site.btaНа 31 юли 1964 г. космическата сонда „Рейнджър 7“ изпраща първите снимки на Луната в близък план

На 31 юли 1964 г. американската космическа сонда „Рейнджър 7“ изпраща първите снимки на Луната в близък план. Апаратът предава общо 4316 кадъра, преди да извърши планирано твърдо кацане на лунната повърхност. Разделителната способност на изображенията е около хиляда пъти по-висока от снимките, направени от наземни телескопи. Това е първият успешен опит на Съединените щати да изпратят сонда на Луната.

Космическият апарат „Рейнджър 7“ е изстрелян на 28 юли 1964 г. от космодрума Кейп Канаверал в щата Флорида, САЩ, с ракетата носител „Атлас-Аджена Б“. Сондата тежи 363 килограма и е оборудвана с шест телевизионни камери – две широкоъгълни и четири тесноъгълни.

Мисията е част от научноизследователската програма „Рейнджър“, разработена в края на 50-те години от 20-и век от Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА). Програмата има за цел да направи първите детайлни снимки на Луната, чрез които да бъде проучена структурата на нейната повърхност. Получените данни помагат да се идентифицират подходящите места, на които в бъдеще могат да кацнат астронавтите от космическата програма „Аполо“.

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“ четем за мисията на „Рейнджър 7“:

НАСА подготвя нов опит

Вашингтон, 23 юли 1964 г. /Транс прес/ След като четири пъти се опитаха безуспешно да направят снимки на Луната от своите космически кораби „Рейнджър“, САЩ ще предприемат от понеделник нататък нов опит.

„Рейнджър 7“ тежи 363 килограма и е снабден с 6 телевизионни камери. Полетът към Луната ще продължи около 68 часа, а първите снимки трябва да се направят, когато летящата лаборатория ще се намира на около 1800 километра от Луната.

Тя ще действа като усъвършенстван телескоп. За този опит ще бъде използвана около 30-метрова лента. Ако предаването на последните снимки стане при добри условия, НАСА се надява, че на повърхността на Луната ще могат да се различат предмети колкото автомобил. Луната тогава ще бъде на 380 000 километра от Земята. Положението на Луната по отношение на Земята позволява изстрелването да стане между 27 юли и 1 август.

Ако опитът се отложи, ще бъде възможно „Рейнджър 7“ да бъде изстрелян след един месец. Във всеки случай това ще бъде последното изстрелване за тази година.

***

Изстрелян е космически кораб в САЩ

Ню Йорк, 28 юли 1964 г. /ТАСС/ Днес от нос Кенеди (щата Флорида) беше изстрелян космически кораб „Рейнджър 7“ по посока към Луната. На борда на кораба се намира специална телевизионна апаратура, с помощта на която се възнамерява да се направят от близко разстояние и да се предадат на Земята снимки на лунната повърхност.

***

Американският опит завършил успешно

Ню Йорк, 31 юли 1964 г. /ТАСС/ Днес американският космически кораб „Рейнджър 7“ успешно завърши своя полет и в 9:25 ч. по нюйоркско време (16 ч. и 25 м. по московско време) се вряза в повърхността на Луната със скорост 7500 км в час. Около 15 минути преди срещата с Луната, по радиосигнал от Земята е било включено телевизионно оборудване, поставено на „Рейнджър 7“. На Земята са предадени около 4000 снимки на лунната повърхност от близко разстояние.

Както съобщават американските информационни агенции, „Рейнджър 7“ е паднал в района на „Морето на облаците“.

Агенция ЮПИ напомня, че 6 неудачни опита на „Рейнджър“ са стрували 180 милиона долара.

„Рейнджър 7“ – автоматична изследователска станция с тежина повече от 365 кг – бе изстреляна на 28 юли в 19:50 ч. по московско време от нос Кенеди. Полетът е преминал по изчислената траектория и след необходимата поправка за 68,35 ч. полет е достигнал осветения район на Луната.

Поставените на борда на станцията телекамери са започнали да предават на Земята телевизионни изображения на лунната повърхност на 31 юли от разстояние около 1800 км от Луната.

Последната снимка е била получена от разстояние, равно приблизително на 1000 метра. Била е поставена цел да се получат по-точни данни за повърхността на спътника на Земята, които могат да бъдат полезни при осъществяване полети на човека на Луната.

Засега още няма пълни данни за завършилия опит, по които може да се определи мястото му между другите опити за изследване на космическото пространство и по-специално в подготовката за непосредствено изучаване на Луната. Въпреки това опитът е преминал успешно. (…)

Съветският съюз е пионер във фотографиране на Луната с помощта на автоматична междупланетна станция. Светът помни, че бе фотографирана невидимата от Земята страна на Луната. Тези снимки, които досега са ненадминати, бяха положени в основата на създаването на първия лунен атлас и глобус. Освен това съветските „лунници“ събраха обширен материал за космическото пространство – за поясите на радиация около Земята, за интензивността и вариациите на космическото излъчване, а също така за магнитното поле на Земята и Луната.

Съветските учени са радостни да отбележат, че пускането на „Рейнджър 7“ е ново национално постижение за САЩ в осъществяването на тяхната програма за изследване на Луната, известен принос в изучаването на космическото пространство.

***

Американските космически планове

Пасадена, 31 юли 1964 г. /Франс прес/ Двамата учени, които допринесоха за пълния успех на космическия експеримент с „Рейнджър 7“, директорът на проекта Харис Шурмайер и д-р Уилям Пикъринг, директор на лабораториите на НАСА в Калифорния, днес организираха пресконференция, на която присъстваха голям брой журналисти.

Шурмайер заяви, че траекторията на „Рейнджър 7“ е била окончателно уточнена, след като точката на прилуняване е била съвсем близо до предвидените координати 11 градуса юг и 21 градуса запад. Фотографиите, получени от космическия кораб, дават възможност да се покаже с точност дали районът има скали, камъни или кратери.

От своя страна, д-р Пикъринг изтъкна, че според съществуващите данни повърхността на Луната в избрания район е доста гладка, но въпреки това тези данни трябва да се проучат отново предвид прилуняването на астронавтите от проекта „Аполо“.

Пикъринг съобщи, че два други космически кораби от този тип ще бъдат изстреляни в началото на идващата година. Проучването на фотографиите, получени днес, ще покаже кой район на Луната ще бъде избран за следващите два опита.

Що се отнася до прилуняването на астронавтите от проекта „Аполо“, д-р Пикъринг заяви, че „един гладък район ще бъде избран за прилуняването. Това, което ни интересува, е да знаем точно къде се намират гладките райони на Луната.“

В отговор на това да направи сравнение между днешния успех на САЩ и съветските програми от същия характер, д-р Пикъринг заяви: „Техните и нашите опити показват, че космическите изследвания са много трудни и ние сме много щастливи от постигнатия днес успех“.

Накрая заместник-директорът на НАСА д-р Нюел потвърди, че фотографиите, получени чрез „Рейнджър 7“, ще бъдат проучени и анализирани с цел да се изясни дали районът на Морето на облаците е удобен за прилуняване.

„Ние очакваме резултатите от програмата „Сървейър“, за да видим дали повърхността на Луната позволява кацането на космически кораб на нея.“

Програмата „Сървейър“ ще бъде проведена след програмата „Рейнджър“. Единствената разлика се състои в това, че космическият кораб „Сървейър“ ще кацне леко на лунната повърхност, а няма да се блъсне в нея с голяма скорост като „Рейнджър“.

***

След успешния опит с „Рейнджър 7“

Пасадена, 1 август 1964 г. /Ройтер/ Ето някои от главните факти, които се разкриват от снимките на Луната, изпратени от „Рейнджър 7“.

Равнините: плоските „морета“, които от Земята изглеждат съвсем гладки, са всъщност покрит от стотици кратери с широчина до 3 фута и дълбочина 1 фут.

Повърхността: повърхността на Луната е покрита от дълбоки пластове прах, в които човек би могъл да потъне… Тя има един пласт от прах няколко фута дълбок, но възможността повърхността да издържа на тежки товари все още не е известна.

Кратерите: има много доказателства за лунна вулканична дейност, но някои от кратерите изглежда са били причинени от метеорити, сблъскващи се с Луната.

Лъчите: лъчите, които излизат от кратерите и за които се смяташе, че са кондензирана пара или вулканично стъкло, изглежда, че всъщност са големи скали, изхвърлени по време на формирането на кратерите.