site.btaОптимизъм и стари проблеми съпътстваха изминалата година в Черна гора
AV 10:37:01 09-01-2022
VN1839AV.023 10:37
Черна гора - 2021 г. - обзор
Оптимизъм и стари проблеми съпътстваха изминалата година в Черна гора
Подгорица, 9 януари /Специално за БТА от Антоанета Пунчева/
Черна гора започва 2022 г. с надеждата, че ще постигне по-добро качество на живота. Правителството отчете икономически подем и успешен туристически сезон в година на пандемия. Но 2021 г. не беше година само на успехи - от гардероба изскочиха скелетите на стари балкански конфликти. Нека погледнем изминалите месеци от техния край към началото.
Черна гора влезе в 2021 г. с ново правителство, фалирал национален въздушен превозвач, с подписан договор за милиард долара с китайска банка, за да построи магистрала между Бар и Белград; с ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от минус 15 процента за предходната година. През февруари страната разполагаше само с две хиляди ваксини срещу КОВИД-19, дарени от Сърбия. Нещата не изглеждаха добре.
В началото на май започна масовата ваксинация. Достъпните локации, възможността за ваксиниране без предварително записване и опашки повлияха положително на процеса. Към края на юни, малко преди активния сезон, почти 29 процента от пълнолетното население на Черна гора бе ваксинирано.
Чартърите, гъвкавите мерки, отворените граници и задоволителният темп на ваксинация спасиха сезона. По официални данни туристическият сектор формира една четвърт от БВП на Черна гора. През 2019 страната бе обявена за най-бързо развиващата се туристическа дестинация в Европа. Правителството си постави за цел да достигне 65 процента от приходите на успешната за туризма 2019, но още в края на юли резултатите сочеха 85 процента. В сектора проявиха изобретателност. От средата на май бе въведен безплатен PCR тест за всички чуждестранни гости, които се нуждаят от него при завръщането си у дома. Услугата бе достъпна при представяне на доказателство за платен престой в хотел или частна квартира в Черна гора.
През 2021 г. в курортите на адриатическата държава сръбските туристи доминираха, както и до момента; новост бе това, че туристите от Украйна изместиха по многобройност тези от Русия.
Магистралата, която се превърна в заплаха за икономическата стабилност на страната, по план е дълга 435 км; включва 40 моста, 90 тунела и трябва да свърже столицата на Сърбия Белград с най-голямото морско пристанище Бар в Черна гора. Проектът е "наследство" от предишното правителство, което през 2014 г. сключва сделка с China Road & Bridge Corporation, финансирана от Банката за експорт-импорт на Китай. Заемът в размер на 1 милиард долара е обвързан с договор, според който - според местните медии - китайската държавна банка може да придобие земи в адриатическата държава, с изключение на тези, които принадлежат на военните или се използват за дипломатически цели, ако тя не изпълнява задълженията си.
Въпреки честото споменаване на възможно разследване на сделката и натиска от страна на неправителствени организации в страната, то още не е факт.
Бъдещата магистрала е едно от най-скъпите пътни съоръжения в света, написа "Ню Йорк Таймс", а Черна гора е обременена с дългове към Китай, които възлизат на повече от една трета от годишния й бюджет. Правителството през цялата изминала година договоряше подкрепа от европейски банкови и кредитни институции, за да продължи строежа.
Мащабният проект е белязан от обвинения в корупция, забавяне на строителството, екологични протести и съдебни искове. Магистралата се използва като ярък пример за нарастващото влияние на китайските инвестиции върху региона на Западните Балкани.
В началото на 2022 г. Черна гора се похвали с бюджетни приходи за 2021 г. с близо 26 млн. евро над планираните, както и с намалени разходи. Все пак, дискретно се споменаваше, че числата не отчитат плащанията за магистралата.
В началото на септември страната стана център на нова балканска криза. Повод за напрежението и последвалите действия бе ръкополагането на 5 септември от Сръбската православна църква (СПЦ) на Йоаникий за митрополит на Черна гора и крайбрежието. През 2020 г. СПЦ загуби в следствие на КОВИД, и своя патриарх, и своя наместник в Черна гора.
Церемонията в старата столица Цетине - "душата на черногорската нация" и символ на борбите за независимост - предизвика предизвестено напрежение и безредици между привържениците на СБП и радетелите за независима черногорска църква. "Това не е Сърбия!" бе девизът на протестиращите.
Поводът разпали и старата вражда между институциите. Премиерът Здравко Кривокапич, смятан за близък до СПЦ, обвини президента Мило Джуканович, че умишлено е създал напрежение около ръкополагането на Йоаникий от сръбския патриарх. Черногорският президент отвърна на свой ред, че "само човек без достойнство" ще позволи да бъде "въведен в манастира Цетине с хеликоптер и под закрилата на бронежилетки, и по този начин да опозори трона на св. Петър Цетински".
"Православни свещеници, облечени в дългите си черни дрехи, слизат от хеликоптер, докато дългите им сиви коси и бради се развяват от витлата. Полицията за борба с безредиците бързо развива черно одеяло от кевлар, за да ги прикрие, докато други с автоматични пушки обграждат периметъра. Не, това не е сцена от Апокалипсис сега." Така видя събитията "Евронюз".
Протестиращи направиха барикада при Белведере и обградиха Цетинския манастир, в който се извършваше инаугурацията. Имаше сблъсъци между тях и органите на реда, както и пострадали. Полицията използва сълзотворен газ. Различните източници изнесоха различни данни за пострадалите: 20 ранени полицаи, 12 тежко пострадали протестиращи; общо над 50 души, потърсили лекарска помощ... Окончателна информация не бе публикувана.
В основата на конфликта е и текст в новия Закон за вероизповеданията, приет от парламента на Черна гора през декември 2019. Според него всички имоти, които сега принадлежат на СПЦ в Черна гора, трябва да бъдат прехвърлени на държавата, ако църквата не успее да докаже, че ги е придобила преди 1918 г. Но спорът не е само имотен, подчертават медиите в региона. Черна гора е разделена по въпроса за националната си идентичност. Зад спора между балканските държави стоят и по-големи геополитически интереси.
Черна гора има свой, уникален път към независимост. За първи път става независимо княжество през 1852 г., когато е обявявено и разделянето на църковната и държавната власт. През 1910 г. е обявена за Кралство, а с парламентарен декрет от 1918 г. се присъединява към Сърбия и впоследствие става част от Кралство Югославия. Политическото обединение проправя пътя за повторното основаване на Сръбската православна църква през 1920 г. с указ на югославския крал Александър I Караджорджевич с идеята за обединяване на всички православни църковни провинции и епархии под едно управление.
"Най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че този момент от историята, когато църквите и тяхната собственост в Черна гора станаха собственост на Сърбия, а след това и собственост на Сръбската православна църква, ще се издигне един век по-късно." Това гласи предупреждение отпреди 100 години.
През 2006 Черна гора се разделя със Сърбия след проведен референдум за независимост.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в началото на 2022 г. коментира събитията в Цетине така: "Свободата на религията, толерантността и зачитането на основните права са основни ценности на ЕС и важни елементи от процеса на присъединяване към Съюза. В същото време, принципът на разделение между държавата и църквата трябва да се спазва в светска държава като Черна гора. Борел допълни, че ЕС очаква компетентните органи "надлежно да разследват и да осигурят ефективно наказателно проследяване по всички доказани случаи на физическо и словесно насилие, както срещу демонстрантите, така и срещу служителите на правоприлагащите органи."
Балканската мрежа за рaзследваща журналистика (BIRN) алармира за ескалиране на речта на омразата в обществото. "Новото правителство е в постоянна криза от самото начало, като мнозина твърдят, че сръбското влияние е заплаха за суверенитета на страната, възстановен чрез референдум за независимост преди 15 години. Битката се разиграва онлайн, подстрекавана от политици, а мнозина се страхуват, че може да се премести офлайн".
В доклад от юни Съветът на Европа предупреди, че разделението между етническите общности в Черна гора "може да се задълбочава и да става все по-изразено".
През октомври, при отварянето на досиетата "Пандора", от кутията, образно казано, излетяха имената на президента на Черна гора Мило Джуканович и на членове на семейството му. Според информацията, Мило и Блажо Джуканович са сключили тайни договори през 2012 г. за управление на техен имот, криейки се зад сложна мрежа от свързани компании от Великобритания, Швейцария, Британските Вирджински острови, Панама и Гибралтар. Синът на президента на Черна гора е използвал тази мрежа, за да създаде две офшорни компании с дъщерни фирми в Лондон и в Черна гора. По темата няма развитие.
В края на годината правителството прие една, определяна като дръзка, икономическа програма, наречена "Европа сега!". Нейната цел, така както е формулирана от авторите й, е да повиши жизнения стандарт на гражданите и растежа на заетостта; да намали сивата икономика на пазара на труда; да подобри бизнес и инвестиционната среда. А главните мерки са: увеличаване на минималната работна заплата от 250 евро на 450 евро; намаляване на разходите за работодателите чрез по-ниско данъчно бреме върху труда; въвеждане на прогресивно данъчно облагане.
Програмата се базира на готовността на държавата да се откаже от част от дохода в полза на служителя и работодателя, като по този начин осигури среда за създаване на работни места и разширяване на данъчната основа. Правителството се надява, че мерките "ще внесат необходимата доза оптимизъм в обществото, ще насърчат младите хора да останат в Черна гора, особено в по-слабо развитите й части, ще увеличат благосъстоянието на хората".
В последния месец на годината Черна гора стана пълноправен член на "Творческа Европа". Това е най-важният фонд на ЕС за подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор. Черногорските институции и организации ще могат да участват равностойно във всички конкурси в рамките на програмата, а нейният бюджет за следващия седемгодишен период възлиза на 2,44 милиарда евро.
"Зелена и дигитална трансформация" бяха ключовите думи в проведените икономически форуми и документите на 2021 г. Все още са повече рефрен, отколкото съдържание.
Налице е и глобалното предизвикатекство - пандемията. Черна гора влиза в третата й година със сравнително висок брой напълно ваксинирани - над 44 процента, по данни на световната статистика. В страната са извършени и най-голям брой тестове за коронавирус на милион жители, на второ място е Сърбия. Но Черна гора отчита и най-висок процент заразени на 100 хиляди души в региона. Освен със съпротивата на антиваксърите, здравните власти се борят и с "артистичното" спазване на епидемичните мерки, добре познато на Балканите.
През изминалата година Черна гора затвърди оценката си на "лоялен партньор на НАТО" на срещите в Подгорица и в Брюксел. Страната получи похвали и за напредъка си по преговорните глави от предприсъединителния процес към Европейския съюз. Както и препоръката да се бори ефективно с корупцията - традиционния и силен враг на напредъка и благосъстоянието на държавите от Западните Балкани. На Балканите, въобще. /АП/
/ВН/
VN1839AV.023 10:37
Черна гора - 2021 г. - обзор
Оптимизъм и стари проблеми съпътстваха изминалата година в Черна гора
Подгорица, 9 януари /Специално за БТА от Антоанета Пунчева/
Черна гора започва 2022 г. с надеждата, че ще постигне по-добро качество на живота. Правителството отчете икономически подем и успешен туристически сезон в година на пандемия. Но 2021 г. не беше година само на успехи - от гардероба изскочиха скелетите на стари балкански конфликти. Нека погледнем изминалите месеци от техния край към началото.
Черна гора влезе в 2021 г. с ново правителство, фалирал национален въздушен превозвач, с подписан договор за милиард долара с китайска банка, за да построи магистрала между Бар и Белград; с ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от минус 15 процента за предходната година. През февруари страната разполагаше само с две хиляди ваксини срещу КОВИД-19, дарени от Сърбия. Нещата не изглеждаха добре.
В началото на май започна масовата ваксинация. Достъпните локации, възможността за ваксиниране без предварително записване и опашки повлияха положително на процеса. Към края на юни, малко преди активния сезон, почти 29 процента от пълнолетното население на Черна гора бе ваксинирано.
Чартърите, гъвкавите мерки, отворените граници и задоволителният темп на ваксинация спасиха сезона. По официални данни туристическият сектор формира една четвърт от БВП на Черна гора. През 2019 страната бе обявена за най-бързо развиващата се туристическа дестинация в Европа. Правителството си постави за цел да достигне 65 процента от приходите на успешната за туризма 2019, но още в края на юли резултатите сочеха 85 процента. В сектора проявиха изобретателност. От средата на май бе въведен безплатен PCR тест за всички чуждестранни гости, които се нуждаят от него при завръщането си у дома. Услугата бе достъпна при представяне на доказателство за платен престой в хотел или частна квартира в Черна гора.
През 2021 г. в курортите на адриатическата държава сръбските туристи доминираха, както и до момента; новост бе това, че туристите от Украйна изместиха по многобройност тези от Русия.
Магистралата, която се превърна в заплаха за икономическата стабилност на страната, по план е дълга 435 км; включва 40 моста, 90 тунела и трябва да свърже столицата на Сърбия Белград с най-голямото морско пристанище Бар в Черна гора. Проектът е "наследство" от предишното правителство, което през 2014 г. сключва сделка с China Road & Bridge Corporation, финансирана от Банката за експорт-импорт на Китай. Заемът в размер на 1 милиард долара е обвързан с договор, според който - според местните медии - китайската държавна банка може да придобие земи в адриатическата държава, с изключение на тези, които принадлежат на военните или се използват за дипломатически цели, ако тя не изпълнява задълженията си.
Въпреки честото споменаване на възможно разследване на сделката и натиска от страна на неправителствени организации в страната, то още не е факт.
Бъдещата магистрала е едно от най-скъпите пътни съоръжения в света, написа "Ню Йорк Таймс", а Черна гора е обременена с дългове към Китай, които възлизат на повече от една трета от годишния й бюджет. Правителството през цялата изминала година договоряше подкрепа от европейски банкови и кредитни институции, за да продължи строежа.
Мащабният проект е белязан от обвинения в корупция, забавяне на строителството, екологични протести и съдебни искове. Магистралата се използва като ярък пример за нарастващото влияние на китайските инвестиции върху региона на Западните Балкани.
В началото на 2022 г. Черна гора се похвали с бюджетни приходи за 2021 г. с близо 26 млн. евро над планираните, както и с намалени разходи. Все пак, дискретно се споменаваше, че числата не отчитат плащанията за магистралата.
В началото на септември страната стана център на нова балканска криза. Повод за напрежението и последвалите действия бе ръкополагането на 5 септември от Сръбската православна църква (СПЦ) на Йоаникий за митрополит на Черна гора и крайбрежието. През 2020 г. СПЦ загуби в следствие на КОВИД, и своя патриарх, и своя наместник в Черна гора.
Церемонията в старата столица Цетине - "душата на черногорската нация" и символ на борбите за независимост - предизвика предизвестено напрежение и безредици между привържениците на СБП и радетелите за независима черногорска църква. "Това не е Сърбия!" бе девизът на протестиращите.
Поводът разпали и старата вражда между институциите. Премиерът Здравко Кривокапич, смятан за близък до СПЦ, обвини президента Мило Джуканович, че умишлено е създал напрежение около ръкополагането на Йоаникий от сръбския патриарх. Черногорският президент отвърна на свой ред, че "само човек без достойнство" ще позволи да бъде "въведен в манастира Цетине с хеликоптер и под закрилата на бронежилетки, и по този начин да опозори трона на св. Петър Цетински".
"Православни свещеници, облечени в дългите си черни дрехи, слизат от хеликоптер, докато дългите им сиви коси и бради се развяват от витлата. Полицията за борба с безредиците бързо развива черно одеяло от кевлар, за да ги прикрие, докато други с автоматични пушки обграждат периметъра. Не, това не е сцена от Апокалипсис сега." Така видя събитията "Евронюз".
Протестиращи направиха барикада при Белведере и обградиха Цетинския манастир, в който се извършваше инаугурацията. Имаше сблъсъци между тях и органите на реда, както и пострадали. Полицията използва сълзотворен газ. Различните източници изнесоха различни данни за пострадалите: 20 ранени полицаи, 12 тежко пострадали протестиращи; общо над 50 души, потърсили лекарска помощ... Окончателна информация не бе публикувана.
В основата на конфликта е и текст в новия Закон за вероизповеданията, приет от парламента на Черна гора през декември 2019. Според него всички имоти, които сега принадлежат на СПЦ в Черна гора, трябва да бъдат прехвърлени на държавата, ако църквата не успее да докаже, че ги е придобила преди 1918 г. Но спорът не е само имотен, подчертават медиите в региона. Черна гора е разделена по въпроса за националната си идентичност. Зад спора между балканските държави стоят и по-големи геополитически интереси.
Черна гора има свой, уникален път към независимост. За първи път става независимо княжество през 1852 г., когато е обявявено и разделянето на църковната и държавната власт. През 1910 г. е обявена за Кралство, а с парламентарен декрет от 1918 г. се присъединява към Сърбия и впоследствие става част от Кралство Югославия. Политическото обединение проправя пътя за повторното основаване на Сръбската православна църква през 1920 г. с указ на югославския крал Александър I Караджорджевич с идеята за обединяване на всички православни църковни провинции и епархии под едно управление.
"Най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че този момент от историята, когато църквите и тяхната собственост в Черна гора станаха собственост на Сърбия, а след това и собственост на Сръбската православна църква, ще се издигне един век по-късно." Това гласи предупреждение отпреди 100 години.
През 2006 Черна гора се разделя със Сърбия след проведен референдум за независимост.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в началото на 2022 г. коментира събитията в Цетине така: "Свободата на религията, толерантността и зачитането на основните права са основни ценности на ЕС и важни елементи от процеса на присъединяване към Съюза. В същото време, принципът на разделение между държавата и църквата трябва да се спазва в светска държава като Черна гора. Борел допълни, че ЕС очаква компетентните органи "надлежно да разследват и да осигурят ефективно наказателно проследяване по всички доказани случаи на физическо и словесно насилие, както срещу демонстрантите, така и срещу служителите на правоприлагащите органи."
Балканската мрежа за рaзследваща журналистика (BIRN) алармира за ескалиране на речта на омразата в обществото. "Новото правителство е в постоянна криза от самото начало, като мнозина твърдят, че сръбското влияние е заплаха за суверенитета на страната, възстановен чрез референдум за независимост преди 15 години. Битката се разиграва онлайн, подстрекавана от политици, а мнозина се страхуват, че може да се премести офлайн".
В доклад от юни Съветът на Европа предупреди, че разделението между етническите общности в Черна гора "може да се задълбочава и да става все по-изразено".
През октомври, при отварянето на досиетата "Пандора", от кутията, образно казано, излетяха имената на президента на Черна гора Мило Джуканович и на членове на семейството му. Според информацията, Мило и Блажо Джуканович са сключили тайни договори през 2012 г. за управление на техен имот, криейки се зад сложна мрежа от свързани компании от Великобритания, Швейцария, Британските Вирджински острови, Панама и Гибралтар. Синът на президента на Черна гора е използвал тази мрежа, за да създаде две офшорни компании с дъщерни фирми в Лондон и в Черна гора. По темата няма развитие.
В края на годината правителството прие една, определяна като дръзка, икономическа програма, наречена "Европа сега!". Нейната цел, така както е формулирана от авторите й, е да повиши жизнения стандарт на гражданите и растежа на заетостта; да намали сивата икономика на пазара на труда; да подобри бизнес и инвестиционната среда. А главните мерки са: увеличаване на минималната работна заплата от 250 евро на 450 евро; намаляване на разходите за работодателите чрез по-ниско данъчно бреме върху труда; въвеждане на прогресивно данъчно облагане.
Програмата се базира на готовността на държавата да се откаже от част от дохода в полза на служителя и работодателя, като по този начин осигури среда за създаване на работни места и разширяване на данъчната основа. Правителството се надява, че мерките "ще внесат необходимата доза оптимизъм в обществото, ще насърчат младите хора да останат в Черна гора, особено в по-слабо развитите й части, ще увеличат благосъстоянието на хората".
В последния месец на годината Черна гора стана пълноправен член на "Творческа Европа". Това е най-важният фонд на ЕС за подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор. Черногорските институции и организации ще могат да участват равностойно във всички конкурси в рамките на програмата, а нейният бюджет за следващия седемгодишен период възлиза на 2,44 милиарда евро.
"Зелена и дигитална трансформация" бяха ключовите думи в проведените икономически форуми и документите на 2021 г. Все още са повече рефрен, отколкото съдържание.
Налице е и глобалното предизвикатекство - пандемията. Черна гора влиза в третата й година със сравнително висок брой напълно ваксинирани - над 44 процента, по данни на световната статистика. В страната са извършени и най-голям брой тестове за коронавирус на милион жители, на второ място е Сърбия. Но Черна гора отчита и най-висок процент заразени на 100 хиляди души в региона. Освен със съпротивата на антиваксърите, здравните власти се борят и с "артистичното" спазване на епидемичните мерки, добре познато на Балканите.
През изминалата година Черна гора затвърди оценката си на "лоялен партньор на НАТО" на срещите в Подгорица и в Брюксел. Страната получи похвали и за напредъка си по преговорните глави от предприсъединителния процес към Европейския съюз. Както и препоръката да се бори ефективно с корупцията - традиционния и силен враг на напредъка и благосъстоянието на държавите от Западните Балкани. На Балканите, въобще. /АП/
/ВН/
news.modal.header
news.modal.text