site.btaБеласица – на лов за материална култура и други находки

На релефната карта на България долу в ляво има една доста стръмна планина. На пръв поглед е незабележима и непозната за масовите туристи, а може би защото е и погранична.  В Беласица е най-младият природен парк в България, съхранил изключително биоразнообразие.  Символ на планината са дивите кестени, които са ядливи и са част от кулинарната култура на петричкия край.

Но в планината има и друга материална култура, която напомня за нашите опити да бъдем отговорни туристи. Тези опити невинаги са успешни, за което свидетелстват отпадъците ни.  В края на моето първо лято като служител в БТА се отправих със сина ми към „Петрич, Калифорния“, както се пее в една известна песен.

По пътя спряхме в Кресненското дефиле, където боклуците извират на талази. Докато се чудех как сме успели толкова много да замърсим това природно място, синът ми ме разпитваше за Беласица и родовите му корени. Половината от неговите баби и дядовци са потомци на бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Още се разказват семейни истории за негов прадядо, който бил силен като канара и ненадминат по майсторство пехливанин. 

Селото му било от южната страна на връх Тумба, над Дойранското езеро. Бил толкова силен, че турците му завидели и по време на едни борби бил отровен. Аз се надявах да можем да се качим до билото на планината, за да му покажа отвисоко тези земи, а и планирах да поразпитам местните хора за историята на тази граница, която често е ставала арена на погранични инциденти. 

 Но преди всичко бяхме тръгнали да почистваме около хижите в Беласица, които са три и са разположени в сградите на бивши застави на граничните ни войски.

За поредна година се включвах в доброволческата акция на екологично сдружение „За Земята“, която събира туристи от цялата страна, в опит да се борим със следите от материалната култура на българина във високата планина.  

Планината Беласица е доста трудна за неопитни туристи – наклоните са големи, пътеките са бивши военни пътища, на места поизоставени, а хижите са аскетични и не предлагат излишен лукс.

В крайна сметка важни са хората. Така след доста дълъг преход и съвсем по тъмно се озовахме на хижа Лопово. Захванах се да помагам в готвенето за групата от тридесет доброволци. Синът ми беше много уморен, но беше впечатлен от енергията на това невероятно мястото. 

Почистванията на „За Земята“ имат доста сериозна история от почти четвърт век. Първото е през 1999 г., като през годините са се събирали и до 150 човека доброволци, а като количество до момента са събрани и извозени над 120 тона отпадъци от най-високите части на българските планини. Специално за акцията в Беласица планирането продължи половин година, а аз си взех пет дни неплатен отпуск. 

Другата година се надявам да имам възможност, както другите участници, които бяха пуснати по три дни от своите компании, и БТА да стимулира с отпуск доброволците в такива акции.

А какво по-хубаво да си доброволец на чист въздух и сред симпатична компания от туристи на всякаква възраст.

Медиите традиционно проявяват интерес към акциите на „За Земята“, което се случи и сега. Но моят интерес към планината на кестените нямаше само медиен характер, а по-скоро бе свързан с предишно гостуване в района, когато пак бяхме дошли да чистим покрай красивите беласишки водопади. Тогава обаче се натъкнахме и на кулинарни изкушения, както и на доста сериозен интерес към винения туризъм. С такива нагласи бяхме тръгнали и сега, което се препотвърди изцяло. На третия ден времето рязко се развали и стана типично за първата половина на септември. Ние предвидливо се спуснахме към Самуилово, а оттам до гара Петрич и влака за София. 

Като цяло това приключение си заслужаваше и вече се подготвям за следващата подобна акция през пролетта.