site.btaАнсамбъл „Българче” пази красивото фолклорно богатство на банатските българи от Винга

Лицата им грейват в широки усмивки, а очите им искрят, когато изпълняват български и вингански народни танци и песни. Независимо дали са в залата за репетиции, или на сцената на някой фестивал. Те са наследници на красиво фолклорно богатство и грижливо го пазят. 

Ансамбъл „Българче“ е самодейна танцово-музикална формация на банатските българи в село Винга, окръг Арад, Румъния. Основана е през 2001 г. по инициатива на Адриан Косилков - настоящ директор на ансамбъла и председател на филиала на Съюза на банатските българи във Винга. 

„Помня, че тогава бях на 20 години. Съюзът тъкмо беше купил българската къща във Винга. В началото имахме тенис маса, събираха се младежи и по цял ден играеха. Един ден им предложих да направим нещо за празника на църквата, да съберем повече танцьори и деца, да научим нашите, винганските игри. И така беше поставено началото на ансамбъл „Българче”, спомня си Адриан Косилков. 

Зад гърба си вече имат множество участия и изяви, включително в няколко видео клипа на банатската българка Екатерине и бесарабския българин Димитри.

„Преди години ме потърси бащата на Екатерине, който свири на акордеон. Тя беше на 18 г. Той знаеше за мен, защото съм завършил „Хореография и народни танци” във Велико Търново. Предложи да помогна на дъщеря му. Събрах шест двойки от моите танцьори и направихме хореография, докато тя пее. Това беше преди 15 години. После тя се премести в Букурещ и направиха новата формация с мъжа ѝ. Вече имаме четири-пет хореографии и клипове и пак ще работим заедно”, разказва за БТА Адриан Косилков. 

С ансамбъл „Българче” от две години като хореограф работи и Стоян Михов - някогашният художествен ръководител на ансамбъл „Българе“.

Следва интервюто, което Стоян Михов даде специално за БТА. 

Кога и как съдбата те отведе във Винга? 

- Случайно са случиха нещата. Преди пандемията имах разговор с депутата на българското малцинство в румънския парламент Георги Наков и с Адриан Косилков - директор на ансамбъл „Българче" и председател на филиала на Съюза на банатските българи във Винга. Искаха да направим някакъв танц. Но пандемията остави всичко да се случи, след като премине. И в един прекрасен ден се видяхме отново в София и Ади каза: „Давай да действаме. Сега е моментът да направим нов танц на ансамбъл „Българче“. И решихме да направим Тракийската картина на ансамбъл „Българе“. Дойдох за един уикенд да я поставя с моята съпруга и с още един колега от ансамбъла. В този момент се случиха много хубави неща, защото по същото време се роди синът на Ади. Той трябваше да замине за Германия, но някой трябваше да остане във Винга и да работи, защото танцът беше много пресен. Ади ме помоли да остана за още известно време. И това известно време се превърна в две години.

Колко деца има в ансамбъл „Българче"? Условно си ги разделил на три групи.

- Разделили сме ги на три различни възрастови групи - от пет-шест до 10-12 години, от 12 до 16-17 - групата на тийнейджърите и голяма група от работещи вече момичета и момчета. Де факто те са ансамбъл „Българче“.

Какви танци разучавате, какви танци изпълнявате? Типично български или се преплита и фолклорът на банатските българи? Знам, че има разлика между двете. 

- Да, има голяма разлика. Банатският фолклор е омешан, защото тук има много общности и през годините, в които са живели заедно, неминуемо са се смесили и музика, и танци. Те са успели да запазят българските черти, макар че когато отидем да изнасяме концерти в България, за българите винганският фолклор е много различен. Първата видима разлика - женският костюм тежи 25 килограма. С него не могат да се танцуват такива танци, каквито в България. Тук танците са малко по-лежерни. Има доста влияние от Австро-Унгария. 

В момента наблягаме изцяло само на българските народни танци, защото все пак тук е българско дружество и трябва да учим децата на български фолклор, традиции и т.н. Но като цяло ансамбъл „Българче“ има в репертоара си и вингански, румънски и унгарски танци. Има една ръченица, която си е българска, но музиката е много специфична. Тя се свири тук, само в този район. И движенията са специфични. Успяхме да го направим и с малката група, защото тези танци ги изпълняваха само големите. Но сега започнахме да ги предаваме и на по-малките групи. Идеята е в един момент, когато влязат в основния състав, да ги знаят, за да ги изпълнят. 

На какъв тип събития и фестивали ходите? Само в Румъния и в България или и в други държави?  

- В момента ходим предимно на фестивали в Румъния. Но имаме и международни участия. Бяхме два-три пъти в България. Миналото лято бяхме в Гърция. А преди аз да дойда тук, знам че са обикаляли и по други международни фестивали. Ходили са до Тайланд. В момента организираме турне до Съединените щати, което трябваше да се случи миналата година, но остана за април 2024 г. 

Другото, с което много се гордея, е, че със средната група, с тийнейджърите, спечелихме първо място на един фестивал, който се проведе в Израел. Участвахме онлайн. Когато спечелихме и ни пратиха грамотата, децата бяха шокирани и изненадани. И много радостни. Участвахме с танците, които направихме миналата година за коледния концерт. 

Доста ударно тръгнахме с групите, защото те нямаха репертоар, а имат страшно много покани. Тук, в Румъния, всички общности се канят взаимно. Ние почти всяка събота и неделя сме някъде на концерт, защото имаме покана или от сърби, или от унгарци, или от румънци, или от други български общности. И постоянно сме канени някъде. Поради тази причина трябваше спешно да направим няколко танца. Децата нямаха и костюми, трябваше и с това да се справим много бързо. Случи се благодарение на нашия депутат и на средствата, които отпусна дружеството. С мои колеги хореографи, които имат ателиета, успяхме много бързо да реагираме. Дойдоха тука за един-два дена на гости, взехме мерки на всички деца. Ушихме костюмите. 

В предварителния ни разговор ми каза, че във Винга дружеството е като притегателен център за децата, а танцовата зала е тяхната среда.

- Те идват тук и тук се забавляват. Във Винга няма кино или мол, където традиционно ходят тийнейнджърите. Тукашните младежи са много задружни, защото са постоянно заедно. Тук си празнуват всички рождени дни, украсяват си залите. Креативни са, непрекъснато измислят нещо. Правят украса, пижамено парти, парти за Хелоуин. Адриан се е постарал да имат всякакви удобства. Не им липсват никакви забавления. Имат плейстейшъни, имат телевизори, имат интернет. Имат всякакви неща да се чувстват щастливи. Това ми харесва, че когато са заедно, изграждат едни връзки, които ги държат така здраво стъпили на земята. Помагат си. Когато някой има някакъв проблем, всички са съпричастни. По друг начин израстват децата тук. 

А ти как се чувстваш във Винга? Повечето местни хора вече те познават и те поздравяват. Даже и румънски вече поназнайваш. 

- Уча го. Няма как, трябва да знам и румънски. С помощта на децата. Аз ги уча на български, те ме учат на румънски и така си преподаваме. Ами да, тя общността не е кой знае колко голяма. Все пак селцето е малко. На доста празници сме били заедно. Доста мероприятия сме провели тук, във Винга. Вече ме приемат като част от Винга, даже викат: ти трябва да си купиш къща тук. За жена не са ми казали да си намеря, защото моята съпруга идва често на гости със синовете ми (смее е). Лятото идват тук, стоят една седмица. Приятно им е. И те се чувстват доста добре, като дойдат тук.  

Така че и аз се чувствам вече като част от тази общност. Много, много са гостоприемни, много са радушни, много са искрени. Ако нещо не е както трябва, ще ти го кажат директно в очите, направо, без да се притесняват, че могат да те обидят, че могат да те наранят. Съответно, като кажат нещо, ти трябва да го приемеш за чиста монета и да се поправиш, не да се сърдиш. Тук са такива отношенията. И на мен много ми харесват.