site.btaНадежда Николова: Българите умеят да празнуват и да носят празника в сърцата си

Българските празници в чужбина се чувстват различно, защото я има носталгията, защото в България са родителите, семейството и обичаните хора, сподели специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА ръководителят на хор „Булгапея“ Надежда Николова, след като фолклорната формация изнесе концерт по повод Трети март в Готическата зала на кметството в Брюксел.

„Българите се събираме за всеки празник, колкото и да е символичен. Българите умеят да празнуват и да носят празника в сърцата си“, допълни сънародничката ни, която живее и твори в белгийската столица.

Тя сподели още, че следващото участие на хор „Булгапея“ ще бъде на 26 март в град Гент. „Имаме един много голям концерт, в който ще вземе участие пианиста Даниел Верстапен, Нина Николина ще участва, един хор от Гент и една цигуларка, мисля, че от Украйна. Тепърва ще започнем да готвим репертоар“, разкри Николова и допълни, че певиците от фолклорната формация разучават нови песни непрекъснато.

„Всеки месец гледаме да имаме нова песен и на всяко едно от участията, на които се явяваме, ние винаги имаме премиера“, посочи тя.

По повод мартенските празници Надежда Николова пожела на нашите сънародници „да носят България в сърцата си, защото там са нашите корени и нашите души“.

Ето какво още сподели Надежда Николова специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Как подбрахте изпълненията, които представихте пред гостите на празника по повод Трети март?

-Това, което ме водеше при избора на репертоар за тази вечер специално, беше от всяка фолклорна област, те са седем българските, да има по една песен, за да може публиката да чуе и усети разнообразието на една толкова малка България и колко много чудеса се случват там. И песните са наистина различни, всяка една от тях носи различна емоция. Това ми беше идеята – да представим по най-блестящия и най-разнообразния начин България.

Какво е усещането да представите България в Готическата зала на кметството в белгийската столица?

-Ами празнично се чувстваме в интерес на истината. За нас беше голяма чест и голямо удоволствие. Като погледнете залата – тя е може би на пет-шест века и носи толкова много история. И с толкова хора, които са дошли от цял свят, за да почетат България и нейния празник. Празнично е усещането, една чест и гордост имаше във всяко едно от момичетата, застанали на сцената.

Как един българин, който живее зад граница, преживява българските празници? Има ли нещо по-различно в това един такъв ден да се отпразнува в чужбина?

-Сигурно. При всички положения, защото я има носталгията, защото там някъде в моята България са моите родители, роднини, моето семейство, хората, които обичам, приятели, и те празнуват там някъде, а аз съм тук. Но ние точно затова си създадохме тази общност, за да можем да я чувстваме България, която така или иначе носим в сърцето си. Различно е. 

Българите се събираме за всеки празник, колкото и да е символичен. Бил той имен ден, ако щете, но това, което създаваме като атмосфера на всеки един празник, ме кара да си мисля, че сме малко по-умеещи да празнуваме. Тоест българите умеят да празнуват и да носят празника в сърцата си. 

Кога ще бъде вашето следващо представяне на нашата родина в Белгия?

-Имаме на 26 май концерт в Гент. Един много голям концерт, в който ще вземе участие пианистът Даниел Верстапен, с който пяхме на концерта за националния ни празник, Нина Николина ще участва, един хор от Гент и една цигуларка, мисля че от Украйна. Но това ще е наистина един много голям концерт, който е мост между културите. Тепърва ще започнем да готвим репертоар, който искаме да е нещо още по-интригуващо от това, което чуха хората тази вечер. Макар че тази вечер, няма да бъда скромна, репертоарът ни беше брилянтен.

Разучавате ли нови песни?

-Да, непрекъснато. И трябва да Ви кажа, че заради КОВИД две години за нас беше изключително трудно, защото репетиция онлайн не се прави, има разминаване на звука, но ние не спряхме. Всички момичета бяха онлайн, аз вкъщи с пианото, разучавахме всеки един от гласовете и те повтаряха след мен, без аз да ги чувам какво правят. И вече, когато дадоха възможността да се събираме, ние започнахме в парковете най-напред, да чуя кой какво е научил. Но тези две години, през които беше пандемията, ние натрупахме много репертоар. Сега също. Всеки месец гледаме да имаме нова песен и на всяко едно от участията, на които се явяваме, ние винаги имаме премиера.

Какво ще пожелаете на българите по повод мартенските празници? 

-Пожелавам им да носят България в сърцата си, тъй както те я усещат, защото там са нашите корени, там са нашите души. Не напразно, неслучайно сме се родили в тази страна. Няма значение къде живеем, когато човек носи България в сърцето си, той е свързан с корена си, свързан е и с космоса.

Вие успявате ли да се връщате в България толкова често, колкото Ви се иска?

-Колкото ми се иска, не, но да речем по празници, по Коледа се връщам, лятото опитвам да бъда поне месец там. Така че не губя връзка с корена.

Освен музиката, какво друго от България присъства при Вас в Белгия?

-Всъщност приятелствата, които създадохме. Аз дойдох и с други приятели от България, които вече бяха тук. Така че, любовта, която ни свързва, обичта към родината, идеята, че ние сме България навсякъде, където има българи. Ние бяхме в Прага миналата година на събора „На мегдана на другата България“, където имаше към 80 състава от всички, творящи фолклор групи извън България. Толкова българско събитие извън България аз не бях виждала.