Добрина Иванова и Лазар Керанджиев са от тези млади хора, които не се страхуват да се посветят на изискващи много отдаденост и усилия университетски специалности. Добрина Иванова е студентка в трети курс във Факултета по химия и фармация (ФХФ) на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, а Лазар Керанджиев е студент (четвърти курс) в Медицински университет - София. И двамата са завършили Националната природо-математическа гимназия.
За БТА те казаха, че най-важното качество на добрия студент, добрия лекар и добрия учен е искрата на любопитството. „Учен е всеки човек, който се интересува за света около себе си, задава въпроси и проучва“ (Добрина Иванова). „Пожелавам си да запазя искрата на любопитството към новото и желанието за работа с пациенти, което със сигурност тласка в правилната посока на развитие“ (Лазар Керанджиев).
„Медицината е моята детска мечта. Към този момент съм уверен, че ще продължа пътя си в България. Оставайки тук, бих се чувствал по-пълноценен в личен план, както и в професионален“, каза Лазар Керанджиев.
„Мечтата ми е да остана и да се развивам тук. Аз съм студентка, тъкмо започнала трети курс и вече работя по два научни проекта, участвала съм в много на брой конференции, съавтор съм в две статии, не е много скромно казано, но за себе си съм пример, че мечтите се сбъдват - тук, в България“, споделя Добрина Иванова.
Следва цялото интервю:
Как се насочихте към специалността, която изучавате?
- Добрина Иванова: Точните науки винаги са ме вълнували изключително много. В прогимназията бях запалена по физика, в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) бях в паралелка с биология. През всичките тези години химията ми вървеше с лекота и когато настъпи моментът, в който трябваше да реша накъде да поема с висшето си образование, реших, че няма по-правилен път от предизвикателната, цветна и красива химия. Днес вярвам, че съм взела правилно решение. В университета всъщност се влюбих в химията още повече. Да отворя учебника и да уча, е моята терапия.
- Лазар Керанджиев: Интересът ми към медицината датира от ранните детски години. Може би защото боледувах доста често и се налагаше да посещавам своя педиатър, който ме вдъхнови със стила си на поведение и начина на работа. Впоследствие осъзнах, че медицината изисква голяма концентрация, лидерски качества, способност за вземане на важни решения, все неща, от които зависи животът на даден пациент. Това ме спечели за медицината по категоричен начин. Да създадеш комуникация с пациента, той да ти повярва и да разкрие пред теб страданията си, е нещо специално. Накратко казано, да, медицината е моята детска мечта!
Защо в един момент лекарите сякаш губят емпатията си към пациентите? Малцина са лекарите, които разговарят с пациентите. Ще се превърнете ли и Вие в един от тях, г-н Керанджиев?
- Лазар Керанджиев: Намирам се на етап, в който не мога да отговоря напълно на този въпрос - предвид ранната ми фаза на професионално развитие. Мисля, че всеки медицински специалист изпитва някаква форма на емпатия към своя пациент. Срещам се с изключително отдадени и посветени на своята кауза лекари, които се държат много добре с пациентите си. Разбира се, винаги има и единични изключения, защото ние все пак сме различни хора. Надявам се един ден да не загубя желанието си за комуникация с пациентите, независимо от условията, при които ще работя.
Какви качества са нужни, за да се посвети един млад човек на химията и на медицината? Имате ли състуденти, които се отказват и прекъсват образованието си?
- Добрина Иванова: Химията, като точна наука, е нещо, което не може да се научи - трябва да бъде разбрано. Смятам, че най-важното качество е аналитичното мислене. Голяма част от моите състуденти се отказаха още в много ранен етап на обучението в университета. Приписвам това на схващането, че ако прочетеш 2-3 пъти нещо и не го разбереш, значи това никога няма да се случи. Никой не е роден с развито аналитично мислене - всичко това се придобива в процеса на обучение. Забелязвам, че често учениците и студентите се опитват да помнят формули и решения на задачи, и наистина не си представям как е възможно това. Ами ако просто разберем физическия смисъл, животът и обучението ще бъдат хиляди пъти по-лесни.
Друго качество, което според мен, е ключово при изучаването на науки, е любопитността. Моето лично мнение е, че “учен” не се определя от диплома, научна степен или пък брой статии. Учен е всеки един човек, който се интересува за света около себе си, задава въпроси и проучва.
- Лазар Керанджиев: Медицината изисква пълно себеотдаване, непрекъсната амбиция за по-нататъшно развитие, за да бъдеш в крак с новостите, иновативните методи за лечение, които са в пряка връзка с качеството и благоприятния изход за лечение на дадения пациент. Според мен, новаторският дух е задължителен. От друга страна, общочовешките качества като емпатия, желание за грижа към ближния също не трябва да бъдат неглижирани – доказано е, че пациентът се доверява в по-голяма степен на медицински специалисти, притежаващи подобни качества.
За радост, болшинството от колегите, приети да учат медицина, продължават пътя си на развитие в Медицинския университет и завършват успешно. Вероятно и защото кандидат-студентите преминават доста големи по обем и сложност изпити за прием, което означава, че това са мотивирани и четящи хора.
Госпожице Иванова, с какво Ви обогатява работата по различните научни проекти – в Софийски университет и в Националната природо-математическа гимназия?
- Добрина Иванова: В Националната природо-математическа гимназия работя като преподавател от фондация Sci-High, чийто фокус е развитието на научна грамотност у учениците. Учениците дефинират реален проблем, като за една година изготвят и развиват проект, който да даде решения по темата, която са избрали. Темите, които избират, са наистина много интересни и децата работят старателно за постигането на целите си. Миналата година с един от отборите спечелихме специална награда от ежегодния научен фестивал Fission, с химичен метод за пречистване на води от органични замърсители, като дори изградиха прототип на пречиствателна станция. Моята мисия е да покажа колко красива и интересна е науката, защото обикновено в очите на учениците е скучна и трудна.
Работата ми в лабораторията по наука и технология на наночастиците към Факултета по химия и фармация (ФХФ) ми дава най-вече знания, умения и изключително много възможности. Да прилагам на практика нещата, които уча, наистина ме вдъхновява да продължавам напред. За две години научна работа, смятам, че изключително развих критичното си и аналитично мислене (резултат на въртележката: експериментът не дава резултати - защо? къде е проблемът? как би могъл да се отстрани?). Разбира се, коства ми и много безсънни нощи.
В проекта, по който работим, се занимаваме с хетерогенна фотокатализа. Това е естествен процес, при който скоростта на химичните реакции се променя. “Фото” идва от там, че реакциите се извършват с помощта на светлина, а е хетерогенна, защото катализаторът и реагентът са в различни фази (съответно твърда и течна). Катализаторите, които използваме, са полупроводникови оксиди на преходни метали (цинков оксид и титанов диоксид). При поставяне на катализатора в разтвор на вода, замърсена с даден органичен замърсител, светлината възбужда електроните (отрицателно заредени частици) на материала и те “прескачат” на по-високо ниво, и на мястото на електрона се образуват положително заредени “дупки”. Именно тези заряди са отговорни за разкъсването на връзките на замърсителите. Както знаем, положителни и отрицателни заряди се привличат, електронът може да се върне в изходно положение и всъщност това възпрепятства каталитичния процес. Най-просто казано, целта ни е тези заряди да останат разделени възможно най-дълго време. И всъщност това е фокусът на проекта - допълнително фиксиране на тези полупроводници с йони и оксиди на други преходни метали (кокатализатори), които играят роля на “капани” за генерираните електрони или дупки, и удължават времето им на живот.
Разкажете за преподавателите, които са вдъхновяващ пример за Вас.
- Лазар Керанджиев: Много са учителите и университетските преподаватели, които са ми подействали мотивиращо и са запалили искрата за самоусъвършенстване в тяхната дисциплина. Моят най-важен, пряк и не на последно място - първи учител в медицината и по-специално в кардиологията, е доц. Красимира Христова. Един изключително добър човек, блестящ професионалист и иноватор, радетел за въвеждането и прилагането на световните стандарти в кардиологията и в частност ехокардиографията. Другият вдъхновяващ пример, който сериозно допринесе за интереса ми към специалност кардиология, е проф. Иво Петров - професионалист, благодарение на когото кардиологията и въобще ендоваскуларната медицина у нас е издигната на европейско и световно ниво.
- Добрина Иванова: Всички мои преподаватели са оставили следа в живота ми и до голяма степен са отговорни за личността, в която съм се превърнала. Със сигурност на първо място в моя списък за вдъхновяващи преподаватели е моят научен ръководител - доц. д-р Нина Кънева. Още когато бях първи курс тя отвори вратите на лабораторията си за мен, гласува ми пълно доверие и ми даде възможност да развивам идеите си със свобода. Без нейната помощ нищо нямаше да бъде същото и съм ѝ безкрайно благодарна.
Как си представяте Вашето развитие? Мислите ли да продължите да учите и работите в България?
- Добрина Иванова: Мечтата ми е да остана и да се развивам тук. Смятам, че възможностите никак не са за подценяване и се надявам много млади учени да развиват потенциала си в България, защото тя има нужда от нас. Преподавателите ни са изключителни, възможностите ни стават все повече. Аз съм студентка, тъкмо започнала трети курс и вече работя по два научни проекта, участвала съм в много на брой конференции, съавтор съм в две статии, не е много скромно казано, но за себе си съм пример, че мечтите се сбъдват - тук, в България.
- Лазар Керанджиев: За да се движиш уверено по избрания път, е необходимо да чувстваш удовлетворение от постигнатото, независимо на какъв етап се намираш. Затова си пожелавам да запазя искрата на любопитството към новото и желанието за работа с пациенти, което със сигурност тласка в правилната посока за развитие. Развитието на медицината у нас изисква мотивирани личности.
Към този момент съм уверен, че ще продължа пътя си в България, което не изключва, разбира се, краткотрайните специализации и обучения в други страни. Оставайки тук, бих се чувствал по-пълноценен в личен план, както и в професионален.
Добрина Иванова е студентка в трети курс в Софийски университет “Св. Климент Охридски” - Факултет по химия и фармация (ФХФ). Родена е в София. Възпитаник е на Националната природо-математическа гимназия, където в момента е ръководител на проект свързан с проблемно-базираното образование и повишаване на научната грамотност у учениците. Интересите ѝ са свързани с екология и по-конкретно пречистване на води от органични замърсители чрез хетерогенна фотокатализа. Развива научната си дейност в “Лаборатория по наука и технология на наночастиците” към ФХФ. Партньор е на Проект „Фотокаталитична активност на тънки слоеве със селективно фотофиксирани кокатализатори“.
Лазар Керанджиев е студент в четвърти курс в Медицински университет – София, с интерес към специалност „Кардиология“. Участвал е с презентации в национални и европейски събития по кардиология (Дни на ехокардиографията, 2021 г. и Световен конгрес по ехокардиография, 2023 г.). Възпитаник е на Националната природо-математическа гимназия. Роден е в Банско, майка му е медицински лаборант.
/ХТ/
news.modal.text
