site.btaИзкуственият интелект има пряко отношение към света на труда, каза директорът на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Ивайло Калфин

Изкуственият интелект (ИИ) има пряко отношение към света на труда, каза директорът на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Ивайло Калфин по време на лекция на тема  „Новите технологии и промените в света на труда – тенденции и приоритети“, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в София. 

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд има доста информация за европейската практика за това, което се готви и случва. Много от тези неща имат пряко отношение към това, което се случва в България, посочи Ивайло Калфин.

Според него това са теми, по които синдикатите в България и синдикалните партньори тепърва ще се занимават следващите месеци, защото има директиви, които трябва да се транспонират в националното законодателство. 

„Цифровизацията се случва. Това не е нещо ново. Ние виждаме специално в дигитализацията няколко стъпки. Първо се случи автоматизацията, повтарящи се стандартни процеси. Следващата стъпка е роботизация. Следващата стъпка, нормално, е появата на изкуствения интелект (ИИ)“, каза Ивайло Калфин. 

По думите му разликата между роботизацията и ИИ е, че ИИ навлиза в администрацията, при т.нар. бели якички. Въвеждането на новите технологии изисква промени, нови знания, нови умения. Но те не унищожават работни места. Там винаги има някакъв баланс. Предизвикателството е, че това става много бързо, посочи той. 

Има някои програми, свързани с наемане и управление на работници, които дискриминират по отношение на пол, по отношение на раса, по отношение на това от кой регион идваш. "Те дискриминират, защото така са научили. Обемът информация, с който те са влизали и работили, не е безпристрастен. Те съответно го възприемат това нещо", каза Калфин. 

Според него днес ИИ не е опасен, той дава възможност на хората да наваксат в образование и умения. "Този генеративен ИИ е полезен. Но общият ИИ, който предлага не само различни компилации от факти, има и собствен път на мислене.  Трябва да се обърне голямо внимание на него. Там е опасно. Голямото внимание означава и някакъв вид регулация, допълни Калфин. 

По думите му проблемите с новите технологии и ИИ са първо етични, второ – свързани с алгоритмичното управление, и трето – свързани със законодателните решения. 

„ИИ е един човешки продукт. Не може човешки продукт да заобикаля основни фундаментални човешки права. Което значи, че първо трябва да се гарантира, че основни човешки права се спазват, независимо какви инструменти се използват“, каза Калфин и добави: „Това са човешките права, които са в хартата на ООН и в Европейската харта за правата на човека - това са правото на достойнство, правото на труд, правото на психично и физическо здраве, право на свобода и сигурност, право на лични данни,  право на равенство, право на недискриминация и др. Всички тези права имат и отношение към света на труда и които са фундаментални права“. 

Допълнително с развитието на цифровите технологии се появяват и нови права, от които в тази нова среда има нужда. Такива са правото на информираност, на защита на личните данни, право на интелектуална собственост, право на достъп и ползване на интернет, право на откъсване, т.е. да прекратиш за определен част от денонощието трудовите си отношения, посочи той. 

Според Калфин алгоритмичното управление е една по-особена сфера, в която виждаме много бързо развитие на ИИ и на цифровизацията. Това са т.нар. платформи като Uber примерно и работещите са платформени работници. Платформите не са работодатели. Това е на практика трети участник в трудовите отношения. В случая няма работодател, а има един посредник, допълни той. 

По думите му това на практика е автоматизация на традиционни функции в управлението в администрацията. „Изваждането на човека от вземане на решение създава не само етични проблеми, създава и проблеми, свързани с цялата среда и цялата регулация всъщност на трудовото законодателство, което го познаваме и което е резултат на много години. Този вид платформи се развиха особено бързо след пандемията“, каза Калфин. 

Според него другият проблем, който създава платформената работа, е липсата на човек в процеса на вземане на решение. 

Сред проблемите също така са и неясните механизми, посочи Калфин.  Много от работниците не разбират защо дадено решение е взето, като пример за това са бързите кредити. Те се решават от алгоритъм. Също така при платформената работа има и проблем с представителството, смята директорът на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. 

Той обясни, че на европейско равнище в законодателството напоследък са приети няколко директиви. „Едната е Директивата за платформените работници, която е приета, но не е публикувана още“, каза Ивайло Калфин и продължи: „Тя се опитва да реши няколко въпроса като управлението на алгоритмите. Според директивата тук задължително трябва да влезе човешки фактор. Също така дава право на обяснение, т.е. един работник да отиде и да получи смислено обяснение защо дадено решение е взето. Дава право на обжалване. Ако даден работник не е съгласен с решението на въпросния компютър, работникът може да обжалва. И не на последно място директивата изисква да има прозрачност. Т.е. да се знае какви параметри са включени в този алгоритъм“. 

Той припомни и действащите директиви като Директивата за личните данни от 2018 г., Директивата за информиране и консултиране от 2002 г., Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд, приета през 2019 г.  

Тази година бе приет т.нар. Акт за изкуствения интелект, посочи Ивайло Калфин. 

След лекцията президентът на КНСБ Пламен Димитров връчи на Ивайло Калфин годишната  награда „За принос в развитието на социалния диалог и партньорство“ на името на проф. д-р Желязко Христов.