site.btaОБНОВЕНА Няма по-подходящо място от Букурещ, за да започнем националната програма “Неразказаните истории на българите”

Букурещ е емблематично място, защото тук се е зародила и се е развила българската емиграция, идеята за българското възраждане, за българската просвета, за българската революция, заяви в интервю за БТА министърът на образованието и науката Галин Цоков. Той е на посещение в Румъния по повод откриването на форума за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" в българското посолство в румънската столица.

Цоков уточни, че програмата е разработена от Министерството на образованието и науката и е финансирана от Министерския съвет, като стойността й за тази година възлиза на 500 000 лв. В "Неразказаните истории на българите" могат да се включат всички желаещи български неделни училища, лекторите, които преподават български език в чужди университети, студентите, които изучават български, посочи Цоков. "Основната цел на програмата е да се направи едно хранилище на тези български истории по цял свят и по този начин да се развие знанието за това с какво са допринесли българите в различни краища по света", подчерта още министърът.

Eто какво още каза министърът на образованието и науката Галин Цоков в интервю за БТА. 

Защо избрахте Букурещ за начало на инициативата, на проекта, на форума?

Букурещ е емблематично място, защото тук се е зародила и се е развила българската емиграция, идеята за българското възраждане, за българската просвета, за българската революция. Нямаше по-подходящо място от румънската столица, за да започнем националната програма “Неразказаните истории на българите”. Може би самият Букурещ пази още много тайни и сегашните ученици тук, в българското неделно училище, лекторите, студентите, които идват, които учат български език, ще ги разкажат през следващите месеци и години. От друга страна и датата е знакова, защото 19 октомври е денят на Свети Иван Рилски - покровителят на българите, на просветата, на културата, на духовността на българите.

Колко дълго ще продължи проектът? Колко градове, колко държави ще включва? Какво е финансовото му измерение?

Това е национална програма. Тя е финансирана от Министерски съвет, разработена е от Министерството на образованието и науката. Общо 500 000 лв. тази година. В нея ще се включат всички желаещи български неделни училища. Българските общности и техните организации в чужбина. Могат да се включат лекторите, които преподават български език в чужди университети, студентите, които изучават български. Целта на програмата е навсякъде по света, където има български общности, да участват, ако имат възможност и желание и да се събере информация, да се изследва информация в три посоки. Първо родовата памет на съответното дете, родител или пък семейство. На второ място видни българи, които са присъствали в съответното място. И на трето приносът на българи за историята и развитието на съответната държава. Основната цел на програмата ще бъде да се направи хранилище на тези български истории по цял свят и да се развие знанието за това какво са допринесли българите в различни краища по света.

Това хранилище дигитално ли ще бъде? Как ще се съхранява архивът?

То ще е основно дигитално, макар че различните проекти, които ще се създават, могат да бъдат и под формата на различни материали, писмени, ксерокопирани факсимилета или различни графики, карти, ако има такива. Но основната идея е да бъде електронно хранилище, за да има повече възможност да се съберат повече документи. Целите не са свързани само с развитието на родолюбие, на родова памет, патриотично възпитание. Тук целите са малко по-дълбоко педагогически, защото чрез тази програма и другата програма “България - образователни маршрути”, в която също могат да се включат български училища от чужбина, целим да се преобърне модела на педагогическа работа с учениците. И тук, и в другата програма основните методи са интерактивни. Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в “България - образователни маршрути” или пък детето ще търси и ще картографира рода, от който произлиза. Образованието ще е по-компетентностно ориентирано. Ще има определен продукт, който ще се получи накрая. Това е смисълът на реформата и промяната в цялата образователна система. Затова според мен е много важно догодина например да има модул по програмата “Неразказани истории на българите”, който да се провежда и в българските училища. Той ще даде възможност за създаване и на цялостни проекти през срока, през годината, по които учениците да работят и да изследват своя род например. 

Това свободноизбираема дисциплина ли ще бъде?

Допълнителна, избираема дисциплина. Може би допълнителна извънкласна работа, а защо не в бъдеще да го въведем и в конкретни учебни предмети. Това е основната амбиция на нашия политически екип. Да направим образованието по-компетентностно ориентирано. Чрез тези национални програми, които са индиректни инструменти за правене на политика в образователната система и се финансират отделно, да се приемат, прилагат и развиват нови методи на работа. 

Какво ви провокира за програмата? Как избрахте посланиците?

Това е новост, която отличава тази програма от всички останали национални програми досега. Тя свързва не само неделните училища, държавните училища в чужбина, българските общности. Тя свързва и с общественици, които са допринесли в своята сфера. Хора с висока обществена стойност и популярност, които търсят чрез словото, чрез изкуството, културата. До голяма степен това е смисълът на съвременното образование - да свързва училището, образователната система с обществеността и такива знакови лица да бъдат водещи в едни или други инициативи. Тази част с посланиците, техният избор е важен опит за нашата образователна система. Може би в бъдеще ще използваме този подход и в други програми.

Като говорим за иновативни подходи и промени, днес по време на срещата с румънския си колега засегнахте идеята в някои от университетите да се създадат така наречените лаборатории - тип иновативни училища към някои университети, където да се съчетава теоретичната с практическата подготовка. Може ли такава лаборатория да бъде направена в Букурещкия университет, където студенти изучават и български език?

Това е важна идея, за чието реализиране ще търсим възможности. Дали ще са лаборатории или една по-силна връзка, симбиоза между университети, училища. Сегашният закон за висшето образование дава такива възможности. Университетите все още не ги използват. Що се отнася до Букурещкия университет, би могло чрез съвместни проекти с български университети, да речем Русенския университет, който е съвсем наблизо, да се търси възможност за по-активно включване на студентите, които изучават български език, възможности за преподаване на български език, включително в български училища. Да има обмен, и български студенти да преподават тук, в неделното училище. Може да се намерят всякакви възможности за по-тясна интеграция, защото днес в разговора с министърката на образованието установихме, че проблемите в българската и румънската образователни системи са сходни. Може би в бъдеще ще работим по-близко, съвместно, за да търсим възможности за тяхното преодоляване.