site.btaБългарската православна църковна община в Рим отбеляза празниците на света Петка и свети Йоан Рилски

Българската православна църковна община „Свети Седмочисленици“ в Рим отпразнува неделята на светите отци от Седмия Вселенския събор и празниците на света Петка Търновска и свети Йоан Рилски Чудотворец, съобщиха в своята Фейсбук страница от храма.

„По практически съображения те се извършват в неделя, когато Българката православна община в Рим може да отслужва своите богослужения“, допълниха от църквата.

Празничната литургия беше извършена в древния храм „Санта Мария ин Монтичели“ в Рим, става ясно още от публикацията.

„Тази неделя имахме духовната радост да приемем в древния дошлите на поклонение православни християни от София, които с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний Западно- и Средноевропейски и организацията на Поклонническия център при Софийската света Митрополия участваха в богослужението, причастиха се и се насладиха на благодатното Евхаристийно тайнство, отслужено от проф. протоерей Иван Иванов и иконом Стилиян Табаков, във Вечния град“, посочиха от Църковната ни община.

Както БТА писа, Преподобна Параскева Епиватска, известна още като света Петка Българска или Търновска, е една от светиците с български произход, водила свят живот в лишения в името на вярата и извършила многобройни чудеса през вековете. Тя е живяла през 10-11 век след Христа. Цар Иван Асен II пренася мощите ѝ в столицата Търновград, където се съхраняват близо два века. През 1641 г. те са положени в митрополитската катедрала в Яш, Северна Румъния.

Православната църква отбелязва празника на света Петка на 14 октомври. На 19 октомври честваме деня на св. Йоан Рилски Чудотворец - небесния покровител на българския народ.

Преподобният Иван Рилски е роден през 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне вярата. 

Подтикнат от желание за подвиг, той постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий" под самия връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения. Подвизавал се на много места, докато най-после се установил в рилската планина, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години.

Единственото, останало от светеца, е неговият Завет, който повече от 1000 години служи като пътеводител на монаси, а и на всички вярващи. В документа светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В завета се казва още: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“.

„Благодарим сърдечно на българските православни християни дошли за тази празнична Литургия, на настоятеля Иван Костов и всички, които се потрудиха за благоукрасяването на богослужението. За много и благословени години“, написаха още от Българската православна църковна община в Рим.