site.btaОткриване на паметна плоча в чест на българските градинари се състоя в Уйбуда

Откриване на паметна плоча в чест на българските градинари се състоя в Уйбуда
Откриване на паметна плоча в чест на българските градинари се състоя в Уйбуда
Снимка: Светла Кьосева / „Хемус“

Възпоменателна плоча в чест на българските градинари, живели и работили на територията на Уйбуда, Унгария, в края на 19 и началото на 20 век беше издигната в района. Това се случи по инициатива на Българското самоуправление в Уйбуда и съвместно с Община Уйбуда, съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“.

Благодарение на местоположението по поречието на река Дунав и близостта до центъра на града, районът на Уйбуда е бил подходящ за земеделската дейност на българските градинари. Според източниците от двете страни на бул. „Бочкаи“ са се намирали български градини. 

Поради това и плочата бе поставена върху фасадата на Основно училище „Ищван Бочкаи”, което е построено през 1929 г. на място, където е имало само лозя, ниви, български градинари и чифлици. 

Но българските градинари са работили не само там, а и на други места в района, като например на територията на днешния парк Бикаш в Келенфьолд, в Албертфалва, както и в района на Надоркерт и залива Копасигат. Значителна част от стойностната тръстикова земя на Надоркерт е била обработвана от многобройните български градинари, заселили се там в края на 19 век, които извършвали земеделие с интензивно напояване по бреговата ивица. След това те транспортирали стоката си с лодки най-вече до столичните пазари. 

Българските градинари живеели също и в така наречената мъртва част и блатна територия на Дунава - Ладманьош, която била пълна с водолюбиви птици и диви зайци. За работата си градинарите изработвали дървено колело - дулап за напояване. Специфичната структура на българското колело се превърнала в любима тема за художници и фотографи. 

На залива Копасигат са се намирали българските дулапи, построени за поливане на българските градини, за което свидетелстват снимки и графика, направена през 1910 г. от преподавателя в Техническия университет и график Лайош Раушер. Това е причината тази творба да бъде избрана като изображение и върху паметната плоча в Уйбуда. Изобразеният български дулап се е намирал близо до днешния мост Ракоци в Ладманьош. 

Българските градинари използвали българското колело или дулап, за да доставят водата, необходима за поливане на растенията им. Водата се е вдигала нависоко с помощта на кофи, закрепени за желязна верига върху дъгата на колелото, задвижвано с човешка или животинска сила, след което е стигала до земята посредством дъсчен улей. Начинът на живот и работната етика на българските градинари са били образцови. Много от техните технологични иновации вече са станали неразделна част от унгарската градинарска култура, а благодарение на тях унгарската кухня се е обогатила с непознати дотогава зеленчуци.

Откриването на паметната плоча се състоя и по повод 25-годишнината на Българското самоуправление в Уйбуда, което е основано през месец ноември 1998 г. 

На събитието присъстваха посланикът и почетният консул на България в Унгария, кметът и заместник-кметове на Уйбуда, общински представители, българският застъпник в парламента, свещеникът на Българската православна църква, ръководството на Българското самоуправление в Уйбуда и жители от Будапеща и района.

Текстът е по информация на Милена Владимирова, председател на Българското самоуправление в Уйбуда. 

/ИКВ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:20 на 19.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация