Българската телеграфна агенция представи книгата “История на БТА (1898 - 2023)” по повод 125-годишнината от излизането на първия информационен бюлетин. Събитието се състоя в Художествената галерия на Созопол и беше част от осмия фестивален ден от празниците на изкуствата “Аполония”.
В представянето се включиха авторът на книгата Панайот Денев, дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 г., проф. д-р Румяна Прешленова - директор на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките, както и настоящият генерален директор на БТА Кирил Вълчев.
Книжният том "История на БТА (1898 - 2023)" е втора част от трилогия. Първата - "Лични свидетелства", излезе от печат през февруари. Тя съдържа разкази на служители, прекарали значима част от живота си, работейки в БТА. Съставител на изданието отново е Панайот Денев.
На представянето в Созопол Кирил Вълчев съобщи, че предстои да излезе до края на годината още една книга, посветена на БТА, която ще съдържа извадки на архивите на агенцията през тези 125 години, и всяка година ще бъде представяна с по една българска вътрешна новина, и една международна.
Втората част от трилогията е първото цялостно изследване на историята на БТА. Имало е брошури, включително добри представяния на историята на агенцията за стогодишнината ѝ, когато директор е Панайот Денев. Имало е и авторски книги на колеги от БТА, но това е първото академично безпристрастно представяне на историята, каквото досега не е имало”, заяви генералният директор и добави, че от книгата „научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас”.
По думите му от тази книга можем да разберем, на първо място, какво трябва да съхраняваме, да продължим и да развиваме. Според него най-важните неща са БТА да продължи да представя само факти, без епитети, както и да казва на читателя винаги източника на информация.
"БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света", коментира Вълчев. Според него е добре да се продължат и административните традиции, както и развитието на школата на БТА.
По думите му доста успешно с доц. Георги Лозанов се възстановява и развива новата дирекция на БТА – ЛИК.
Според Кирил Вълчев от книгата “История на БТА (1898-2023) може да се вземе поука какво да не се случва отново: “Не трябва да повтаряме Държавна сигурност. Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже да са демократични служби”. Според него, това, което никога не трябва да се повтаря, е “тайното знание”.
“Панайот Денев пише в книгата за поверителните бюлетини на БТА - всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните”, заяви Кирил Вълчев. По думите му най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички и без ограничаване на източника.
“БТА много може да помогне да пишем не просто история на агенцията, а да пишем историята на България, а защо да не кажем и историята на света”, каза още генералният директор.
По думите на Панайот Денев, и двете издадени книги за БТА са свързани с темата за паметта. “Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета, които аз мисля, че с основание наричам “Златният фонд” на БТА”, заяви той. Каза още, че архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година, които в началото са писани на ръка. Сред тях има и поверителни бюлетини, които съществуват още от началото на агенцията. Денев разказа, че в началото бюлетините са излизали в четири екземпляра - един за двореца, министър-председателя, който е външен министър, и министъра на войната, четвъртият - остава в архива на БТА. “На следващия ден в неофициалния раздел на Държавен вестник излизат официалните новини на БТА, и невинаги са всичките, които са написани на ръка. Така че специален архив има от нейното раждане, от издаването на първия бюлетин. Това приключи през януари и февруари 1990 година. Дотогава всеки ден сме издавали поверителен бюлетин под някаква форма. Тези неща са важни за паметта”, подчертава Денев.
По думите на Кирил Вълчев причината да покани професор Прешленова, която ръководи Института по балканистика на Българската академия на науките, е, че искрено вижда настоящето и бъдещето на БТА като нещо повече от национална българска информационна агенция, а именно като истинска балканска информационна агенция. Той припомни, че БТА стана седалище на единствената международна организация, регистрирана в България - Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа.
“Проектът за тази книга се роди преди две години, негов автор е Кирил Вълчев. Той е човекът, който през тези две години осмисляше, пренасочваше, преформатираше осъществяването на проекта. Огромната чест и тежест падна на г-н Денев“, каза редакторът на изданието проф. Румяна Прешленова.
Тя разказа, че тази история на БТА е написана по много модерен начин. Тя включва както документални свидетелства, така и преживяна и разказана история. "Смятам, че проектът се осъществи по най-добрия възможен начин - с много ангажираност, с много отдаденост. Моята роля беше скромна и тя се състоеше в това да доближа изключително емоционалния и експресивен стил на автора до жанра на юбилейно издание", допълни редакторката. 
"За повечето от нас това съкращение - БТА, е нещо, което разказва на света за България и на България за света. Но всъщност това е един много сложен организъм, който отговаря на най-високите и най-добрите международни стандартни", каза още Румяна Прешленова.
Севдалина Величкова, стажант-репортер Ловеч
Един месец бях част от стажантската програма на БТА. Студентка съм в Техническия университет в Габрово, предстои ми дипломиране в бакалавърска степен. Въпреки че изборът ми на висше образование бе инженерна специалност, някак винаги съм знаела, че журналистиката ще е моето поприще. Родена съм и израснала в семейството на потомствени журналисти.
Затова, като научих, че моят университет е сключил договор с Българската телеграфна агенция за междуинституционално сътрудничество и предлага стаж за студенти в някой от пресклубовете, разбрах, че има как да навляза вече в професията на журналиста. И го сторих с голямо удоволствие в националния пресклуб на БТА в Ловеч.
Тук направих първите си интервюта, участвах в поредица пресконференции, написах първите си информации, срещнах се с интересни събеседници. В националния пресклуб на БТА в Ловеч ми показаха тънкостите в професията, в общуването с политици, местни власти, общественици, бизнес, граждани, в начина на писане, на поднасяне на информацията по интригуващ начин. Стажът ми даде възможност да взема решение да продължавам с журналистиката. Категорично магистърската ми степен ще е в сферата на медиите.
Благодаря на ШКОЛА БТА и на моя ментор Даниела Балабанова! За мен е чест!