site.btaНавършват се 40 години от смъртта на професор Любомир Кабакчиев – актьор, педагог и театрален режисьор

На 11 август се навършват 40 години от смъртта на актьора, педагог и театрален режисьор професор Любомир Кабакчиев.

Погребалната церемония на твореца се състои два дни по-късно, на 13 август, в София, в присъствието на членове на висшето ръководство на България, представители на обществени организации, творчески съюзи и студенти. По време на поклонението е прочетено съболезнователно писмо, изпратено от държавния ръководител Тодор Живков.

Любомир Кабакчиев е роден на 1 декември 1925 г. в Казанлък. Сценичните си изяви започва още в ученическите си години като самодеец в местното читалище „Искра“. През 1953 г. завършва Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ), днес Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), след което е назначен в Националния академичен театър „Иван Вазов“ (по-късно Народен театър „Иван Вазов“), където работи до края на живота си.

От 1960 г. е преподавател във ВИТИЗ. От 24 декември 1970 до 11 август 1986 г. Любомир Кабакчиев е председател на Съюза на артистите. Той е член на Съюза на българските филмови дейци, на Международния театрален институт и на Международната федерация на актьорите – ФИА (The International Federation of Actors – FIA).

За участието си на сцената на театър „Проджект“ в рамките на световния фестивал „Театър на нациите“ в Балтимор, щата Мериленд, САЩ, през 1986 г. Любомир Кабакчиев е увековечен на барелеф в американския град. Той е дело на скулптора Валентин Старчев, който през 1990 г. изработва подобен и за централна улица в Казанлък, преименувана на името на актьора.

В бюлетин „Вътрешна информация“ четем за кончината на професор Любомир Кабакчиев:

Любомир Кабакчиев

София, 12 август 1986 г. /БТА/ На 11 август 1986 година внезапно почина членът на Централния комитет на БКП, героят на социалистическия труд, народният артист, професор Любомир Кабакчиев – лауреат на Димитровска награда.

Любомир Кабакчиев е роден на 1 декември 1925 година в Казанлък. Завършва гимназия в родния си град през 1944 г., през 1950 г. – Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, а през 1953 г. – актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Същата година постъпва в Народния театър „Иван Вазов“, на чиято сцена повече от три десетилетия отдава сили и вдъхновение за развитието на българското социалистическо изкуство.

Изявил своето артистично дарование още като участник в самодейния колектив на казанлъшкото читалище „Искра“, Любомир Кабакчиев разгръща големия си талант на майстор и творец на върхови постижения в съвременния български театър. На сцената, в киното, в телевизията и радиото той създава ярки образи от българската, руската, съветската и световната драматургия. С неповторимо проникновение и гражданска ангажираност творецът комунист утвърждава хуманните идеали на нашата епоха, внушава възвишени и благородни пориви, въплътени в запомнящи се човешки характери. Незабравими ще останат в съзнанието на неговата огромна публика образите на Христофоров от „В полите на Витоша“, Георги Димитров в постановките „Двубой на столетието“ и „Пожарът“, Федя Протасов в „Живият труп“, Павел Протасов в „Деца на слънцето“, професор Радев в „Тази малка земя“, Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“, Чмутин от „Ретро“ и много други.

В своята дългогодишна педагогическа работа професор Любомир Кабакчиев подготвя с любов и всеотдайност поколения млади театрални творци. Личност с голямо обаяние, висока нравственост и етичност, той се ползва със заслужен авторитет сред нашата общественост.

Като председател на Съюза на артистите в България в продължение на 16 години Любомир Кабакчиев последователно работи за провеждане на априлската културна политика на Партията, за разцвета на българската социалистическа култура, за нейното по-нататъшно сближаване с културата на Съветския съюз и на другите социалистически страни. На Десетия и Единадесетия конгрес на БКП е избран за кандидат-член, а на Дванадесетия и Тринадесетия конгрес – за член на Централния комитет на Партията. Народен представител е в Деветото народно събрание, член е на Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на българските професионални съюзи и на Комитета за култура. Председател е на българо-гръцкото дружество за приятелство.

За големите си заслуги към развитието на българския социалистически театър, за активната си обществена дейност Любомир Кабакчиев е удостоен с високите звания „Герой на социалистическия труд“, „Лауреат на Димитровска награда“, „Народен артист“, носител е на ордените „Георги Димитров“, „Народна република България“ – първа степен, „Кирил и Методий“ – първа степен.

С преждевременната смърт на народния артист Любомир Кабакчиев българската социалистическа култура губи един от най-ярките си творци и строители.

Поклон пред светлата му памет!

Централен комитет на Българската комунистическа партия

***

Дълбока почит

София, 13 август 1986 г. /БТА/ Стотици хора днес се поклониха пред паметта на твореца, общественика и комуниста Любомир Кабакчиев.

Да се простят с члена на ЦК на БКП, героя на социалистическия труд, народния артист дойдоха другарите Петър Младенов, Георги Йорданов, Стоян Михайлов, членове на Държавния съвет, министри, ръководители на София, представители на обществени организации и на творчески съюзи, студенти.

На траурния митинг бе прочетено съболезнователно писмо от генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков до близките на Любомир Кабакчиев.

Заместник-председателят на Съюза на артистите в България Цветана Манева и директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Дико Фучеджиев изразиха болката на нашата театрална и културна общественост от загубата на един от най-ярките представители на българския социалистически театър, дългогодишен председател на Съюза на артистите.

Народният артист Любомир Кабакчиев през целия си творчески път беше светъл рицар на театралното изкуство, следваше своя път с простотата на едно човешко и актьорско обаяние, чиято липса ще ни направи по-бедни. Но то ще ни помогне да съхраним жив образа на актьора, общественика и човека – с такива думи се разделиха със своя обичан приятел неговите колеги. На гроба бяха положени много венци и цветя.