. № 6259/2015 г. на I г. о. на ВКС по допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали позоваването на придобивна давност е елемент от фактическия състав за придобиване на правото, или това е само средство за процесуална защита, е прието, че след Тълкувателно решение (ТР) № 4/2012 г. на ОСГК не следва да се поддържа разбирането, застъпено в решението по гр. д. № 1904/1994 г. на Върховния съд, според което позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Същото разбиране е обективирано и в решението по гр. д. № 4234/2022 г. на I г. о. на ВКС, в което е прието, че след като изискването за позоваване на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на това придобивно основание, а само процесуално средство за защита (както е прието в ТР № 4/2012), то това средство за защита може да бъде упражнено и след като владението вече е изгубено за повече от 6 месеца. Развити са съображения, че не съществува пречка лице, което е упражнявало фактическа власт върху един имот за себе си, да се позове на придобивна давност и след като е напуснало имота за период, по-дълъг от 6 месеца, като брани правата си с ревандикационен иск, ако владението му е било отнето, респективно прекъснато по посочените в чл. 116 от ЗЗД основания. В този смисъл е и решението по гр. д. № 2241/2004 г. на IV г. о. на ВКС, в което е прието, че с разпоредбата на чл. 81 от Закона за собствеността е предвидена възможност да се прекъсне давността, ако се прекъсне владението за период повече от 6 месеца. Под прекъсване се разбира заличаване действието на изтеклата придобивна давност до настъпването на факти, установени в нормативните актове. Но Законът за собствеността има предвид прекъсване на владението по време на 10-годишния срок, респективно 5-годишния, през който владелецът би могъл да придобие недвижимия имот по давност. След изтичането на тези срокове добросъвестният или недобросъвестният владелец вече може да си служи не само с владелчески, но и с петиторни искове, тъй като, след като се е променил статутът, то са се променили и средствата за защита.

В друга група решения се приема обратното. В решението по гр. д. № 665/2020 г. на II г. о. на ВКС е застъпено становището, че според чл. 81 от Закона за собствеността с изгубването на владението за повече от 6 месеца давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 117 ЗЗД, което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т. е. изгубването на владението за повече от 6 месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок. Съгласно разрешението в т. 2 на ТР № 4/2012 г. на ОСГК позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от Закон за собствеността, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление – позоваване (чрез предявяване на иск или възражение при спор за собственост, чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и др.), не може да се придобие правото на собственост. Съответно при наличие на позоваване правните последици (придобиването на собствеността) се зачитат от момента на изтичане на определения в закона срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от Закона за собствеността. В този смисъл е и решението по гр. д. № 3771/2018 г. на II г. о. на ВКС, в което се приема, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т. е. последица от изгубване на владението за повече от 6 месеца е юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Становище в същия смисъл е изразено и в решението по гр. д. № 802/2009 г. на II г. о. на ВКС, където е споделено разрешението, съдържащо се в Решение № 404/16.06.1995 г. на Върховния съд, според което изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо е позоваването от него –владелеца, на изтичането чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.