site.btaПреди 90 години генерал Йоанис Метаксас установява диктаторски режим в Гърция

На 4 август 1936 г. генерал Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция, свиква извънредно заседание на Министерския съвет, на което са приети два декрета за разпускане на гръцкия парламент, суспендиране на Конституцията и установяване на диктаторски режим. Авторитарното управление на Метаксас продължава до смъртта му на 29 януари 1941 г., като през целия този период диктатурата се ползва с одобрението и подкрепата на краля на Гърция Георгиос Втори.

В прокламация към гръцкия народ, с която обявява налагането на режима, Метаксас заявява, че парламентът не е способен да осигури стабилно управление в страната. Според него политическите конфликти между партиите водят до безредие и отслабване на държавната власт, а комунистическото движение се възползва от тези обстоятелства. 

Налагането на диктатурата е резултат от нестабилната политическа обстановка в Гърция. На 26 януари 1936 г. в страната са произведени парламентарни избори, които не водят до сформирането на стабилно правителство. През май същата година в страната избухват масови стачки, които засилват социалното напрежение в страната. Те започват сред тютюнопроизводителите в Солун, които настояват за по-добри условия на труд. Впоследствие към протестните действия се присъединяват работници и от други градове. 

В „Български бюлетин“ на БТА и „Преглед на чуждия печат“ четем за установяването на диктатурата на генерал Йоанис Метаксас:

Атина, 5 август 1936 г. /Хавас/ В прокламацията, отправена до народа, правителството обосновава обявяването на военното положение и разтурянето на парламента, като подчертава проявената от парламента неспособност да даде на страната едно трайно правителство и опасността от комунистическата пропаганда, насочена против обществения строй. Прокламацията, която е подписана от генерал Метаксас, заключава, че правителството, след затвърдяването на обществения ред, ще работи под ръководството на краля за преуспяването на гръцкото общество и главно на бедните слоеве.

***

Белград, 7 август 1936 г. /Авала/ В. „Време“ обнародва съобщения от своя дописник в Атина, в които между другото се казва, че оповестяването на мерките, взети от правителството на Метаксас, е предизвикало силна изненада всред гръцките политически кръгове, толкова повече, че през последните дни правителството бе опровергало съобщенията от тоя род, появили се в атинския печат. Не се знае още, продължава вестникът, какво поведение ще възприемат партиите, но има основание да се вярва, че комунистите, либералите и другите венизелистки поделения ще се обявят против диктатурата. Твърди се, че преди да вземе изключителните мерки, Метаксас се е бил споразумял с водачите на военната лига, които му обещали своята подкрепа, ако правителството гарантира, че няма да се направи някакво изменение в офицерския корпус.

През вчерашния ден, продължава „Време“, всичките комунистически депутати са били арестувани, с изключение на водача на комунистите Склавенас, който е забегнал.

От същия източник се узнава, че бившият министър на войната, понастоящем началник-щаба на армията, генерал Папагос е играл първостепенна роля при подготовката на диктатурата. Войските още се държат на щрек. Управителят на Атина и военният комендант генерал Пицикас извършиха вчера инспекционни прегледи във всичките казарми на атинския гарнизон. През нощта из улиците на столицата сноват пехотни, конни и жандармерийски патрули. Всичките държавни учреждения се охраняват от военни.

***

Атина, 7 август 1936 г. /Стефани/ Въпреки настоятелните молби, отправени до крал Георгиос от партийните водачи Кафандарис, Папанастасиу, Папандреу и Цалдарис, братовчед на покойния бивш министър-председател, които бяха приети от краля, за да протестират против диктаторската политика на Метаксас, гръцкият владетел не е престанал да одобрява тая политика. Той отказа да свика Коронния съвет и замина за Корфу, вероятно, за да не бъде принуден да отговори веднага на енергичния меморандум, който му бе връчен.

Цалдарис, Папанастасиу и Гонатас заявиха пред дописника на югославската агенция „Авала“, че Метаксас поддържа неоснователно необходимостта за установяването на диктатура в Гърция. Според тяхното мнение, това би могло да има важни последици за авторитета на короната.

***

Класическият случай с Метаксас

Париж, 9 август 1936 г. /Репюблик/ Пиер Бросолет пише: Метаксас извърши много лесно и успешно държавния преврат, като наложи диктаторски режим в Гърция. Макар че „работите“ понастоящем се развиват много благоприятно за новия диктатор, ние се съмняваме, че новото положение ще продължи много време. Безспорно Метаксас представи своя преврат в една много привлекателна форма, като заяви, че той си е присвоил известни права, с цел да запази страната от развиващия се болшевизъм. Въпросът обаче не е толкова прост. Никой не може да отрича, че Комунистическата партия се отдава на една силна пропаганда и че се подчинява на решенията на III-ия Интернационал. Но комунистическата дейност е само един второстепенен елемент в опозиционното движение, което се засили напоследък извънредно много в Гърция. Лошото, почти невъзможно положение на гръцкия работник е една от главните причини за избухналата преди няколко дни обща стачка в Гърция. Съществуват обаче и други причини за развитието на опозицията в Гърция. На първо място, съществува обстоятелството, че хиляди офицери и чиновници – привърженици на Либералната партия на Венизелос, които бяха отстранени от служби след миналогодишната революция, не са още освободени от болезнения остракизъм, на който са подложени.

Що се отнася до самите монархисти, налице е обстоятелството, че Метаксас, водач на една съвсем малочислена партия, успя да завладее цялата власт, цялото влияние и цялото доверие на краля. Това обстоятелство поражда голямо недоволство сред останалите партии от десницата. Всъщност, гръцкият министър-председател се намери в твърде обикновения случай на водач, който, не знаейки как да се справи с една многостранна социална, политическа и лична опозиция, си послужи с най-удобното разрешение, като обяви военно положение. Случаят и начинът на действие са напълно класически. Неговият временен успех е също така класически. Но много сигурно е също, че ликвидирането на подобни кризи е много болезнено. И няма съмнение, че това ще се почувства много скоро в Гърция.

***

Първи стъпки на диктатура в Гърция

Париж, 11 август 1936 г. /Тан/ Въпреки многократните уверения, че новият диктаторски режим в Гърция е само временен и че веднага след като се унищожи комунистическата опасност Гърция ще се върне към парламентарния и конституционен ред, по всичко личи, че диктатурата се затвърдява и че генерал Метаксас възнамерява да направи един по-продължителен опит, който освен потушаването на комунистическото движение, ще се стреми да преустрои коренно целия политически и държавен строй на Гърция. На първо място, генерал Метаксас образува едно безпартийно правителство, което носи характер на чисто диктаторско управление. След заминаването на краля за Корфу, Метаксас остана единствен господар на политическото положение в Атина, защото никой от днешните държавници и водачи на отделните организирани партийни групировки не може да се противопостави чрез своите качества на безспорен водач на Метаксас. Венизелос, Демердзис, Цалдарис и Кондилис починаха и оставиха за свои заместници, като водачи на партиите, чиито вдъхновители бяха те, само посредствени и второстепенни личности. Именно с това се обяснява обстоятелството, че отделните партии не съумяха да се организират и споразумеят помежду си, за да използват възстановяването на либералната монархия за окончателното закрепване на конституционния и парламентарен строй. Тяхната слабост, тяхната раздвоеност, колебливата им парламентарна тактика позволиха на генерал Метаксас да прояви известна смелост и да използва представилия му се случай да съсредоточи цялата власт в ръцете си. В протестния меморандум, който партийните водачи представиха на краля, заявяват, че всичките партии са приели монархията с непоколебимата вяра, че владетелят ще изпълни обещанието си да запази реда и законността. Те отричат твърдението, че вътрешното положение налага някакви извънредни мерки и че парламентът се е показал неспособен да сътрудничи полезно с правителството, защото същият този парламент се съгласи с образуването на правителството на Метаксас и даде на последното необходимите права да разреши големите въпроси, които интересуваха страната. Онова, което е по-важно в меморандума, е обстоятелството, че той заангажира пряко краля чрез констатацията, че установяването на диктатурата, въпреки конституционната клетва на краля, е в състояние да разколебае доверието на партиите във владетеля. Това, изглежда, означава, че партиите, които приеха възстановяването на монархията в името на началото на народно единение, възнамеряват да си възвърнат свободата на действие спрямо самото начало на монархията. Ако действително се осъществи една подобна евентуалност, тя ще може само да увеличи политическото безредие и неустановеност в Гърция.

Всичко ще зависи, безспорно, от начина, по който генерал Метаксас възнамерява да наложи на народа своята изключителна власт. Никой не може да отрича, че беше крайно необходимо да се вземат мерки за унищожаване на комунистическото движение, което вземаше застрашителен размер сред широките работнически маси. Касае се обаче да се знае дали не беше възможно да се постигне това, без да се напуща законният парламентарен ред и без да се прибягва до диктатура. Касае се, също така, да се знае какъв род диктатура възнамерява да установи генерал Метаксас. От неговите изявления личи, че той желае да запази конституцията от 1911 година, но в същото време проличава, че министър-председателят смята, че е невъзможно да се произвеждат нови избори и че той е решен да запази властта, докато осъществи своята обширна програма, която засяга организацията на държавата и предвижда няколко капитални социални преобразувания за работниците. Очаква се, че генерал Метаксас ще изготви една нова конституция, която ще въведе в Гърция един авторитарен режим по типа на националсоциалистическия и фашисткия режими. Остава да се знае дали гръцкият народ, който прекара през последните 15 години толкова кризи и вълнения, ще приеме безропотно новия опит. Остава да се знаят какви ще бъдат външните последици от тези промени в Атина. Метаксас заявява, че външната политика на Гърция остава непроменена и вярна на Балканското споразумение и на гръцко-турското приятелство.

След консолидирането на властта си Метаксас въвежда цензура и започва преследвания срещу политическите лидери, членовете на парламента и гражданите, които се противопоставят на установения диктаторски режим. Също така в страната се въвеждат реформи, насочени към подобряване условията на труд, както и към увеличаване на промишленото и селскостопанското производство; създава се и Националната младежка организация, чрез която режимът се стреми да привлече младежи на възраст межди 14 и 25 години към своята идеология, основана върху култа към личността, национализма и антикомунизма.