Журналистиката в търсене на решения - интервю с Луцие Черна, програмен координатор в Transitions Online

Въпрос: Днешният ни гост е Луцие Черна - програмен коорднатор в базираното в Прага издание Transitions Online. Тя ще е един от основните лектори на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти - България, която ще бъде посветена на журналистиката в търсене на решения. Благодаря, че приехте поканата!
Можете ли да ни обясните накратко какво означава журналистика в търсене на решения?
Луцие Черна: Журналистиката в търсене на решения е добра форма на нова журналистика и разликата с традиционната журналистика е, че проследява цялата история. Започва там, където традиционната журналистика спира. Не е достатъчно да се отрази само един голям проблем и да се каже какво не работи, без да се каже какъв е отговорът, какъв е изходът, без да се каже, че има хора, които работят по него и намират решения. Журналистиката в търсене на решения е точно това, да се изтъкне какво работи. Важно е да се отбележи, че това е един много обстоен начин за правене на журналистика - подробно представяне на отговорите на обществените проблеми.
Въпрос: Как работи на практика? Може ли да ни дадете конкретен пример, може би случай, по който сте работили?
Луцие Черна: Представете си който и да било обществен проблем и помислете след това как той бива представен в медиите в днешно време. В тях можете да научите за проблем - в образованието, в грижата за психичното здраве на хората и т.н. В момента всичко, което се прави, е да бъде изложен проблемът с надеждата, че механизмите на саморегулиране в обществото ще го поправят. Понякога това работи - правителства падат от власт, изобличава се корупция и нещата се случват. Но също така знаем, че често това не сработва. Журналисти говорят отново и отново за едни и същи проблеми, но промени не следват. Винаги казвам, че има две причини, поради които нещата не вървят. Или липсва воля, било то политическа или друга, или липсва знание - отговорните лица и взимащите решение просто не знаят какво да правят с проблема. Именно тук журналистиката може да направи голямата разлика. Давам ви пример. Работихме с Никита Поляков от чешкия вестник "Хосподарске новини", който ще участва в конференцията в понеделник в София. Той отразяваше проблема със самоубийствата при мъжете. Това е много тежък проблем. В Чехия мъжете се самоубиват четири пъти повече от жените. Тенденцията е сходна в цяла Европа. Вместо да пише какво е сгрешено в здравеопазването при мъжете, екипът журналисти представи подробно какви са решенията. Ако не можете да намерите отговора вътре във вашата общност, трябва да погледнете какво става извън нея и да си зададете въпроса:  кой се справя по-добре с този проблем ?
Въпрос:  Журналистите трябва да използват мненията на експерти в областта на психологията и психиатрията или трябва да дадат примери от техния собствен опит?
Луцие Черна: Не предлагате решения и не правите внушения, а разказвате какво съществува по света. Вие сами си избирате какъв подход да използвате в дадения случай, коя история ще е по-подходяща за аудиторията ви и ще сработи по-добре. Но в никакъв случай не излагате теории, това не е "мозъчен тръст". Търсите неща, които вече функционират, и ги представяте както със силните, така и със слабите им страни. Защото няма такова нещо като съвършено решение, всеки го знае.
Въпрос:  Тоест давате добри примери, случили се в реалния живот, вместо да предлагате решения?
Луцие Черна: Точно така. Като журналисти можете да дадете обществен принос, като внесете полезна информация в обществения дебат в селото, в региона, в страната си, в зависимост от равнището, на което работите. Известявате как нещата са се променили някъде другаде, като, разбира се, търсите истории, които са сходни на вашата и може да са от полза. Не просто истории, които съобщават добрата новина, а такива, които могат да са тема на дебат във вашата общност. Например трябва ли да обмислим промяна в политиката за опазване на психичното здраве в Чехия, за да предотвратим самоубийствата.
Въпрос:  Хората обикновено се чувстват обезсърчени, когато гледат и четат новини, чувстват се все по-откъснати и незаинтересувани от обществото. Дали идеята на журналистиката в търсене на решения е да се обърне тази тенденция?
Луцие Черна: Точно така. Може би по-скоро да се балансира тази тенденция. Традиционната журналистика работи като регулатор и ние се нуждаем от такъв коректив. Нуждаем се от журналисти, които изобличават злодеяния и казват какво не е наред. Журналистиката обаче не трябва да спира дотук. Трябва да се покаже светлината в края на тунела. Ако чета статия, в която няма надежда и показва само безизходица, си казвам "С нас е свършено". Такова чувство получавам от статия, която покрива само проблема. Ако чета материал, отразяващ същия проблем, но от перспективата на намирането на решение, си казвам: "Да, това е сериозен проблем, но има какво да се направи за него". Хората реагират на сходни проблеми по много начини. Нека бъдем честни - в нашите общества изпитваме проблеми, каквито имат много други общества по света. Кой знае - може би решението на проблема със затлъстяването ще бъде намерено в някоя друга част на света. Сега има журналисти, които пишат за справянето с прекомерната употреба на захар в Чили. Очевидно са намерили много добра система за поставянето на етикети на храните и напитките, съдържащи голямо количество захар. И това оказва влияние. Когато искате да напишете добра статия в областта на журналистиката в търсене на решения, трябва да имате доказателство, че мерките, за които говорите, действително дават резултат. Не пишете статия просто защото са ви поръчали и защото сте прочели прессъобщение, в което се казва, че работи. Това не е достатъчно. Трябва да имате доказателство за резултатност, защото в противен случай материалът ви ще бъде просто пиар, а не журналистика. /Интервю на Любомир Мартинов/

Към 21:25 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация