Югоизточните членки на Европейския съюз отбелязаха значително забавяне на икономическия си растеж през 2023 г., но все пак темповете продължават да надвишават тези на повечето икономики в съюза, което отразява високите нива на потребление. Това пише в най-новият доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), посветен на икономическите перспективи пред различните региони по света.
По отношение на икономиките от региона на югоизточната част на ЕС – включваща България, Румъния и Гърция, експертите на ЕБВР посочват положителни инвестиционни тенденции и очаквания за приток от значителни средства от Брюксел към тях през идните години. Това, наред със силния ръст на заплатите, ще даде тласък за растеж в краткосрочен и средносрочен план, пише в доклада на международната институция.
Очаква се икономиките на България, Румъния и Гърция да запазят темпа си на растеж, заложен в прогнозите на ОИСР от септември 2023 г., от 2,8 на сто за тази година и 3,1 на сто за догодина.
За България, експертите на ЕБВР прогнозират, че българският брутен вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 г. Положителен ефект върху икономическия растеж ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене.
Основните рискове за реализирането на прогнозата се явяват по-нататъшни забавяния в усвояването на средствата от ЕС и реформите на фона на повишена политическа несигурност, предупреждава ЕБВР.
При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 г. банката имаше същите очаквания за икономиката на България.
Експертите припомнят, че в България увеличаването на БВП се забави до 1,8 на сто през 2023 г. на фона на пониженото външно търсене и по-нисък принос на промишлеността и сектора на услугите, докато частното потребление в страната се увеличи с 5,4 процента.
Силният ръст на заплатите и намаляващата инфлация, която достигна 3,1 на сто на годишна база през март 2024 г., доведоха до относително висок ръст на реалните възнаграждения през миналата година. Минималната заплата беше увеличена допълнително с почти 20 на сто през 2024 г.
Също така растежът на инвестициите се ускори през второто полугодие на 2023 г., отчитат от ЕБВР.
Продължаващата политическа криза в България обаче крие рискове за перспективите за публични инвестиции и усвояването на средствата от ЕС, предупреждават авторите на доклада.
По-слабото търсене в ЕС доведе до спад на българския износ с 1,9 на сто миналата година (в реално изражение), компенсиран от по-значителен спад на вноса.
В номинално изражение износът на България за европейски икономики извън ЕС, включително Украйна, е намалял с почти една пета през миналата година, отразявайки по-ниските експортни цени на горивата и електроенергията.
/ЕС/
news.modal.text
