Урологът от болница „Пирогов“ д-р Симеон Георгиев се справя със стреса благодарение на пътешествията, които предприема. Това са нестандартни авантюри сред племената в Африка и живот върху покрив на джип, пише BG Voice.
Симеон Георгиев твърди, че със същото спокойствие, с което говори, държи скалпела по време на операция. Полага изтощителни дежурства, за да може един път месечно да замине на пътешествие, което да му докара екстремни преживявания.
„Стресът в един момент ми дойде твърде много. Дадох си сметка, че за да се грижа добре за пациентите, трябва да се грижа добре и за себе си“, казва той.
Докторът е на 32 години от Берковица. Има хубаво детство с много излети в горите и Балкана, обича походите сред красивата природа на родния си край.
Избира медицината, за да помага на хората. Специализира урология, защото е широка специалност и му харесва.
Лекува оперативно камъни в бъбреците, заболявания на мъжката полова система, а също и онкологични заболявания на бъбреци и пикочен мехур. Вълнува го и лечението на безплодието. Минал е през няколко специализации по трансплантация на бъбрек и това е голямото му желание и предизвикателство за в бъдеще. Завършил е и втора специалност – здравен мениджмънт.
Като студент е бил доброволец в болница „Пирогов“, след това е специализирал там. Харесало му е това, че в болница с такъв мащаб много бързо се учи и се придобива опит. Предизвикателство е да се помогне да пациент възможно най-бързо да се отърве от болката и да се върне към нормалния си живот, споделя Георгиев. По време на пандемията от COVID-19 той е бил на първа линия в лечението на пациенти.
Докторът не си спомня откога има страст към приключения с много адреналин. Работата му с пациентите обръща гледната му точка към живота. Започва да живее още по-интензивно и да се наслаждава на всеки миг, споделя той.
Наскоро се връща от Намибия, където в конвой от 10 джипа, 40 пътешественици обикалят почти цялата страна. За да са по-далеч от диви зверове, змии и скорпиони, нощем разпъват палатки на покрива на всеки джип и нощуват под звездите.
Посетили са потомците на бушмените в старото селище на бушмените – Шпицкопе, комбинация между савана и планини – скални образувания от изригваща лава отпреди около 2 500 години. Там са живели древните бушмени и оттам са се отправили към пустинята Намиб, където са търсили вода и прехрана. „Много магическо място“, споделя докторът.
Били са при племето „химба“, което живее в затворена общност, в колиби. Срещат се и с племето „дамара“, потомци на бушмените. Там най-ценният подарък е бутилка с вода, защото по време на сухия сезон местните могат да прекарат дни в търсене на скъпоценната течност, информират още от изданието.
Симеон Георгиев разказва, че бушмените са си изградили селище, което показват на туристите. Част от тях имат нормална работа. Докторът е впечатлен от това колко са щастливи на фона на бедността, в която живеят. Направил е много снимки, а фотографията му е хоби и страст от години.
При друго пътешествие, Симеон Георгиев решава да се спусне с рапели, по въже, по най-високия водопад в света – Анхел във Венецуела, 1,054 м. Времето обаче се оказва неподходящо и това не се случа. „Но рано или късно ще го осъществя, искам да изпитам какво е да висиш буквално на ръба“, споделя докторът.
Случва му се и друг път да виси на ръба, на въже над пропаст – на катерачни маршрути върху вертикални скали, изградени от алпинисти в Алпите. „Стълба към небето“ – така ги наричат, или „виа ферата“ („железен път“).
„Забити са метални колчета, по които вървиш, и въже, за което се закачаш и подсигуряваш. Стълбата е дълга около 70 м, под теб – пропаст, отляво и отдясно са страхотните алпийски гледки, с езерата и зеленината, а ти висиш между небето и пропастта... Защо си го причинявам? Заради тръпката, високия адреналин“, смее се докторът.
В Норвегия е пътувал не по маршрутите на организираната Скандинавия, а на лов за тролове.
В последните няколко години, Симеон Георгиев предприема много подобни пътувания заредени с адреналин. Съчетава ги с ангажиментите си в болницата и с работа в няколко медицински центъра, където също приема пациенти. Графикът му е плътно запълнен, за да си освобождава почивни дни за експедиция. „Въпрос на много добро съчетаване и планиране на времето“, споделя той.
Бил е в Централна Африка, в Танзания. В Занзибар е тръгнал не по луксозните маршрути, а на срещи с местните хора. В Северна Африка, или арабския свят, е бил в Египет, Тунис. В Азия е изненадан от Иран. „Казваха ми, че там е опасно, но видях красотата на страната и персийската култура. Изкачих Дамаванд – спящ вулкан, най-високият в Азия и най-високият връх в Иран – 5,671 м“, казва той.
Цялoто интервю на Боряна Антимова със Симеон Георгиев можете да прочетете тук.
/ЙК/
news.modal.text
