site.btaКак започваше учебната година: БТА разказва за 15 септември

На 15 септември отбелязваме началото на учебната година. Датата е въведена през 1921 г. по инициатива на Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски в периода 1920–1923 г. Дотогава първият учебен ден е на различни дати в зависимост от вида и местоположението на учебното заведение. Установяването на единно начало на учебната година е свързано с въвеждането на Григорианския календар през април 1916 г. в България, както и с необходимостта учениците от селата да участват в прибирането на земеделската реколта.

През 1952 г. началото на учебната година е преместено на 1 септември, а краят ѝ е определен за 30 май. Промяната е част от по-широко преустройство на образователната система по съветски модел, при което са въведени и четири учебни срока и петобална система за оценяване. Впоследствие този модел е определен като неприложим към българското образование, като през 1957 г. 15 септември отново е определен за начало на учебната година.

В архива на Българската телеграфна агенция (БТА) се съдържат сведения за протичането на учебния ден, броя на учениците, които прекрачват прага на училището, речи на министри, които поздравяват учениците и учителите по повод празника.

Поместваме част от материалите от архива на БТА, които разказват за началото на първия учебен ден:

Български дневник

Палермо, 27 септември 1932 г. /Джорнале ди Сичилиа/ В. Фоскини изпраща дописка от София, в която пише за откриването на новата учебна година и за учебното дело в България. Учението в България било една мания, една болест, една мода. И благодарение на него богатите и хубави български села се обезлюдявали.

***

София, 29 септември 1945 г. /БТА/ Министърът на народното просвещение проф. Станчо Чолаков произнесе днес на 13 ч. по микрофона на Радио „София“ следната реч по случай започването на новата учебна година.

„Драги учители и ученици,

Настъпването на всяка учебна година е голямо тържество не само за учащите, но за всички ни, защото тогава започва и нов темп на нашия просветен и културен живот.

Знанията, които училището дава, позволяват да опознаваме природата и нейните физически закони; да овладяваме част от нейната мощ и да я оползотворяваме за нашите нужди. Последните непрекъснато се увеличават по количество и се разнообразяват по качество, защото това е всъщност процесът на всеки културен напредък. Училището в това отношение дава необходимите знания в съответната широта и дълбочина.

Но човек не живее само между природните сили. Той живее и между хора. Отношенията между хората се преодоляват предимно от тяхната култура. Колкото по-примитивен е бил човек, толкова по-жесток е бил към другите хора. Колкото по-културен е човек, толкова неговата съвест е по-човешка, толкова по-благосклонни са отношенията му към другите, толкова по-хубав е общественият живот. Затова училището трябва да дава и необходимата духовна култура.

Всякога съм живял с искрената вяра, че нашият учител не само добре разбива своята ценна и благородна работа, но се и въодушевява от нея, защото той е свързан с героичните подвизи на възрожденците и върви по техния път.

Вярвал съм и вярвам на нашите деца и на техните родители. Те еднакво ще дадат необходимото сътрудничество за овладяване на повече знания и по-широка култура за нашия народ.

Драги ученици и учители, с вас заедно завършихме една изключителна учебна година. Разместването на обществените пластове и възбуждението на духовете се отрази и върху нашата работа. Вярвайте ми, ясни ми са били както добре разбираемите нужди на учащите се, тъй и несгодите на учителите, но не всичко съм можал да преодолея. Надявам се, че настъпващата учебна година ще протича при нормализиращи се вече условия за обучение и за културна работа.

Драги ученици, обичайте народа от всички сили, защото той е добър, трудолюбив и героичен.

А обичате ли го, тогава днес и утре ще му служите вярно и доблестно, като добри синове и дъщери. Основните предпоставки за тази ваша вярна и доблестна служба са знанието и културата, които тъкмо училището дава при изтощителния труд на вашите учители.

Драги учители, бъдете верни на народа си и въпреки всички несгоди, каквито еднакво срещаме на пътя си, отдайте силите си в училищната работа, с братска и родителска любов към учениците. Никога не съм преставал да давам необходимата морална защита на българските учители, които познавам, понеже съм излязъл из тяхната среда. Не съм преставал да обръщам внимание и върху тежките им материални условия. Живея с вярата, че все нещо ще се направи, и в това отношение. Независимо от всичко обаче българският учител ще продължи да работи с познатия идеализъм на възрожденските просветители. Защото учителстването е призвание, не занятие. То блика из глъбините на душата…

Драги ученици и учители, да не спираме погледите си на миналото. Погледите ни трябва да бъдат устремени напред, към материалното и духовното добруване на народа. Все повече знания, все по-широка култура! Усилията ни ще бъдат правилно преценени и несгодите ще бъдат преодолени.

Пожелавам здраве, сили и плодоносна работа през настъпващата учебна година.“

***

Началото на новата учебна година в столицата

София, 1 септември 1952 г. /БТА/ Днес започна новата учебна година. В празнично украсените училища в столицата се събраха хиляди ученици и родители, представители на обществено-политическите и културно-масовите организации. Откриването на новата учебна година е празник за всички.

В двора на 7-о единно училище ученичките са наредени в каре и очакват първокласниците. Погледите на всички са устремени към входа. Наредени в редици, влизат най-малките ученички. Още от първия час в училището те са обградени с топла грижа и любов. Малките ученички се вълнуват. Хор от звънливи гласове ги приветства с добре дошли. Група ученички поднасят на първокласниците цветя, книжки, червени флагчета.

Директорката на гимназията Параскева Карагюлева произнася кратка приветствена реч. Тя пожелава на своите ученички новата учебна година да бъде година на прелом в тяхната работа, упорито и системно да овладяват знанията, за да станат истински граждани на своята родина.

След тържеството ученичките с песни влизат в учебните стаи. През лятото училището е подновено. То блести от чистота.

Започват редовните учебни часове. Първият час е на класния ръководител. Ученичките разказват как са прекарали лятната ваканция и чертаят планове за новата учебна година.

Вторият час е редовен час. XI „в“ клас има час по химия.

В класната стая влиза старата учителка отличник на народната просвета Теодора Младенова. 39 години от своя живот тя е отдала на благородния учителски труд за възпитанието и обучението на децата на трудещите се. Скоро черната дъска се покрива с химически формули. Ученичките си припомнят преподадения учебен материал през миналата година. Химията им е любим предмет. Повече от 10 ученички, когато завършват гимназия, ще станат специалисти по химия.

Звънецът бие. Днес трудовият ден е завършен, но вече са започнали редовните учебни занятия. Започва упорита, напрегната работа за изпълняване на най-важната задача на младежта – да се учи, да се учи и пак да се учи.

***

Първият учебен ден в пиринския край

Благоевград, 1 септември 1955 г. /БТА/ Шумно е днес в светлите класни стаи на училищата в Благоевград. С трепет навлязоха в училищата първокласниците, за които днешният ден е пръв учебен ден в живота. Радостен е 1 септември и за надошлите от селата ученици и ученички, жадни за наука. Но особено радостни са учениците от пети квартал в града. За тях народната власт издига бързо нова удобна сграда за средно училище, която ще бъде завършена окончателно през този месец.

В целия Пирински край започна учебната година. В село Симитли, Благоевградско, днес бе открито средно училище, в което ще се учат юноши и девойки от Симитлийския район.

За 11 години народна власт в Пиринския край бяха построени 41 нови училища. До края на тази година ще бъдат довършени строящите се нови учебни сгради в село Марулево и махала Ракитна от село Брежани, Благоевградско, в село Микрево, Любовища и Гореме – Санданско, и село Гега – Петричко. Разширява се двойно и домът за деца и юноши в село Якоруда, Разложко.

 Нараства броят на учащите се в Благоевградски окръг. Тази година техният брой надминава 49 400.

***

Новата учебна година е открита

Новата учебна година в ново училище

София, 15 септември 1958 г. /БТА/ Лятото си отиде неусетно бързо. Сякаш вчера беше, когато децата от основното училище „Любчо Баръмов“ лудуваха край морския бряг и в планината, а днес вече са в училищния двор. И може би затова тяхното учудване беше толкова голямо – там, където допреди месец–два скелите опасваха с пояса си тухлените стени на новостроящото се училище, сега се издигаше бяла четириетажна сграда.

Контрастът с миналото тук беше очебиен: редом с нея стоеше още едното крило от старото училище, в което учеха децата до тая година.

Стените му бяха олющени, стаите – тесни, неприветливи. Докато в тях слънцето надникваше само по обед, в новото училище светлината струеше отвсякъде. Прозорците бяха широки, а класните стаи с хубаво изложение, обзаведени с удобни, тръбни чинове и вградени в стените гардероби.

Още не всичко беше подредено, във физкултурната зала миришеше на блажна боя и на току-що изциклен паркет, но директорката на училището Мария Арнаудова разтваряше широко вратите пред наобиколилите я родители и им обясняваше с готовност:… „Тук ще бъдат работилниците за ръчен труд, там – кабинетите по биология, химия и физика, а в тези стаи – лекарският и зъболекарският кабинет. Училището има библиотека с голяма читалня, бюфет, пионерска стая…“

„Прекрасно! – не сдържа радостта си Тодор Ламбрев, член на родителския комитет при училището. Хората от нашия квартал отдавна мечтаеха за такова училище. Сега нито ние ще се безпокоим за децата си, които често трябваше да ходят в отдалечени от квартала училища, нито те ще се… измъчват да учат на три смени.“

С такива думи, пропити с радост и благодарност, се изказаха днес и много родители от кварталите „Захарни фабрики“ и „Погребите“, където бяха открити също нови училища за децата им.

***

Враца, 16 септември 1963 г. /БТА/ Започването на новата учебна година съвпада с навършването на 120 години от откриването на първото девическо училище в града. Това голямо събитие е свързано с името на Цвета Кръстенякова – една от най-ученолюбивите възпитанички на първата българска учителка Анастасия Димитрова. Според преданието, след като завършва образованието си в Плевен през 1833 г. Цвета Кръстенякова се завръща във Враца, събира у дома си около 100 девойки и започва да ги обучава на четмо и писмо. След една година девическото училище бива открито тържествено в двора на църквата „Свети 12 апостоли“. В горния етаж на сградата, където се водели занятията, била подредена учебната стая, а в долния – трапезария за ученичките. По време на обучението те седели върху рогозки и черги, а пишели с пръст върху пясък, поставен в специални сандъчета. Обучението траело неограничено време, докато се усвоят предвидените знания. Щом като някоя ученичка свършела определените книги, устройвало се тържество, на което тя давала подаръци на своята учителка. Благодарение на упоритостта на Цвета Кръстенякова и доброто име, с което се ползвала тя сред млади и стари, още през 1845 г. броят на ученичките ѝ се увеличава на 130 – с 40 повече, отколкото в плевенското училище, открито 3 години преди врачанското.

С чувство на радост и гордост днес с първия учебен ден учениците и учителите във Враца честваха 120-ата годишнина от създаването на девическо училище в града.

***

Празник на знанието

София, 15 септември 1981 г. /БТА/ Празникът на знанието справедливо се нарича 15 септември – денят, откриващ пътя към света на мъдростта, труда и творчеството. През новата учебна година по този път тръгват към българските общообразователни професионални училища около един милион ученици. От тях за първи път влизат в класните стаи 154 хиляди първокласници, предимно на седемгодишна възраст и малка част от тях – на шест години. Всъщност те ще бъдат първият випуск на новото единно средно политехническо училище, който ще завърши образованието си след 12 години.

В основата на новия учебен план и програми са залегнали изискванията на 12 конгрес на БКП и на Първия конгрес на народната просвета за формиране на многостранно и всестранно развита личност. В учебния план и програмите са запазени и доразвити традициите на българската образователна система, свързани със съвременните условия.

Новото училище ще има тристепенна структура на обучение. Отделните степени са взаимно свързани, постигнато е оптимално съотношение между общозадължителната, свободно избираемата и факултативната подготовка, между общообразователната и професионалната подготовка.

Като запазва своята стройна структура, новото училище ще бъде същевременно обърнато към онези жизнени проблеми на обществото, които младите хора ще трябва да опознават. По този начин образованието ще се свърже още по-тясно с живота и ще се насочи към бъдещето.