site.btaНа 29 юли 1967 г. е учредена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти

На 29 юли 1967 г. е учредена Задруга на майсторите на художествени занаяти в София от 34 български занаятчии от различни краища на България. Това откриваме в бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА. Създаването ѝ е станало съгласно Постановление 525 на Министерския съвет, обнародвано в „Държавен вестник“ на 10 април 1967 г. Задругата е най-старото запазило се занаятчийско обединение в България.

Ето как БТА отразява създаването на организацията:

Учредена е Задруга на майсторите на художествените занаяти

София, 29 юли 1967 г. Възникнали в резултат на битовите нужди на народа, художествените занаяти сега са се превърнали във важно средство за борба с упадъчните влияния и безвкусицата и за естетическото възпитание на трудещите се. Оценявайки това, Централният комитет на партията и Министерският съвет решиха да вземат мерки за запазването на народните художествени занаяти и за тяхното по-нататъшно развитие.

Днес в един от салоните на концертната зала „България“ се състоя събрание, което учреди Задруга на майсторите на художествените занаяти.

Доклад за състоянието и перспективите за развитие на народните занаяти и за задачите на Задругата изнесе заслужилият деятел на културата Христо Вакарелски. По доклада станаха оживени разисквания.

Според приетия устав Задругата учредява местни и окръжни групи на принципа на автономността и териториалния признак. Тя осигурява творческо–производствена самостоятелност на народните майстори, грижи се за снабдяването им по държавни цени с необходимите материали и т. н. Съветът на майсторите, който е ръководният орган на Задругата, открива постоянна изложба-база и улеснява народните майстори при пласирането на тяхната продукция. Към Задругата се създава Фонд за творческо подпомагане на майсторите на художествените занаяти.

Обобщавайки ползотворната работа на Учредителното събрание, заместник-председателят на Комитета за изкуство и култура Атанас Божков говори за ролята, която занапред ще играе Задругата в нашия обществен и културен живот.

С пълно единодушие събранието избра Съвет на майсторите.

На своето първо заседание Съветът избра за председател на Задругата заслужилия деятел на културата Христо Вакарелски, а за заместник-председател – Тамара Паспалеева.

През годините откриваме множество материали за дейността на Задругата в архивите на БТА:

Предстои изложба-базар на произведения на народните занаяти в Копривщица

София, 6 август 1998 г. /БТА/ Предстои изложба–базар на произведения на народните художествени занаяти в Копривщица, съобщи Ани Йорданова от Задругата на майсторите. Изложбата ще бъде от 13 до 16 август и в нея ще бъдат представени експонати от много видове занаяти.

Събитието е организирано с помощта на фондация „Копривщица“ и се провежда за четвърти път, каза г-жа Йорданова.

На тазгодишната изложба, която ще бъде в старото училище на Копривщица, ще има надпяване с организирани и самодейни състави. Очакват се и чужденци.

Задругата на майсторите на народните художествени занаяти е създадена през 1967 г. Миналата година сдружението е регистрирано като организация с идеална цел. В момента там членуват около 2000 майстори.

Според г-жа Йорданова е необходимо парламентът да приеме закон за занаятите. В момента за майсторите няма данъчни преференции, а това се налага, защото те създават работни места, каза тя.

Истории на старите майстори:

Само няколко майстори поддържат старите занаяти в Копривщица

Копривщица, 14 август 1998 г. (Даниел Димитров от БТА) – Сред младите певци и танцьори – участници в традиционните Дни на фолклора – откриваме един от местните копривщенски майстори, 71–годишния Йордан Костов.

Йордан Костов разказа пред репортер на БТА, че е започнал да се учи на сарачество през 1943 година като чирак в град Бяла черква (Великотърновско). Оттогава изработва хамути, седла, юздечки. След това се занимава с декоративна обработка на кожи и с възстановяване на старинни принадлежности за хайдути: силяхлъци, гайтани, колани за пояс, гайдарски и овчарски торби.

Бай Йордан, както го знаят и в София, е обучил шестима майстори кожари в столицата, а двама от тях от осем години са в САЩ. В България има 48 майстори кожари – мъже и жени, като най-много от тях са в София, Пловдив, Габрово и Варна.

Изработката на плъсти, или кече, е стар занаят, пренесен по българските земи още от времето на Аспарух. Бай Йордан обясни, че при плъстите няма тъкане, а само тепане, което е правело изделията подходящи за облеклото на скитниците: чорапи, наметала, шапки, ръкавици и торби са само част от плъстените изделия.

Според бай Йордан Костов „майсторът трябва да работи за занаята, а занаятът да му носи пари, защото без любов нищо не става“. Трябва да се обича българското, типичното, родното – така смята един от най-опитните в Задругата на майсторите на народните и художествените занаяти.

Задругата е регистрирана като организация с идеална цел по Закона за лицата и семейството през 1967 година с постановление на Министерския съвет и обединява около 2 000 български майстори в 12 секции и шест региона – Софийски, Троянски, Пловдивски, Варненски, Врачански и Габровски. Това научи БТА от служителката Ани Йорданова.

Само тъкачеството и грънчарството са се запазили в Копривщица, а Петър Пенков е единственият майстор на народни музикални инструменти, но вече не се занимава с тяхната направа – подхванал е друг, по-доходоносен частен бизнес.

Красимира Матева е единствената майсторка на гайтани. Тя притежава собствен магазин в центъра на Копривщица, където половината от предлаганите изделия са нейна лична изработка. В дюкяна ѝ влизат клиенти от цял свят; правила е изложби в Германия, Швейцария и Япония. Тя сподели пред БТА, че работи само по старите, автентични модели.

Светла Мухова е ръководител на възстановената преди една година Школа по изобразителни изкуства към копривщенското читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“. Тя работи предимно с деца, които рисуват, правят кукли и декори за самодейни театри.

Производството на сто вида копривщенски сувенири от местните жители и уреждането на постоянна изложба–базар в Каблешковата къща са заложени като част от програмата „Копривщица – 21 век“, финансирана от ООН с 13 000 долара. Това съобщи председателката на читалището Пенка Алексиева. Целта е пет от тези сто артикула да се произвеждат в по-големи количества и така да се осигури надомна работа на десет безработни жители.

Съвремие и минало:

Програма „Рафаел“ на Европейския съюз може да подкрепя проекти на Задругата на майсторите на художествени занаяти

София, 16 август 1998 г. (БТА) По две от трите подпрограми на програмата „Рафаел“ – за подкрепа и популяризиране на културното наследство (1997–2000 г.) – Европейският съюз може да подпомогне Задругата на майсторите на художествени занаяти, научи БТА от Министерството на културата (МК).

Друга подпрограма към „Рафаел“ – за популяризиране на движимото изкуство (музейни сбирки) – предлага възможности за подкрепа на транснационалното сътрудничество между музейните институции чрез съвременните комуникационни технологии. Общо 200 000 екю се отпускат по тази програма, като 50 000 екю могат да се използват за участие в реални и виртуални изложби.

***

Задругата на майсторите ще осигурява допълнителна квалификация на децата от SOS-детски селища

София, 31 октомври 2005 г. /БТА/ Професионални възможности за децата от SOS детски селища чрез допълнителна квалификация и стажове в работилници на майстори на народните художествени занаяти са предвидени в програмата „Млад занаятчия – запази българските традиции живи“. Тя беше представена днес от националното сдружение „Задруга на майсторите на народните художествени занаяти“.

Предвижда се още създаване на миниработилници в детските селища и разпространение на детските занаятчийски произведения чрез търговската мрежа на задругата.

Ще бъде организиран международен детски арт лагер през 2006 г. и ще бъдат учредени фонд за подпомагане на млади таланти в областта на художествените занаяти и годишна стипендия „Млад калфа“. (…)

В момента задругата обединява над 3000 български занаятчии от цялата страна и разполага с шест регионални центъра в Пловдив, Русе, Варна, Габрово, Троян и Враца. Центърът за управление е в София. Майсторите работят в 15 народни художествени занаята – обработка на дърво, обработка на кожи, изработка на старинно оръжие, художествена керамика, художествени тъкани, плетиво, национални кукли, ковано желязо, народни музикални инструменти, накити, медникарство, леярство, ножарство, везбарство и иконопис.

Свети Спиридон - патрон на майсторите:

Новоприети майстори ще бъдат въведени в звание с възрожденски ритуал 

Пловдив, 5 декември 2005 г. (БТА) Новоприети майстори на художествени занаяти от Пловдив ще бъдат въведени в майсторско звание с възрожденски ритуал. Той се организира от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти (ЗМНХЗ) – група Пловдив, в партньорство с Етнографския музей в града. Това съобщи за БТА председателят на задругата Иван Ангелов.

Тази година успешно положилите изпит пред комисията са 16 души – златари, дърворезбари, железари и иконописци.

Въвеждането в майсторско звание е ритуал, който датира по нашите земи от XVII век и ще се състои на 12 декември, деня на св. Спиридон, защитник на еснафското сдружение, припомнят от музея. Обредът ще бъде възпроизведен в неговия автентичен вариант от периода на Възраждането и ще започне с молебен в църквата „Св. Богородица“. В храма занаятчиите ще занесат коливо, петохлебие с украса от религиозни мотиви, вино, икона на светеца–патрон и знамето на занаятчийския еснаф, уточни музейният уредник Соня Семерджиева.

След молебена с шествие, начело с най-стария и почитан майстор, присъстващите ще отидат в двора на музея, където ще се състои посвещаването. Новите майстори ще бъдат завързани с майсторски пояси и ще получат символичен набор от инструменти.

***

Еснафският празник и Денят на Св. Спиридон се отбелязват днес в Стария Пловдив

Пловдив, 12 декември 2008 г. /БТА/ Еснафите – майстори на народни художествени занаяти – празнуват днес своя празник. Техният покровител е св. Спиридон, който всяка година се чества в Стария Пловдив.

Регионалният етнографски музей и Задругата на майсторите са подготвили програма, с която да почетат паметта на своите прадеди.

Празникът ще започне с литургия в катедралния храм „Света Богородица“, който е в подножието на пловдивското трихълмие. По-късно еснафите ще шестват по улиците на Стария Пловдив, а най-тържествената част на проявите ще бъде в Етнографския музей. Там ще бъде открита и изложба–базар на изявени майстори от Задругата.

Международното измерение на занаятите:

Русенски занаятчии са на коледно изложение в Гюргево

Русе, 15 декември 2009 г. /Стоян Русев, БТА/ Специалисти в традиционните български занаяти от Русенската задруга на майсторите днес представят икони и коледни сувенири от дърво, керамика и текстил на специализирано коледно изложение в румънския град Гюргево. Това съобщиха от асоциацията „Еврорегион Данубиус“.

Организатори от румънска страна са дружеството „Експо Мултения“ и Трансграничен бизнес център „Данубиус“. За първи път, със съдействието на асоциацията „Еврорегион Данубиус“, изложението придобива трансграничен характер.

Идеята на организаторите е подобни изложения да станат постоянна практика, която да допринесе за по-доброто опознаване на традициите и обичаите в общия трансграничен еврорегион „Русе – Гюргево“ и да подпомогне дребния бизнес в областта на занаятите и малката индустрия. (…)

***

Пловдив е домакин на първия Международен панаир на занаятите

Пловдив, 12 май 2010 г. /Николета Гъркова, БТА/ – Майстори занаятчии от България, Турция и Гърция показват своите умения по време на първия международен панаир на занаятите, който бе открит днес в Пловдив.

Участниците демонстрират наживо традиционни ръчни техники за изработка на предмети от стъкло, ковано желязо и мед, бижута, бродерии, керамика, ароматични сапуни и други. В панаира участват и майстори, които са изработвали обувки и дрехи за филмите „Троя“ и „Хари Потър“.

Отделено е специално място за изложбата „Цигулкова магия“, в която лютиери от Казанлък показват своите инструменти.

Събитието се организира от община Пловдив, Институт „Старинен Пловдив“ и Национално сдружение „Задруга на майсторите“, със съдействието на Градската художествена галерия и Регионалния исторически музей. То е част от проекта „Тридесет дни – три държави“, който се реализира в градовете Одрин (Турция), Комотини (Гърция) и Пловдив. Целта е да бъдат популяризирани националните традиции и да се засилят културните връзки между трите държави.

Панаирът на занаятите продължава до 18 май в Стария град в Пловдив.

Правно уреждане на занаятчийството:

Парламентът прие нов списък на занаятите, от който отпадат част от съществуващите в настоящия закон дейности

София, 23 март 2011 г. /Ирина Симеонова, БТА/ Парламентът прие нов списък на занаятите, от който отпадат част от съществуващите в настоящия закон дейности.

В настоящия проект се предлага за занаяти да се считат 56 дейности, разделени в две групи – народни художествени занаяти и други. В досегашния списък дейностите са 129. Отпадат голяма част от занаятите в областта на строителството и довършителните работи; в областта на електротехниката и металообработването; в областта на обработката на дървени и други материали; в областта на производството на храни и напитки; в областта на здравните и хигиенните услуги.

Решено беше свидетелствата, издадени до влизането в сила на този закон от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и от националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти“, да запазят валидността си. Дава се 9–месечен срок на регионалните камари и на Националната занаятчийска камара да приведат в съответствие със закона програмите за подготовка и обучение на занаятчии, правилата за обучение и правилниците за обучение и провеждане на изпити.

До три месеца от влизането в сила на закона трябва да бъде утвърден образецът на регионалния регистър на занаятчиите. Срокът, в който регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона, е шест месеца. (…)

Изкуството на старите занаяти:

Изложба-базар на Задругата на майсторите на художествени занаяти ще бъде представена в Института за етнология и фолклористика при БАН

София, 19 ноември 2014 г. /Димитрина Ветова, БТА/ Изложба-базар на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти се открива утре от 16:00 ч. в Института за етнология и фолклористика при БАН на ул. „Московска“ 6А. Това съобщиха организаторите.

На изложбата ще бъдат представени авторски произведения на Лидия Раева – художествени тъкани, на Мария Панева – традиционна бродерия и на Михаил Кочев – накити и ножове от стомана.

Експозицията ще продължи до 30 януари, като дотогава посетителите ще могат да видят и как се тъче на вертикален стан.

Лидия Раева, по професия лекар, е потомствен занаятчия и от 25 години изработва художествени тъкани – гоблени, черги и килими. Започнала е да тъче на вертикален стан най-напред като хоби, а после и професионално. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1983 г., а на Софийската занаятчийска камара – от 2004 г. В произведенията си използва както фолклорни мотиви от народното творчество, така и модерни елементи. Участвала е в изложби в България, Русия, Мексико, Куба, Полша и Германия.

Мария Панева работи в областта на образованието и културата от 1975 г. През 1988 г. става заместник-председател на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, а през 1990 г., както и в периода 1997 – 2001 г., е неин председател. Участвала е със свои произведения в множество национални и международни изложби в Индия, САЩ, Япония, Великобритания, Франция, Турция, Румъния и Китай.

Михаил Кочев изработва сребърни и мелхиорови накити, както и ножове от неръждаема и въглеродна стомана.

***

Троянският край е най-живият занаятчийски център в страната

Троян, 12 декември 2014 г. /Даниела Балабанова, БТА/ Троянският край е най-живият занаятчийски център в страната. Това е показало изследване по проекта на няколко институции „Отключване на културния потенциал на народните художествени занаяти“, заяви днес в Музея на занаятите в Троян Димитър Василев, изследовател на занаятите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Той участва в неформална среща със занаятчии и музейни специалисти по случай днешния празник, посветен на Свети Спиридон – покровител на занаятите.

По думите на Василев, в Троянския и Ловешкия край има най-много майстори занаятчии. „Тук продължава да се пренася многовековната традиция на занаятчийския център. Хората не спират да работят и да се опитват да направят нещо различно и уникално“, каза още специалистът. Според него в региона занаятчиите са поне 350–400, а водещи занаяти са керамиката и обработката на дърво. Сред основните проблеми на хората, занимаващи се със занаят, са многото прекупвачи, нелоялната конкуренция и липсата на контрол на качеството.

Днешният празник в Троян започна с празнично шествие от Музея на занаятите до храма „Света Параскева“, където бе отслужен водосвет. След това в музея гостите имаха възможност да видят демонстрации на иконопис и дърворезба от деца, да се запознаят с интернет платформата „Добавена реалност“, да присъстват на презентация за занаятите и на откриването на изложба с творби на майстори занаятчии.

Възпроизведена бе и стара традиция – връчване на „тестир“ – майсторско свидетелство на новоприети майстори. Свидетелствата бяха връчени от майстора по керамика Николай Йонков. Той пожела на новите майстори да обичат занаята си, да го усъвършенстват, да го предават на всеки, на когото могат, за да се развива занаятът, и да не се страхуват от конкуренцията. (…)

На празника присъства и Магдалена Ангелова, председател на Националната задруга на майсторите на народни художествени занаяти.