Откриваме инициативата "Приеми ме" в партньорство с Агенцията за социално подпомагане (АСП) на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), правим го и на знаков ден, Велики понеделник - началото на Страстната седмица. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на инициативата в присъствието на служебния министър на труда и социалната политика Хасан Адемов, на изпълнителния директор на АСП Ана Ананиева, на Мелнишкия епископ Герасим, главен секретар на Светия синод на Българската православна църква.
По думите на Вълчев притчата, която се разказва в днешния ден, е за безплодната смоковница - смокинено дърво, което Господ прокълнал като казал да изсъхне, защото не дава добър плод. Това е подходящ момент да се замислим за различните пътища, по които да не изсъхваме безплодни като смоковницата от притчата и да даваме добър плод. Именно един пример за добър плод е темата за приемната грижа, която започваме сега, каза генералният директор на БТА.
Той информира, че БТА заедно с АСП ще организира 33 срещи, защото има 33 национални пресклуба в цялата страна във всички областни градове и в шест по-големи града, които не са областни центрове и това са Казанлък, Свищов, Троян, Самоков, Петрич и Гоце Делчев. Кореспондентите на БТА в цялата страна също участват в днешната среща, каза Вълчев.
Той информира, че ще бъдат направени 33 аудиовизуални материала, които ще могат да бъдат използвани от всички български медии с идеята, че в тях ще бъдат представени разкази на приемни майки и бащи. Накрая ще издадем дигитална книга с всички тези материали като по този начин се надяваме да насърчим хората в България да станат приемни родители, каза Вълчев. Към 31 декември м. г. има 1629 утвърдени приемни семейства като в тях са настанени 1518, но ако се сравни с период от пет години по-рано, броят на семействата е намалял.
На откриването беше излъчен специално заснет видеоклип с история на приемна майка. В рамките на кампанията се предвижда изготвянето на други видеоматериали с лични истории.
Вълчев изтъкна, че инициативата е продължение на многогодишни усилия. БТА поема щафетата от Българската национална телевизия, която имаше подобна инициатива отново заедно с Агенцията за социално подпомагане. Според Вълчев си струва да отбелязваме всеки път, че светът не започва от нас. В България има отпреди новата ни държавност традиции, като храненичеството, настойничеството, осиновяването, полуосиновяването още преди Освобождението на страната ни, отбеляза директорът на БТА.
Той припомни, че първият закон за настойничеството е от 1890 година. Първите детски ястия за изоставени деца в София започват в 1900 г. по инициатива на женското благотворително дружеско "Евдокия"; за подпомагането на деца на бежанците след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. има специално сиропиталище, което се издържа от Македонския женски съюз. После идват Балканските войни, Първата световна война, които, по думите на Вълчев, генерират нови групи бедстващи деца не само в България.
Първата международна декларация за правата на детето е на Обществото на народите през 1924 г. в Женева. През 1925 г. е учреден Съюз за закрила на децата в България, които се водят от принципите на тази декларация. В София се създава Дом за настаняване на скитници, безпризорни просещи деца през юли 1927 г. с помощта на Международния съюз за закрила на децата, разказа Вълчев историята на закрилата на децата в България. Той информира, че първият опит за приемна грижа в България, така както сега я разбираме, е от 1937-1938 г. Вълчев поясни, че става въпрос за съвместна инициатива за настаняване на изоставени деца по семейства на Американската Близко-източна фондация, Съюза за закрила на децата в България, Главна дирекция на Народното здраве, тогава при Министерство на вътрешните работи и народното здраве и Отделението за социални грижи на Столичната община.
Първата наредба, която урежда настаняването на кръгли сираци между три-осем години в бездетни или заможни семейства до навършване на пълнолетие е от началото на 1937 г. По време на Втората световна война българската държава също поема голяма отговорност за закрила на децата в риск, каза Вълчев. Той припомни, че през периода на социализма системата беше институционално ориентирана чрез държавните домове "Майка и дете". През 2000 г. новият Закон за закриване на детето урежда възможностите повече семейства да са готови да приемат деца, за да помогнат на рождените им семейства, когато са в трудност, каза директорът на БТА.
Кирил Вълчев изтъкна огромната ролята на Българската православна църква в подкрепата за нуждаещите се. В рамките на този православен пост БТА представи пет кухни за бедни хора, които църквата организира в различни черкви в София, предстои да бъдат представени и още две. Става въпрос за храма "Св. Св. Кирил и Методий", който подпомага през студените месеци 270 души, социалната кухня в храма "Св. Георги" в кв. "Дървеница" приготвя храна за около 150 нуждаещи се, доброволците от т. нар. камионче за топла храна в двора на Александровска болница помага на около 120 нуждаещи се, които получават храна, социалната кухня в двора на храм "Свети Пророк Илия" в ж.к. "Дружба" помага над 500 души, старинният храм "Св. Николай Мирликийски-Чудотворец" осигурява храна за около 130 души. Предстои БТА да представи помощта от храмовете "Св. Петка Стара" и Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Елин Пелин.
/ТНП/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
