30 години "Аскеер" - среща с Боян Крачолов
Тази година се навършват 30 години от създаването на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА представя поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".
Наградата "Аскеер" за изгряваща звезда е вид признание от гилдията и едно кимване с глава, че това, което правят младите артисти е о`кей и трябва да продължат да се борят в тази посока, каза в интервю за БТА режисьорът Боян Крачолов, един от носителите на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда за 2017 година за спектакъла "Това не е Хамлет"/ТР "Сфумато". През 2017 година престижното отличие отива при трима човека - Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов, което е прецедент в 30-годишната история на наградите в тази категория. Тази награда бе голяма чест за нас, но най-ценното нас беше това, че получаваме признание от колеги и от хора, които безкрайно уважаваме, каза още той. Крачолов допълни, че него специално наградата не го е променила по отношение на самочувствие и т.н. И след наградата всеки продължи да работи по своя си начин, категоричен бе той. Приехме го като стъпало, защото не искаме да зацикляме на едно място, а да се развиваме и да търсим нашия си път, да работим върху това, което искаме и в което вярваме, допълни още Боян Крачолов. Той посочи още, че тримата репетират, като търсят езика, който на тях им върши работа, и типа театър, който им върши работа.Той е зададен още в "Това не е Хамлет", но има още много неща, които да се развиват, там заложихме кодове, които мисля, че до този момент се опитваме да развиваме и да надграждаме като работа на нас тримата, каза още Крачолов. Той допълни, че представлението е играно в няколко извънстолични театри, а така също и на сцена в Ню Йорк в рамките на фестивал за млади режисьори. Според него всяка публика вижда различна част от представлението като водеща. По думите му в Америка страшно много са харесали представлението и за тях това е бил най-добрият физически театър, който са гледали, докато за българската публика това е съвсем друг тип театър. Той допълни, че на различните сцени винаги в представлението има нещо ново, което се добавя, винаги има още една стъпка, която се прави в развитие. Боян Крачолов бе категоричен, че в работата му най-важни са две неща - едното е каузата, тоест усещането, че работи нещо с идея, кауза, която е по-голяма от самото представление, а другото е усещането за съмишленици, което на сто процента беше налице в "Това не е "Хамлет" и със сигурност е било отчетено от комисията.
Автор - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров