site.btaНавършват се 110 години от основаването на Националния военноисторически музей

На 4 юли се навършват 110 години от основаването на Националния военноисторически музей (НВИМ).

В научната статия „Осемдесет години Национален военноисторически музей”, публикувана в списание „Известия на Националния военноисторически музей“ през 1998 г., Диана Хараланова проследява историята на институцията. Авторът отбелязва, че идеята за създаването на музей, посветен на военната история на България, възниква в началото на 20-и век. Сред военните среди се заражда инициативата да се издирят, съхранят и представят експонати, свързани с историята на българската войска.

За началото на Военноисторическия музей се приема датата 4 юли 1916 г., когато главнокомандващият Действащата армия генерал-майор Никола Жеков издава заповед № 391, с която разпорежда да се събират експонати за бъдещия военноисторически музей в столицата. На началниците на артилериите е възложена задача да събират, описват и изпращат ценните предмети до Военното училище в София. За уредник на Музея е назначен капитан Атанас Димитров, а за деловодител е избран Димитър Илков.

Първата музейна експозиция е открита на 12 май 1937 г. в сградата на Софийското офицерско събрание. В нея са включени около 1900 предмета, подредени в две основни зали — оръжейна и картинна. В няколко по-малки помещения са разположени техническа, морска и кавалерийска секция, както и експозиции, посветени на предосвободителната епоха и на четирите войни, в които България участва след Освобождението – Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912–1913), Междусъюзническата война (1913) и Първа световна война (1914–1918).

През 1968 г. с постановление № 44 на Министерския съвет музеят получава статут на национална институция и променя името си на Национален военноисторически музей.

Днес във фондовете на музея се съхраняват над 1 милион експонати, сред които оръжия, знамена, печати, униформи, отличия, ордени, произведения на изобразителното изкуство и др. Музеят има три филиала: Военноморски музей във Варна, Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. „Владислав Варненчик“ във Варна и Музей на авиацията в Крумово.

В бюлетините на БТА „Дневни вести“ и „Вътрешна информация“ четем за дейността и развитието на Националния военноисторически музей:

София, 4 май 1945 г. /БТА/ Наближава 6 май – празник на войската…

В тоя ден учащата се младеж ще поднася на гражданите и на войската в цялата страна изработени от фонда „Военни музеи, паметници и гробове“ при Щаба на войската декоративни значки срещу доброволни пожертвувания – за улесняване на фонда с главна цел: постройка на Главен военен музей, в който ще се увековечат славните дела на войската…

В тоя величав за българския народ ден, обкичете гърдите с поднасяните ви значки, дайте щедро Вашия дар, с което ще изразите почитта си към ония герои храбреци, които дадоха кръвта и живота си за България.

*** 

В Централния музей на народната войска

София, 1 март 1952 г. /БТА/ В навечерието на годишнината от Освобождението на България Централният музей на народната войска буди жив интерес у всеки български патриот. Тук трудещите се чрез ценните исторически документи, различни видове хладно и огнестрелно оръжие, реликви и произведения на изобразителното изкуство, на брой общо около 40 000 предмета, се запознават с военното минало на нашия народ.

На централно място в изложбената зала на Музея е поставено прочутото Самарско знаме – бойната светиня за нашия народ. То носи дата 19 юли 1877 г. Тук са и две бойни знамена на български опълченски отреди, носещи отпечатъците на жестоките боеве от 1877 г. и 1878 г.

Сред оръжието, което се намира в Музея, виждаме образци от руски пушки – кремаклии и берданки, пики, пищови, тесаци, въоръжения на руските конни отреди, като ятагани, саби и др. Музеят притежава и образци от руски оръдия, с които братските руски войски са разрушавали и превземали турските крепости в България. В редица табла е отразен героичният път на руските войски, дошли преди 74 години… Репродукциите, в които е отразена освободителната война от 1877–1878 г., са правени от картини на руски художници, взели участие във войната.

Особено ценни са репродукциите от картините на бележитите художници реалисти Верещагин и Каразин… В картините са дадени моменти от героичните борби, които руските войски и нашите опълченци са водили срещу турските орди.

Вниманието на посетителите се привлича от картините, в които е отразена борбата за Освобождението на Плевен и особено от картината на Верещагин – „Превземането на редута Гривица“ на 30 август 1877 г.

В картини са отразени борбите за Стара Загора срещу пристъпите на Сюлейман паша, героичните августовски боеве на Шипка, където се циментира бойното единство между руси и българи, влизането на руските войски в Одрин и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

Тук е поставен и фотос от „Паметната плоча на героите от Плевен“, която доблестните съветски бойци са поставили при минаването си през Плевен през септември 1944 г.

***

Създава се военноисторическо научно дружество

София, 20 юни 1963 г. /БТА/ Със заповед на министъра на Народната отбрана генерал-полковник Добри Джуров е утвърден правилник за дейността на военноисторическото научно дружество, което се създава при Централния музей на народната армия. Главната цел на дружеството, изградено върху доброволни начала, е да спомага за изучаването на бойното минало на българските воини, за издирването и комплектуването на веществени и документални музейни материали за историята на българската армия. Научните трудове и съобщения ще бъдат публикувани в печатния орган „Известия на военноисторическото дружество“ и др. списания.

В дружеството могат да се запишат всички желаещи запасни офицери от столицата и страната.

За председател на управителния съвет на Дружеството е утвърден генерал-лейтенант от запаса Щерю Атанасов.

***

Реставрират се стари бойни знамена

София, 25 февруари 1964 г. /БТА/ Близо 50 години от своя живот художникът реставратор Михаил Малецки е посветил на живописта. Негово дело е реставрирането на стенописите и цялата вътрешна украса на руската църква в София, разрушена по време на бомбардировките през 1944 година. Той е автор на много творби, които носят отпечатъка на дълбокия му хуманизъм и истинска страст към реставраторското изкуство. През 1963 година под негово ръководство в Централния музей на народната армия бяха реставрирани и дублирани много знамена – истински реликви на бойната и революционна слава… – копие на Самарското знаме, знамето на четата на Филип Тотю, на Първа врачанска доброволческа чета, на 36/45-и Пехотен полк и др.

Тази година М. Малецки ще работи върху реставрацията на много по-сложни по изпълнение стари бойни знамена. Особено интересно и трудно ще бъде реставрирането на знамето на 23-ти Шипченски полк, побито на 13 март 1913 година призори на счупените зъбери на силно укрепения турски форт Айваз-баба, превзет с мощно „ура“ от българските войници. С помощта на сътрудници М. Малецки ще реставрира и знамената на 51-ви Пехотен полк и на 34-ти Троянски полк.

Започната е работа и скоро ще бъде реставрирано едно от най-оригиналните знамена – на 35-и Врачански полк. На знамето, разделено на 4 полета с червени и зелени линии във формата на ордена „За военна слава и доблест“, е изобразен златен лъв и извезани със сърма надписи: „Шипка – Шейново – Стара Загора – Батак“ и ленти, прикрепени към знамето с надписи: „1877/78 г. – 11 август. 1877 г. – Садово Читак – 16.01.78 г.“

За да се запазят за по-дълго оригиналите, ще бъдат направени копия на Чирпанското знаме (1885 г.), знамето на Стефан Караджа и др., намиращи се във фондовете на Музея.

Художничката реставратор при Музея Анастасия Угринова ще реставрира картината на художника баталист Ярослав Вешин „Обоз край река Еркене“, картината на Иван Славов „Симеон преди тръгване на поход при Преслав“ и др.

***

В Министерския съвет

София, 5 октомври 1968 г. /БТА/ Министерският съвет е приел постановление, с което е одобрил проектозакон за паметниците на културата и е утвърдил списък на националните музеи в страната.

С този нов важен документ се уреждат въпросите за развитието на музейното дело, издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата у нас. В него се изтъква, че те са общонародно достояние, намират се под закрилата на държавата и тяхното опазване е високо патриотична и благородна задача.

В списъка на националните музеи са включени: Музеят на революционното движение в България – София, Централният музей „Георги Димитров“ – София, Рилският манастир с филиал – Земенският манастир, Политехническият музей – София, Парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ – Казанлък, Боянската църква, Националната художествена галерия с филиал за иконната живопис в храма-паметник „Александър Невски“, Археологическият музей – София, с филиал в гр. Преслав, Етнографският, Природонаучният и Военноисторическият музей – София, с филиали – Военноморският музей и Парк-музей на войната дружба – Варна, Църковно-историческият архивен музей и Музеят на българо-съветската дружба в столицата.

Проектозаконът се предлага да бъде обсъден и приет от Народното събрание. (…)

През 1967 г. след сключването на спогодба между правителствата на България и Унгария в Будапеща е открит Музей за участието на Българската народна армия в освобождението на Унгария. В създаването му участвa колективът на Националния военноисторически музей. В бюлетин „Международна информация“ на БТА е отразена новината за откриването на Музея:

Открит е Музей за участието на Българската народна армия в освобождението на Унгария

Будапеща, 3 април 1967 г. /кор. на БТА Л. Христов/ Вчера следобед в историческата Шиклошка крепост бе тържествено открит Музей за участието на Българската народна армия в освобождението на Унгария, пресъздаващ героичните и тежки боеве през 1945 година край Драва и Мур, Драва Соболч, Драва Полконя, Надканижа и други…

На тържественото откриване присъстваха заместник-министърът на Народната отбрана на УНР генерал-майор Ищван Олах, генерали и бойци от Унгарската армия, съветникът при българското посолство в Будапеща Асен Евлогиев и българска военна делегация, водена от заместник-министъра на Народната отбрана генерал-полковник Захари Захариев. Сред членовете на делегацията бе бившият командир на Първа българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев.

Музеят бе открит от генерал-майор Ищван Олах. Проследявайки бойните действия, които Първа българска армия води на територията на окупирана Унгария, той подчерта, че героизмът на българските воини ще остане завинаги светъл спомен в паметта на всички, които се радват на освобождението на унгарския народ, ще бъде вечен символ на традиционната интернационална дружба, която сплотявали днес народите и армиите на България и Унгария. Селата и градовете, през които преминаха българските войски през 1945 година – заяви Ищван Олах, – се промениха неузнаваемо, но не се промени и ще остане завинаги нашата любов и благодарност към българския народ, към българската армия, която пожертва хиляди герои за нашето освобождение. (…)

Приветствие на тържеството поднесе генерал-полковник Захари Захариев. От името на Българската народна армия и Министерството на народната отбрана той предаде на Музея паметна книга с имената на българските воини, загинали край Драва, и документален филм за бойните операции на първоармейците на унгарска територия.

Гостите на тържеството разгледаха с вълнение залите на Музея, където са подредени близо 300 оригинални експоната, проследяващи най-важните моменти от освободителния марш на първоармейци през Югославия и Унгария до австрийските Алпи.