site.btaНа 30 юли 1980 г. парламентът на Израел приема закон, с който обявява Йерусалим за обединена столица на страната

На 30 юли 1980 г. Кнесетът (парламентът) на Израел приема основен закон, с който обявява Йерусалим за „вечна и неделима столица“ на страната. Законът признава суверенитета на Израел над Източен Йерусалим, завладян по време на Шестдневната война (5-10 юни 1967 г.), която се води между Израел, Египет, Йордания и Сирия. 

Законът утвърждава града като седалище на президентството, Кнесета, правителството и Върховния съд. Освен това предвижда защита на светите места от оскверняване и гарантира свободен достъп до тях за изповядващите исляма, християнството и юдаизма.

В отговор на закона на 20 август 1980 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) приема резолюция 478, с която обявява закона за недействителен. Съгласно документа всички законодателни и административни мерки и действия, предприети от Израел, трябва да бъдат незабавно отменени, тъй като представляват пречка за постигането на мир в Близкия изток. Резолюцията призовава всички държави членки да изтеглят дипломатическите си мисии от Йерусалим.

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“ четем за обявяването на Йерусалим за столица на Израел:

Открито настъпление срещу световното обществено мнение

Бейрут, 21 юли 1980 г. /БТА/ В най-близко време в Източен Йерусалим ще бъде преместена резиденцията на израелския министър-председател Менахем Бегин, това съобщение бе направено вчера по израелското радио от генералния секретар на канцеларията на Бегин Матитяху Шмулевич. То говори, че израелските ционисти са твърдо решени да анексират арабската част на Йерусалим.

За тази цел през седмицата израелският парламент ще започне да обсъжда проектозакон, според който Йерусалим се обявява за столица на Израел. Това е явно нарушение на определения през 1947 година от Общото събрание на ООН статут на Йерусалим и Съветът за сигурност неведнъж е призовавал Тел Авив да се съобрази с исканията на ООН и да не променя статута на града.

С тази своя стъпка Тел Авив показва, че няма никакво намерение да прикрива експанзионистичните си планове и минава в открито настъпление срещу арабските интереси и световното обществено мнение.

***

Бейрут, 24 юли 1980 г. /БТА/ Пренебрегвайки възмущението на световната общественост, израелският парламент снощи одобри на първо четене законопроекта за анексирането на източната (арабска) част на Йерусалим и обявяването ѝ за столица на Израел. Прави впечатление, че при гласуването са присъствали само 77 от общо 120 депутати. Между отсъствалите били бившият министър на отбраната Езер Вайцман, бившият министър-председател (от Партията на труда) Ицхак Рабин, както и двама министри – на енергията и на образованието.

***

Израел обявил Йерусалим за своя столица

Бейрут, 30 юли 1980 г. /БТА/ Въпреки протестите на световната общественост и категоричното предупреждение на Общото събрание на ООН, днес израелският парламент (Кнесетът) одобри законопроекта за анексиране на Източен Йерусалим и за обявяване на града за „вечна и неделима столица на Израел“.

Законът предвижда „обединен Йерусалим“ да бъде център на всички институции – Кнесета, президентството, правителството и Върховния съд, и да се ползва с предимство пред всички останали градове при отпускането на държавни заеми за развитие и благоустройство. Министър-председателят Бегин се готви, както съобщава Ройтер, да премести канцеларията си от западната в източната, арабската част на града.

Провокационният документ е бил посрещнат с неодобрение от депутатите от лявото крило на опозиционната Партия на труда, на Комунистическата партия и някои други опозиционни партии. Дори кметът на Йерусалим Теди Колек изразил несъгласие, заявявайки, че този закон ще задълбочи външнополитическите проблеми на Израел, без да допринесе с нищо за развитието и процъфтяването на града.

Същевременно Кнесетът отхвърли призива на Общото събрание на ООН за пълно изтегляне на Израел от окупираните през 1967 година арабски земи, което да започне най-късно на 15 ноември. (…)

***

Спорът за Йерусалим

Йерусалим, 30 юли 1980 г. /кор. на АП Артур Макс/ Три велики религии благоговеят пред Йерусалим като пред свещено място. Този факт е част от величието на града и източник на основните му проблеми. Първостепенни еврейски, мюсюлмански и християнски светилища се намират на 600 метра едно от друго…

За този древен град, изграден от камък с цвета на мед, са се водили 28 войни след като цар Давид основа тук столицата си преди три хиляди години. Йерусалим е бил малък град на билото на хълмовете, разделящи средиземноморската крайбрежна равнина от пустините на изток. Днес градът е разделен на арабски и еврейски сектори, обединени от израелската държава. (…)

Грозна мрежа от тухлени стени, бодлива тел, минни полета и снайперистки постове разделяше Йерусалим 19 години (до 1967 година) между Израел и Йордания. Йордания контролираше източния сектор, който включва свещените гробници на Стария град, заграден между стени, реконструирани преди 400 години от турския султан Сюлейман Велики. За два дни израелските елитни парашутни части през горещото лято на 1967 година преминаха отбранителната линия и щурмуваха една от седемте древни врати на града, за да обединят отново Йерусалим.

За две седмици Кнесетът (израелският парламент) анексира Източен Йерусалим, въпреки че се въздържа от подобна стъпка относно огромните територии, които Израел завладя от Египет, Сирия и Йордания в Шестдневната война.

Сега Кнесетът обсъжда законопроекта, който ще оформи статута на Йерусалим като столица на Израел, включваща и източния сектор. Министър-председателят Менахем Бегин скоро възнамерява да премести канцеларията си в Източен Йерусалим, за да подчертае израелското становище, че градът никога вече няма да може да бъде разделен. (…)

Йерусалим е магнит, който привлича стотици хиляди поклонници всяка година. Християните минават по Виа Долороса и се молят на „Божи гроб“ – мястото, където Христос е бил разпънат и е възкръснал. Стотици мюсюлмани се молят всеки петък в джамията „Ал Акса“, третото по важност светилище на исляма. За евреите в Стария град се намира „Стената на плача“, последната останка от храма на Соломон, разрушена преди 1900 години.

Малко са тези, които оспорват израелското твърдение, че Израел е осигурил свободен достъп до светилищата, управлявани от различните религии. Израел обаче отхвърля предложенията да бъдат издигнати мюсюлмански знамена над ислямските светилища. Двете главни ислямски светини – древната джамия „Ал Акса“ и „Каменният купол“ (джамията Куббат ас-Сахра) – са построени на възвишението, където се намират еврейските храмове на Давид и Соломон. (…)

***

Разисквания в Съвета за сигурност по въпроса за Йерусалим

Ню Йорк, 5 август 1980 г. /БТА/ Председателят на Съвета за сигурност Вашку Фучер Перейра от Португалия се консултира днес с представителите на страните членки на Съвета, във връзка с предстоящото обсъждане на въпроса за Йерусалим.

Обсъждането на този въпрос бе поискано от групата на ислямските страни в ООН. В писмо до председателя на Съвета за сигурност ислямските държави изразяват дълбокото си възмущение от политиката на Израел за унищожаване на Йерусалим като важен център на мюсюлманската култура и религия. Те посочват, че решението Тел Авив да провъзгласи Йерусалим за столица на еврейската държава ще има сериозни и опасни последици за световния мир и сигурност. Делегатите на ислямските страни в ООН изтъкват, че за политиката на Израел имат голяма вина Съединените щати, които му оказват всестранна политическа, икономическа и военна подкрепа.

Делегатите на ислямските страни в ООН започнаха разработката на проекторезолюция, която ще внесат в Съвета за сигурност.

***

Съветът за сигурност осъди решението на Израел за Йерусалим

Ню Йорк, 21 август 1980 г. /БТА/ Съветът за сигурност на ООН прие снощи резолюция, с която се осъжда решението на израелския парламент да анексира арабската част на Йерусалим и да провъзгласи града за столица на Израел. Документът обявява за недействителни всички мерки, които променят характера и статута на този град, и призовава държавите, които са открили там дипломатически мисии, да ги закрият.

Резолюцията беше приета с 14 гласа. Единствена делегацията на САЩ се въздържа, като отново показа, че Вашингтон фактически одобрява анексионистичната политика на Тел Авив. В изказването си държавният секретар на САЩ Едмънд Мъски заяви, че „САЩ ще продължават твърдо и решително да отклоняват всякакви опити да бъдат наложени санкции на Израел“.

На заседанието на Съвета, свикано по искане на групата на ислямските страни в ООН, беше подчертано, че отговорност за предизвикателната политика на Израел трябва да носят преди всичко САЩ…

Провокационните действия на Тел Авив са обида за международната общност, заяви след гласуването постоянният представител на Йордания в ООН Хазем Нусейбе. Той посочи, че политиката на Тел Авив е изключително сериозна заплаха за мира и сигурността в света. (…)

Въпреки че израелската политика беше осъдена от международния орган, днес израелското министерство на външните работи публикува официална декларация, в която отхвърли гласуваната от Съвета за сигурност на ООН резолюция за Йерусалим.