site.btaВ БТА бе подписан нов колективен трудов договор

В последния работен ден от септември ръководството на БТА и четирите синдикални организации подписаха нов Колективен трудов договор за срок от две години. 

Той засяга 327 души, работещи в агенцията. Условията в него бяха одобрени в две съвещания с участието на четирите  синдикални организации към СБЖ, „Подкрепа“ и КНСБ и влизат в сила от началото на октомври 2023 г. 

Акцентът в 15-ия по ред КТД е отпускането на средства за обучения на служителите в БТА. Те ще започнат с курсове по дигитална компетентност. При финансова възможност за обучения ще се дават до 50 000 лева на година, което се случва за първи път от 1992 г., когато в агенцията е подписан за първи път Колективен трудов договор. 

Обученията ще бъдат планирани в началото на всяка година в Годишен план за обучения. Той ще се изготвя на база анализ на кадровия потенциал от „Школа БТА“ и се приема до 20 януари.

Колективният трудов договор предвижда също организиране на вътрешни курсове за служителите при въвеждане на нова техника, при промяна на технологията или на организацията на работата и други нововъведения в БТА. 

Условията за придобиване на квалификация и преквалификация ще се определят съвместно от работодателя и синдикатите.    

От фонд СБКО значително се увеличават отпусканите средства за изплащане на еднократна помощ за всяко раждане на живо дете - от 1200 лева на 3000 лева. Увеличава се и еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, а от тази година и за осмокласниците - по 900 лева. Нощният труд се вдига с 250% от установената за страната минимална работна заплата. 

Договорът предвижда предоставяне на ваучери за храна, които ще се отпускат два пъти през годината - за Коледа и Великден по 200 лева. За времето, през което работникът е на разположение на работодателя, ще се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или част от него в размер на 75 на сто от установената за страната минимална часова работна заплата. 

Ако служителят бъде повикан на работа, при ефективно положен труд през времето на разположение, той ще се заплаща по правилата за извънреден труд. Организацията на работа на разположение ще се уточни от работна група и ще влезе в сила от началото на 2024 година.

Колективното договаряне в България

Колективното трудово договаряне (КТД) е процес на преговори между синдикати и работодатели  относно  условията  на  работа. Основните  сфери  на  договаряне  са  работна  заплата  и  условия  за  труд, различни социални  придобивки,  работно  време,  отпуски, обезщетения  и  други. Правната 

договор се съдържа в разпоредбите на гл. IV на Кодекса на труда,  Постановление № 129 на МС от 5.07.1991 г. и приетата с него Наредба за договаряне на работната заплата (НДРЗ), в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ), както и в Конвенция № 98 относно правото на организиране и на колективно договаряне. Колективния трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който Работодателят е обвързан. 

Първият трудов закон у нас е от 1905 г., 

обнародван в „Държавен вестник”, брой 68 от 26.III.1905. 

В него се определя максимално допустимо работно време за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за жени над 15 години, и едномесечен платен отпуск поради раждане. За него пише Георги Димитров във втори том от своите съчинения: 

“Известно е, че през шестте години, които се изминаха от създаването на Закона за детския и женския труд, властта систематически оставяше отворени всички врати, за да могат господарите най - безогледно да тъпчат този Закон и да продължават своята безчовечна експлоатация над женския и детски труд. През този шест годишен период министерството не намери даже време да изработи необходимият правилник за прилагане на Закона, а неговите “титулярни инспектори” играеха през всичкото време ролята на тайни съветници и агенти на господарите, като ги учеха как най сигурно да заобикалят и нарушават закона“.

През 1906 г. се приема Еснафският закон. Той предвижда задължително членуване на калфите и чираците в общи организации с господарите, без да имат право на глас и участие в управлението. Въвежда се задължителна еснафска книжка, намираща се в работодателя. 

Под натиск на работниците еснафският закон спира да се прилага от 1907 г. По това време се въвеждат наказателните закони против стачките. Забраняват се сдруженията на държавните служители. 

Приемат се: Закон за инспектората по труда от 1907 г., Законът за празниците от 1911 г., както и някои закони, които поставят началото на общественото осигуряване.

Общественото недоволство достига връх в края на Първата световна война и води до приемане на Закона за контрол на парните котли и резервоарите от 1917 г., който предписва мерки за хигиена и безопасност на труда при работата с парните котли и въвежда 11 - часов работен ден.  

 Пак през същата година е приет и Закон за хигиената и безопасността на труда с мерки за хигиенизиране и обезопасяване на производството във всички отрасли. Въвежда минимална възраст и работен ден 8 часа за децата до 16 - годишна възраст и 11 часа за всички останали. 

Периодът от 1905 до 1923 г. се характеризира със защита на женския и детския труд, установяване на максимален работен ден /8 часов работен ден и 6 часов нощен труд/ в обществените и частните заведения и предприятия.  Създава се специална регламентация относно хигиената и предпазване от трудови злополуки. 

От 1924 до 1933 г., тенденциите са главно към цялостно обхващане на общественото осигуряване /закон за обществените осигуровки/ и регламентиране настаняването на работа и осигуряване при безработица. 

От 1934 до 1941 г. се създават законодателни разпоредби относно уреждане на трудовите отношения между работниците и работодателите /наредба закон за трудовия договор/, регламентиране на минималната надница чрез колективно договаряне /наредба закон за колективния трудов договор и уреждането на трудовите конфликти/ и учредяване на Институт за цялостна организация на общественото осигуряване. През този период държавата е вече инициатор в създаването на социално законодателство. 

Първият казионен синдикат

През септември 1934 г., в бр. 134  на Държавен вестник, излиза наредба - закон за професионалните организации. С тази наредба се премахва правото на свободно професионално сдружаване. Предвижда се всички професии да образуват задължителни професионални сдружения, които имат назначено ръководство и задължителен членски внос. 

Тези професионални организации представляват работещите по тези професии, независимо от факта дали някои работници от тази професия фактически членуват в организацията, или не. 

Основният резултат е създаването на Български работнически съюз, който за кратко време включва в себе си над 75% от всички работници в страната.  В Държавен вестник, бр. 214 от 22.09.1936 г. се обнародва Закон за колективния трудов договор и уреждане трудовите конфликти, което представляват най - крупното постижение на работническото трудово законодателство за този период

През 1941 г. този закон се изменя. В чл. 6, където се установява възможност за предсрочно прекратяване на колективния трудов договор, ако обстоятелствата са се изменили след влизането му в сила. 

При военновременната обстановка това означава неограничена възможност за работодателите да се отказват от поетите чрез колективния трудов договор задължения. 

След девети септември 1944 г., новите социалистически профсъюзи се сливат с държавния апарат и се включват в изпълняването на икономическите планове, следене за спазване на условията на труд, възпитание и образование на работещите. Въвежда двугодишен отпуск по майчинство, а през 70-те години на ХХ век се узаконява за първи път и 5-дневната работна седмица.

В периода на прехода

През 1990 г. избухват масови стачки поради липсата на стоки от първа необходимост.  През 1992 г. заради нарушения социален диалог с правителството, КНСБ провежда предупредителна стачка с участието на над 900 000 души.

 Две години по-късно КНСБ организира генерална стачка, в която участват 751 000 работещи.

По време на голямата икономическа криза през 1996 - 1997 г., двете конфедерации водят масови демонстрации, блокади и стачки, в които се включват опозиционните сили и гражданското общество, и впоследствие довеждат до падането на правителството на Жан Виденов. В Европейския съюз колективното договаряне и право на информиране и консултиране са включени като основни права в Лисабонския договор през 2007 г.