site.btaУчредителният конгрес на Съюза на музикалните дейци в България е открит на 6 юли 1965 г.

На 6 юли 1965 г. в Централния дом на Народната армия в София е открит Учредителният конгрес на Съюза на музикалните дейци (днес Съюз на българските музикални и танцови дейци), който продължава до 7 юли. В работата на конгреса участват над 200 делегати – представители на различни музикални институти, музикални театри и състави от столицата и страната.

В продължение на два дни се обсъждат задачите, които стоят пред Съюза като музикална и творческа организация, която обединява над 6000 музиканти от различни жанрове. Сред най-важните решения на конгреса са създаването на девет специализирани творчески секции с цел развитие на изпълнителски кадри, приемането на устава на организацията и избирането на ръководни органи.

За председател на Съюза е назначен музикологът професор Димитър Русков, за заместник-председатели са избрани оперната певица Катя Попова и пианистът Богомил Стършенов, а за секретар – педагогът Сава Димитров, е посочено на официалния сайт на Съюза. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за провеждането на Учредителния конгрес:

Учредителен конгрес на Съюза на музикантите в България

София, 6 юли 1965 г. /БТА/ Тази сутрин в салона на Централния дом на Народната армия бе открит Учредителният конгрес на Съюза на музикантите в България. В работата на конгреса участват над 200 делегати, представители на различни музикални институти, музикални театри и състави от столицата и страната. Гости на конгреса са изтъкнати наши композитори, изпълнители, оперни певци, музикални критици, както и профсъюзни, културни и обществени дейци.

Тук бяха също така председателят на Комитета по културата и изкуството д-р Петър Вутов и завеждащият отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП Венелин Коцев.

Под председателството на заслужилия деятел на културата Борис Хаджитанев на предобедното си заседание конгресът избра секретариат и комисия и прие дневния ред.

Много сърдечно д-р Петър Вутов приветства конгреса от името на Централния комитет на БКП, Министерския съвет и Комитета по културата и изкуството, след като изтъкна, че Учредителният конгрес на Съюза на музикантите в България е важен момент в най-новата история на българската музика, на нашето музикално-изпълнителско изкуство, той посочи, че на новия творчески съюз се възлага отговорна, направляваща роля за развитието на изпълнителското изкуство, която да обединява силите на музикално-изпълнителските кадри, да направлява и подпомага тяхното идейно и творческо развитие, да съдейства за изявата на ярки таланти, за издигане на българското изпълнителско изкуство на непознати досега висини. (…)

Присъстващите на конгреса изслушаха доклада на временното ръководство на Съюза, прочетен от неговия досегашен председател Димитър Русков, на тема „За състоянието и перспективите на съвременното българско музикално изкуство и задачите на творческо-професионалния съюз на музикантите в България“. (…)

Ярък израз на тези успехи са бурното развитие на музикалната самодейност сред трудещите се, създаването на гъста мрежа от детски музикални школи, на музикално-изпълнителски и педагогически институти, на много нови музикални училища, симфонични оркестри, оперни театри, ансамбли и др.

В доклада бе проследена музикалната дейност на големите наши представителни институти и ансамбли като Софийската народна опера, Варненската народна опера, Държавния музикален театър „Ст. Македонски“, на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“, Софийската държавна филхармония и други, които спечелиха висока оценка за българското изпълнителско изкуство не само у нас, но и далеч зад границите на родината.

След това докладчикът се спря и на някои нерешени все още въпроси за художественото равнище на съвременното българско музикално изкуство, което трябва да бъде в крак с повишените изисквания на публиката, на слушателя. В тази светлина в доклада бяха разгледани и проблемите на музикалното образование, музикалната критика, публицистика и пропаганда, на репертоара и организацията на музикалния живот в страната.

Бяха изложени задачите и характерът на новия творчески съюз на българските музиканти. (…) Новият съюз трябва да бъде такава организация и обществена сила, която да следи отблизо и да познава в най-големи подробности състоянието и тенденциите на развитие на всички жанрове, на всички музикални институти, а така също и активен борец за вдигане музикалната култура на народа. (…)

***

Към нови успехи в музикално-изпълнителското изкуство

Завърши Учредителният конгрес на Съюза на музикантите в България

София, 7 юли 1965 г. /БТА/ Днес продължи своята делова работа Учредителният конгрес на Съюза на музикантите в България. Гости по време на предобедното заседание на конгреса бяха Тодор Живков и Митко Григоров, които през една от почивките се срещнаха с членове на временното съюзно ръководство и с делегати. Те водиха с тях сърдечен разговор.

След направените изказвания и препоръки на делегатите по доклада конгресът прие резолюция, в която са изложени основните задачи за бъдещата творческа и организационна дейност на съюза. В нея се изтъква, че българските музикални дейци, обединени в своята нова творческо-професионална организация, ще вложат всички сили, знание и труд за изпълнението на конгресните решения за осъществяване политиката в областта на музикалната култура, за тържеството на културната революция в нашата страна, за пълния разцвет на нашето родно музикално изкуство.

Делегатите посрещнаха с аплодисменти приветствието на генерал-лейтенант Трифон Балкански, който от името на Министерството на народната отбрана връчи на конгреса юбилейния медал „20 години Българска народна армия“, в знак на благодарност за културно-шефската работа на музикантите сред нашите воини и за културната им дейност във военните поделения.

Конгресът гласува и прие нов устав на Съюза на музикантите в България и избра ръководни органи. (…)