site.btaНа 2 август 1980 г. е извършен атентатът на гарата в Болоня

На 2 август 1980 г. на централната жп гара в Болоня е извършен един от най-тежките терористични атентати в съвременната история на Италия.

Точно в 10:25 часа в чакалнята за втора класа, пълна с хора, пътуващи в разгара на летния сезон, избухва бомба, поставена в куфар.

Взривът срутва покрива и едното крило на гарата, като нанася тежки щети и на експресния влак Анкона–Киасо, намиращ се на първи коловоз.

При атентата загиват 85 души, а над 200 са ранени.

Терористичната атака е кулминация на т.нар. „Оловни години“ (anni di piombo) в Италия – близо двадесетгодишен период на политически екстремизъм, насилие и атентати, извършвани от крайнолеви и крайнодесни групировки.

Официалното разследване на атентата продължава няколко десетилетия. Съдебните процеси, свързани с него, се провеждат в периода от 1987 до 2025 г.

За атентата на доживотен затвор като преки извършители са осъдени членовете на неофашистката терористична групировка „Въоръжени революционни ядра“ Валерио Фиораванти, Франческа Мамбро и Луиджи Чиавардини.

През 2020 г. съдът в Болоня официално посочва Личо Джели – ръководител на тайната масонска ложа „Пропаганда Дуе“ (P2), като един от организаторите и лицата, осигурили финансирането на атентата.

За атентата в Болоня четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА:  

Голяма експлозия в Италия 

Рим, 2 август 1980 г. /БТА/ Тази сутрин на централната железопътна гара в Болоня станала голяма експлозия. Според първите официални съобщения убити са 55 души и около 180 са ранени, но тези цифри не са окончателни, тъй като много от ранените са в доста тежко състояние.

На първите снимки, които италианската телевизия показа от мястото на произшествието, се виждат извити железни греди, огромни каменни блокове, струпани върху вагони, непрекъснато движение на полицейски и болнични коли, обезумели от уплаха хора. Разрушено е напълно цялото дясно триетажно крило на гарата, дълго около 50 метра, където се намираха няколко чакални и ресторанта. И трите помещения са били пълни с пътници, заминаващи на почивка. Огромни каменни блокове са паднали и върху няколко вагона от влака, който в следващите минути е трябвало да замине за Базел, Швейцария.

Причината за експлозията още не е известна. Три часа след нея неизвестно лице се обадило по телефона в редакцията на римския вестник „Република“ и заявило, че организацията „Въоръжени революционни отряди“ – крайнодясна, поема отговорността за този нов терористичен акт. (…)

Веднага след съобщението за катастрофата министърът на вътрешните работи и на транспорта посетил Болоня. Президентът Пертини прекъснал почивката си, за да се отправи с хеликоптер за мястото на катастрофата…

Очаква се утре следобед правителството да направи специално съобщение в Сената за обстоятелствата, при които е станала катастрофата.

***

Болоня: престъпление на десни екстремисти

Рим, 3 август 1980 г. /БТА/ Италианските власти съобщиха днес, че експлозията на гарата в Болоня, при която загинаха 84 души и над 200 бяха ранени, е била предизвикана от бомба, поставена от десни екстремисти.

Прокурорът на Болоня Уго Систи направи официална декларация, че разкритията на следствието говорят за „терористично нападение срещу вътрешната сигурност на държавата“ и че виновниците ще бъдат съдени според законите на страната.

Както уточни един от експертите, които се занимават с разследването на случая, мощността на експлозива се равнява на 40 кг. тротил. Предполага се, че бомбата е била поставен в един ъгъл на чакалнята, където била намерена вдлъбнатина във форма на пресечен конус с широчина 1,5 метра и дълбочина 30 сантиметра. Близката стена и спряната наблизо влакова композиция са напълно разрушени при експлозията.

Италианският печат единодушно обвинява за атентата крайнодясната организация „Въоръжени революционни отряди“. Профсъюзите призоваха утре да бъде обявена двучасова национална стачка, с която работниците ще протестират срещу насилието и ще настояват да бъдат намерени и наказани виновниците. Министър-председателят Франческо Косига посети мястото на произшествието и изрази възмущението си от това „ужасно престъпление срещу човешките права и демокрацията“.

***

Траурен митинг в Болоня 

Рим, 6 август 1980 г. /БТА/ В Болоня днес се състоя погребението на жертвите от бомбения атентат на Болонската гара на 2 август.

То се превърна в грандиозен протест срещу чудовищното престъпление, отнело живота на повече от 80 души. На него присъстваха стотици хиляди ветерани от антифашистката съпротива, представители на най-големите профсъюзни организации, видни обществени дейци, работници, студенти. В траурната церемония участваха президентът на републиката Алесандро Пертини, министър-председателят Франческо Косига, много министри, национални секретари на политически партии. Делегацията на Италианската компартия бе оглавявана от нейния генерален секретар Енрико Берлингуер.

В памет на жертвите от атентата днес в Италия бе обявен еднодневен национален траур. Знамената на обществените сгради бяха спуснати, магазините бяха затворени, вечерните спектакли и кинопрожекции бяха отменени. Работниците от областта Емилия-Романия, чийто административен център е Болоня, днес стачкуваха в продължение на четири часа. (…)

В брой 34 от 22 август 1980 г. на издаваното от БТА списание „По света“ е публикуван анализ на събитията в Болоня от специалния пратеник на „Зюддойче цайтунг“ Карлос Видман. В него четем:

Черната събота на Болоня

(…) Както винаги, Сандро Пертини е на местопроизшествието. Побелелият президент на Италия, който – както всяко лято – прекарва отпуската си в Тирол, пристигна с един хеликоптер на карабинерите в Болоня. Той е бил вече на 11-ия етаж на болницата „Оспедале маджоре“, където се води борба за живота на най-тежко пострадалите, бил е и в моргата, и в другите болници и ето го сега сред развалините, които някога бяха централната гара на Болоня.

За 26-те месеца, откакто пое президентския пост, на 84-годишния политик се налагаше да стои по-често пред ковчези, отколкото на церемонии в двореца Квиринале; за същото това време той е прегръщал повече вдовици, отколкото е стискал ръце на официални гости от чужбина. Приведен, с бледо лице и покрусен, той изпълнява и сега своя печален дълг. Отпъжда с ръка тълпата репортери: „Нямам какво да кажа.“

Дава израз на скръбта и гнева на народа – чувства, които обръгналите от едно десетилетие тероризъм италианци рядко излагат на показ. През тази черна събота бе започнал сезонът на отпуските: 10 милиона италианци и четири милиона туристи от чужбина пътуваха към избраните от тях места за почивка в Италия.

Някои от часовниците на гарата, които не са били разбити, показват все още момента на експлозията.

Стрелките им са заковани на 10 часа и 25 минути. „Сградата се повдигна и след това се срути до основи – разказва един шофьор на автобус, който е паркирал по това време колата си на площада пред гарата. Помислих, че стана земетресение.“

Сякаш улучено от 250-килограмова бомба, от типа на тези, които съюзниците бяха хвърлили над някои градове на Италия през време на войната, срутено е всъщност едно от двете крила на гарата на Болоня, а не централното здание. Разрушени са чакалните на втора и първа класа, един подлез за пешеходци, ресторантът на гарата и голяма част от стоманените конструкции, които крепят покрива над коловозите. Стоманените греди смачкаха два вагона от бързия влак Анкона-Базел, който беше пристигнал с 60 минути закъснение в Болоня, пълен със завръщащи се от отпуска загорели от слънцето швейцарци.

Флавиано Пецети, който работи от 25 години на централната гара на Болоня и който от няколко години е неин началник, намери точните думи: „Беше като при бомбардировка през време на войната.“

И действително става дума за бомбено нападение и нищо друго.

За да бъде осъществено то, няма нужда от война, от самолети. Достатъчни са няколко души, които правят същото, което правят по гарите милиони мирни хора – влизат с куфари, оставят ги в чакалнята или в касетите за багаж. Един куфар вероятно не е достатъчен.

Десет или двадесет килограма динамит са необходими само за „детонатора“, който трябва да взриви още няколко куфара с експлозив, поставени наблизо, за да се постигне онзи убийствен ефект, който да внуши в мирно време впечатлението за война.

Отговорността за трагедията

До през нощта в неделя все още мнозина хранеха надеждата, че може би в случая става дума за „обикновена“ злополука, за катастрофа по чисто технически причини. Експлозия на бутилки с газ в кухнята на ресторанта, пръснал се парен котел или нещо от този сорт, някаква страхотна авария, предизвикана от нечия груба небрежност – всичко това щеше да подейства като известна утеха на фона на тази трагедия, която отне живота на толкова много хора и превърна още по-голям брой в сакати и слепци. „Би трябвало да се радваме, ако е така – писа в неделя сутринта със слаба надежда вестник „Република“. Тогава поне Италия не би имала този път чувството, че е преследвана от демони.“

Един кратер в чакалнята на втора класа с дълбочина не повече от половин метър показва, че всички подобни надежди са илюзорни. Това беше бомба. Първоначалните преценки на пожарникарите, че за експлозия с такава мощ са били необходими най-малко 150 или дори 200 килограма динамит, междувременно са коригирани. Поражения от този род, казват специалистите, можели да бъдат постигнати и с по-малко количество експлозив. Очевидци от мястото, където е избухнал зарядът, няма. Всички, които са били в чакалнята, са мъртви. Дали е бил използван детонатор с часовников механизъм, нагласен на 10:25 ч. или пък атентаторите са предизвикали експлозията от безопасна дистанция чрез натискане на копче – това вероятно ще може да се узнае едва когато извършителите бъдат заловени.

Кои са „демоните“, за които говори ляволибералният вестник „Република“? Според левия „Паезе сера“ зад тази касапница стои „един студен и безмилостен мозък“. „Отново – продължава вестникът – един хладен ум си е поставил точна цел: чрез масов терор, чрез безразборни удари сред тълпата да тласка към разложение държавата и демократичните институции, за да се издигне върху развалините им един авторитарен режим.“

„Това не са хора ...“

Италианският печат – от левицата до десницата – този път е твърде единодушен в това предположение. Специалистът по държавно право Лео Валиани пише на страниците на либералния „Кориере дела сера“, че отговорност за случилото се носят и управляващите, доколкото след войната те са допуснали, заобикаляйки конституцията, да бъдат образувани отново една политическа партия – Италианското социално движение, и една младежка организация – „Ордине нуово“ („Нов ред“), които повече или по-малко открито се обявяват за фашизъм.

Дори консервативният вестник „Джорнале нуово“, излизащ в Милано, приема, че извършителите в този случай трябва, да се търсят в редовете на крайната десница.

Главният редактор на вестника Индро Монтанели нарича авторите на атентата „магьосници на динамита, гении на човешкото изтребление“. (…)

Единодушието на печата в предположението, че този път става дума за „черен“, за фашистки терор, не се дължи на факта, че ултрадесните „Въоръжени революционни ядра“ вече поеха в едно обаждане по телефона отговорността за атентата. В Италия след всеки атентат в редакциите на вестниците се обаждат много жадни за слава действителни и мними терористи.

Но касапницата в Болоня носи именно онзи почерк, по който в Италия се разпознават фашистите.

Лявоекстремистките групи практикуват „индивидуален терор“. Те застрелват съдии, политици, профсъюзни дейци, журналисти, карабинери.

Десните екстремисти, напротив, винаги са проявявали предпочитание към слепи избивания от голям мащаб.

Стратегията на терора

Еднакво осъдителни от морална гледна точка, престъпленията на двете екстремистки крила не се различават и по непосредствената политическа цел, която преследват: да предизвикат установяване на диктаторски режим в Италия. Но ултралевичарите целят с терора си само да накарат да се прояви „латентният фашизъм на държавата“, за да получели след това „подкрепата на масите“ (която досега толкова осезателно им липсва) за борбата с него. А целта на ултрадесните терористични групи е да дадат на наличните в момента авторитарни сили в държавата претекст за десен заговор, за евентуален преврат, чрез който фашистите се надяват да осъществят своята идея за държавата.

Стратегията на левите терористи е твърде далече от перспективата за постигане на крайната цел и е твърде заплетена. Тя е понятна само на една шепа идеологически опиянени привърженици и почти няма потенциални съюзници в Италия.

Десните терористи обаче не действат в съвсем празно пространство. Следвоенната Италианска република вече преживя заговори, които бяха изплетени в редовете на официалните тайни служби, и в тях играеха роля ултрадесни терористични групи.

Най-кървавият до края на 1969 г. терористичен атентат след войната – експлозията на една адска машина в сградата на Земеделската банка на площад „Фонтана“ в Милано на 12 декември 1969 г., имаше определено конспиративни цели. В полицията и в тайните служби имаше посветени в „делото“ хора, които след това години наред полагаха усилия атентатът да бъде приписан на леви терористични групи. Минаха близо десет години, докато бяха открити истинските автори, а един от тях миналата година успя да избяга по тайнствен начин в чужбина, макар и за кратко време, защото Коста Рика върна беглеца обратно в Италия. Цялата истина във връзка с клането на площад „Фонтана“ и до днес още не е разкрита.

Атентатът на централната гара в Болоня бе извършен в навечерието на шестата годишнина от един друг терористичен атентат – на 4 август 1974 г. в експреса „Италикус“: точно когато той минаваше през един дълъг тунел, експлодира една бомба, която уби 12 души и рани 48. (…)