site.btaВеличко Димитров: БТА ми даде необятна територия за работа

Роден в с. Крали Марко, Пазарджишко. Завършил Учителския институт в Ямбол и Московския държавен университет. Работил 17 години в регионалния вестник „Делник“, а преди това във вестниците „Народен другар“, „Корпоративно село“, „Работническо дело“ и др. Фотокореспондент на БТА за Ямболска област в продължение на 17 години – до 2022 г. Автор на седем фотоизложби: „Олимпиада – 80“, „Северно сияние“, „Бели нощи“, две на тема „Българското село“, „30 години – 30 мига от живота на община „Тунджа“ и „65 години ансамбъл „Тунджа“. Неколкократно е „Дарител на годината“ на Държавен архив – Ямбол.

Занимавам се с журналистическа дейност от 80-те години на миналия век. В началото беше трудно - печатните издания се правеха по съвсем друга система и имаше силна цензура. Преди да бъдат пуснати за печат, вестниците задължително минаваха през Окръжния народен съвет на БКП, където специален човек преглеждаше и подписваше всяка страница. По време на прехода стана по-интересно, а подобренията облекчиха работата ни. Сега журналистите разполагат с висококачествена техника и всичко става много бързо, от мястото на събитието.

Започнах работа в БТА по покана на колегата репортер Владимир Шишков. По това време Агенцията търсеше да назначи фотокореспондент за Ямболска област. В началото изпратих няколко материала от събития, правени съвместно с него. След около три месеца официално бях част от БТА. Спомням си, че всяка година през декември от ръководството организираха среща на екипа в почивната станция във Витоша. Винаги ми беше много интересно и приятно там, защото с колегите обменяхме опит и си помагахме с каквото можем. Динамична е работата на фоторепортера.

Той снима всичко и по всяко време. При художествената фотография се работи по сценарий, докато при събитийната - не знаеш какво ще излезе. Там трябва да се следи внимателно, всичко трябва да бъде отразено. Винаги правех не по-малко от 50 – 60 кадъра от дадено събитие, защото трябваше да избера само най-добрите. БТА ми даде необятна територия за работа.

Нямахме поставени ограничения и публикувахме снимки от цялата страна. Докато работех в ямболски медии, качвах материали само от региона. В Агенцията имах възможността да снимам и в чужбина – пускал съм снимки от Гърция, Северна Македония. Репортерите и фоторепортерите работят винаги в екип, те са едно цяло. 

Ние първи пристигаме на мястото на събитието, понякога дори преди институциите. Често се случва да отразяваме извънредни ситуации и да предаваме директно от някое произшествие. През годините съм отразявал какво ли не – пожари, катастрофи, инциденти, но някои от тях запомняш за цял живот. През юни 2012 г. край пътния възел „Петолъчката“ - Стралджанско, се взривиха складове с боеприпаси. Три дни с колегите от други медии следяхме денонощно обстановката. Военните вървяха през нивата с минотърсачния апарат, а ние до тях. На самата „Петолъчка“ част от заведенията, бензиностанциите и кафенетата бяха изпотрошени, въпреки че склада се намираше на километър и половина. Това беше и най-близкото разстояние, до което ни допускаха.

 Повечето текстове предавахме по телефона, а снимките от пораженията изпращахме директно в „Пресфото“. Често колегите използваха моя фотоапарат, защото беше с голяма оптика. В съзнанието ми се е запечатал и инцидента в местността Бакаджика през 2009 г., при който 16 души загинаха. Тогава беше истински ужас! Правех снимки от мястото на катастрофата, след това слизах долу да заснема изявленията на президента и премиера - по това време Георги Първанов и Сергей Станишев. Тогава техниката не беше толкова оперативна, а от София през 2 минути ми звъняха да подавам материали. 

Обичам да запазвам всички направени от мен през годините материали в личния си архив - той е необятен. Но тъй като никой не живее вечно, често дарявам безвъзмездно снимки, видеоклипове и други електронни файлове на Държавен архив - Ямбол и общините от областта.

Най-голямото ми дарение включва над 1,2 млн. файла, за което няколко години съм „Дарител на Държавен архив – Ямбол“. Всяка година добавям още по 50 – 60 хиляди файла. Дарявал съм и част от материалите, включени в някои от авторските ми изложби. Зад гърба си имам седем самостоятелни фотоизложби.

Особено се гордея обаче с една, петата от тях, която пожъна голям успех. През 2013 г. представих в Националния пресклуб на БТА в София изложбата, озаглавена „Българското село“. Тя включваше 33 художествени фотографии, разкриващи живота на хората в малките населени места от Ямболско.

Всички фотоси се продаваха на цена от 50 лева, а още преди откриването ѝ една от снимките вече беше откупена. Тя изобразяваше стъклопис върху стария герб на България с житните класове, поставен на фасадата на кметството в с. Дъбово – Боляровско. През годините обаче между тях е влизала дъждовна вода, размивайки съдържанието и образувайки интересни форми.

Ирена Петрова,  стажант ВИНФ/кореспонденти - Ямбол 

Казвам се Ирена Петрова, на 21 години. Изучавам журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

За второ поредно лято съм стажант в БТА с ментор старши кореспондентът Мира Безус от Ямбол. Работата в Агенцията ме обогатява в личен и професионален план, осигурява ми кариерен старт и разширява мрежата ми от контакти. Приятната атмосфера, която цари в БТА, се дължи на сплотения екип, винаги готов да подаде ръка в нужда.