Не само в ивицата Газа няма постигнато споразумение за прекратяване на огъня. Във вторник приключиха едноседмичните преговори между враждуващите страни в Судан с посредничеството на Саудитска Арабия, които доведоха до неясни ангажименти за отваряне на доставките за хуманитарна помощ, но не и до примирие в конфликта, който бушува в сърцето на Африка от април. През последните месеци двете страни - суданската армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) - се споразумяха за прекратяване на огъня, което бе изцяло нарушено. Сраженията им привлякоха световното внимание за няколко седмици, тъй като чужденците в суданската столица Хартум се опитваха да се измъкнат, но войната стигна до брутален, кървав застой и остана встрани от международното внимание, пише американския вестник „Вашингтон пост“.
Сега изглежда конфликтът достига нова критична точка. През последните седмици Силите за бърза подкрепа (СБП) и техните съюзнически милиции установиха де факто контрол над западния регион Дарфур, като прогониха съперниците си от редица регионални столици и разпръснаха силите им в пустинята.
Напредъкът на СБП е съпроводен и с нова вълна от предполагаеми масови убийства. Американското издание разговаря с редица очевидци, които описват как паравоенната групировка и нейните съюзници, предимно етнически араби, са извършили множество кланета на неарабски жители, след като са завзели щаба на армията в столицата на щата Западен Дарфур Генина. Представители на международни организации документираха съобщенията за клане на цели семейства, изнасилвания, сексуални посегателства и грабежи в особено големи размери.
Превземането на градовете, които преди това са били разделени между милициите и армията, е най-значителният военен пробив на Силите за бърза подкрепа от началото на войната преди седем месеца и заплашва да постави началото на нова глава в насилието, като привлече и други сили, които до момента са държали настрана от боевете.
Три от петте регионални столици паднаха бързо една след друга през последните две седмици: Няла, Генина и Залинги. Големи военни бази също бяха превзети или изоставени, а войниците избягаха през границата с Чад.
31-годишният Ахмед Шариф заяви в сряда, че лично е събрал 102 тела след нападението през уикенда над Ардамата, сателитно селище на Генина, в което има армейска база и голям лагер за разселени семейства, пише Вашингтон пост. Пътят към границата е осеян с още десетки трупове на убити, каза той, а лидерите от лагера, които са избягали в Чад, са събрали имената на още стотици хора, за които членовете на семействата и свидетелите съобщават, че са загинали, се казва още в свидетелствата на очевидеца.
Далеч от изпълнените със смърт полета на Судан служители на ООН предупредиха, че в северноафриканската страна се случва огромна по мащабите си катастрофа. Около 4,5 милиона души - близо една десета от цялото население на страната - са били вътрешно разселени по време на конфликта. Повече от един милион други са избягали от страната, като около половин милион души, предимно от Дарфур, са се подслонили в лагери в съседен Чад, където условията на живот са мизерни.
ООН и международната хуманитарна организация "Лекари без граници" също изразиха безпокойство във връзка със съобщенията за извършените зверства. "Получихме съобщения за убийства, масови кланета на семейства и цивилни граждани", заяви Тоби Харуард, заместник-координатор на ООН по хуманитарните въпроси за Судан. "Чухме за задържания и насилствени изчезвания... на голям брой хора, включително уязвими вътрешно разселени лица, които са се укривали около военната база в град Ардамата. СБП, в качеството си на де факто притежател на властта, който сега контролира региона, са отговорни за безопасността на цивилното население", добави той.
Стефани Хофман, координатор на "Лекари без граници" в Адре, чадски град на границата със Судан, заяви, че през първите три дни на ноември границата са пресекли над 7000 души, повече от целия предишен месец. Един мъж съобщава, че е избягал заедно с 16 души - всички те са били убити по пътя и само той е останал жив. Бил е прострелян няколко пъти, но оцелял, като се престорил на мъртъв, отбелязва международната организация.
В изявление, публикувано в неделя, Доминик Хайд, директор по външните отношения на Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), предупреди, че агенциите за подпомагане са претоварени и трудно успяват да предоставят основни услуги на нуждаещите се. Недохранването и болестите са в основата на бедствието. В щата Бели Нил по границата с Южен Судан, който Хайд посети, повече от 1200 деца на възраст под 5 години са починали при епидемия от морбили, влошена от недостига на храна. Хайд добави, че състоянието на водоснабдяването и канализацията застрашава страната "с избухване на холера".
"Това, което видях, бе отчаяние, невъобразими хуманитарни нужди и страх в очите на толкова много хора", каза Хайд на пресконференция. "Това е война, която избухна без предупреждение и превърна мирните преди това судански домове в гробища”, добави тя.
В отделно интервю за канадския вестник "Глоуб енд мейл" (The Globe and Mail) Хайд подчерта възобновяването на пълномащабния етнически конфликт в Дарфур, който преди две десетилетия бе опустошен от проправителствени въоръжени групировки, извършили това, което сега е признато за геноцид. По-късно те се превърнаха в сегашните Сили за бърза подкрепа (СБП). "Срамно е, че зверствата, извършени преди 20 години в Дарфур, могат да се случват и днес при толкова малко внимание (от международната общност бел. ред.)", каза тя. "Хората гледат настрани. Те забравят Судан“, отбеляза Хайд.
Мълчанието в международен план е красноречиво и има тежки последици. "Населението на Судан е над три пъти по-голямо от общия брой на хората, живеещи в Израел и палестинските територии", отбелязва американското издание “Вокс“. "Когато криза като тази гражданска война настъпи в страна с такива размери, в която около 35 процента от хората живеят с по-малко от 2,15 долара на ден, хуманитарните последици са пропорционално ужасни".
В продължение на месеци служители на ООН отправят молби към международната общност да събере повече помощ за изпадналия в беда Судан. Тези молби обаче останаха без резултат. Планът за хуманитарна помощ на стойност близо един милиард долара, който имаше за цел да посрещне нуждите на 5,2-та милиона души от най-уязвимите групи в Судан, е финансиран само на 26 процента, а до края на годината остават по-малко от осем седмици. Наблюдателите настояват западните правителства да направят повече.
При толкова много други глобални кризи, изискващи вниманието на администрацията на Байдън и на света, може да се окаже изкушаващо Судан и Нигер да бъдат отписани като безнадеждни случаи, които нямат лесно разрешаване, отбелязва "Вашингтон пост", като се позовава и на усложненото състояние на нещата и в най-бедната държава в Западна Африка, която в момента е в ръцете на военна хунта. "Това би било грешка. Дори една малка промяна, резултат от последователно и продължително внимание и дипломация, може да спаси човешки животи".
Политическият процес, такъв какъвто е, не успя да предотврати конфликта. Съперничещите си военачалници - генерал Абдел Фатах ал Бурхан от суданската армия и началникът на СБП генерал Мохамед Хамдан Дагало, всеизвестен с прозвището си Хемеди - изглежда са се окопали в крепостите си и се стремят да затвърдят монопола си върху ресурсите на страната. Военните контролират по-голямата част от земеделските земи на изток и петролния терминал в Порт Судан. СБП контролират находищата на злато на запад и пустинните граници, водещи към бежанските лагери в Чад и оръжейните пазари в Либия и Централноафриканската република, отбелязва “Вашингтон пост“.
Не само силите на генерал Дагало обаче са обвинявани в извършване на безразборно насилие. Армията също е обвинена в извършването на подобни действия, включително в непрестанни бомбардировки на райони на столицата Хартум, държани от СБП. През цялото време страданията на обикновените судански граждани и бежанците отвъд границите на страната се увеличават.
"Нуждаем се от подкрепа, и то сега", заяви пред Би Би Си Пиер Онора, ръководител на Световната програма по прехраната (СПП) към ООН в Чад. "Трябва да осигурим по едно хранене на ден за всички. Те нямат нищо“, отбелязва той.
/ПТА/
news.modal.text
